/Поглед.инфо/ Съдейки по реакцията на читателите, моите разсъждения за новия състав на правителството не са ги убедили. Ще трябва да уточня отделните мотиви. Но като начало историческа обиколка.

Добре помня как либералите дойдоха на власт през 90-те години. Въпреки бясната подкрепа на Запада (при това тогава той бе обединен) и конкретно на администрацията на Клинтън, те имаха сериозни отстъпления – например назначаването на Лобов за министър на икономиката или това на Примаков-Маслюков. А и моята дейност през 1997-98 не бе напразна, те загубиха на политическо равнище Коха, Бойко, Уринсон, Немцов и Чубайс. Едва през 1999 г. те окончателно се ометоха от правителството, а в Централната банка се намираха чак до края на 2002 г.

Това не е случайно. Поемането на контрол на правителството бе да удушат в него всички алтернативни групи на елита. „Семейните“ и „Гайдаровските“ бяха две страни от един медал, а тогава, преди 20 години, всичко бе различно. Само една от групите да постигнеше успех, незабавно се изясняваше, че това не е една група, а контейнер паяци, опитващи се да поделят плячката.

Днес картината е значително по-сложна. Да, либералната група вече няма абсолютната подкрепа на Запада (Макар и това да не се отнася до конкретни личности), но и противниците ѝ нямат такава подкрепа. Ако, разбира се, към тази подкрепа не се отнесат обявените срещу Русия санкции. И днес либералната група не може да се сведе под общ знаменател, защото това не са един или двама души, дори не са десет, а са стотици, ако не и хиляди хора, свързани с обща работа и връзки. При това по-голямата им част не си дава сметка, за кого точно работят.

Ако се изхожда от логиката „Стълбица в небето“, то по-голямата част от чиновниците виждат и знаят единствено за своите сюзерени и може би за сюзерените на сюзерените си. Но и едните, и другите произнасят патриотични речи и на думи подкрепят Путин. А тази логика по проявите на политическата борба срещу Путин, която нееднократно съм демонстрирал в анализите си, им е просто недостъпна, защото тя носи стратегически характер, а те си правят оглушки в сложните и постоянно променящи се тактически схеми. Но хайде, условно, командирите на ротите (или дори командирите на полковете) не мога да разберат стратегическия замисъл (който за тях е секретен) на командването. Те нямат нито опит, нито основания за това.

За обясняването на този феномен могат да се приведат редица примери. Например скоростта на движението на електрона под действието на електрическия ток съставя проценти (ако не и десети части от процента) от скоростта на топлинното колебание. Тоест с наблюдение над отделните електрони е съвършено невъзможно да се определи дали те се намират под действието на електрическо поле или не. Но електроните са милиони и тяхното движение се компенсира взаимно, във връзка с което електрическият ток е напълно забележим. Аналогична е ситуацията с морските бури: под натиска на колосалните вълни е на практика незабележимо, че корабът се намира в течение. Но ако се погледне как се е придвижил през денонощието, то течението става съвършено очевидно.

Затова и основната сила на всяка властова групировка, както произтича от „стълбицата“ са вертикалните връзки „васал-сюзерен“ и възможността да се дават преки заръки в рамките на вертикала на изпълнителната власт. Понеже не е възможно заменянето на всички сътрудници от правителството и министерствата, трябва тези връзки максимално да се орежат. Разбираемо е, че връзките „сюзерен-васал“ не се режат толкова лесно, но ако сюзерените се лишат от реална власт (в това число и от оперативна информация какви решения се вземат и в чия полза), то тяхната ефективност за властта се променя рязко. Затова и основната задача е да се премахнат от системата на изпълнителната власт тези същите сюзерени, тоест ключовите политически фигури от либералната група. Да отбележим, че тази задача е изпълнена.

При това, разбира се, техните васали никъде не са си отишли. Както и общият шлейф, по който васалите се ориентират. Но тук има своите особености. Ако по-рано ориентацията на ярките представители на либералния екип да гарантираше кариера и сигурност (достатъчно е да погледнем шлейфа от помощници на Шувалов, които станаха от гледна точка на личната си корумпираност, легенда дори в правителствения апарат), то сега ситуацията е започнала да се променя. Трябва да се ориентират в друга посока, а за това трябва промяна и в поведението. Мисля, че само след няколко месеца за значителна част от чиновниците тези промени ще станат осезаеми. Освен това, за разлика от Шувалов, който от нищо стана нещо, Силуанов е потомствен чиновник, който не е замесен в подкупи. От гледна точка на битието му, това не е нужно, а той не е клептоман.

Когато новото правителство си заеме местата и ще започнат сериозни промени в психологията на средната част на апарат. Те сериозно ще започнат да мислят как да променят своето поведение, как да градят кариера или поне как да гарантират запазването на своето място. Тези процеси предстоят да бъдат прегледани и анализирани. При това да не забравяме, че икономическият спад ще продължава. На Путин това няма да му се хареса, указите му няма да се изпълняват, а това ще подгрее „температурата“ на отношенията сред чиновниците. Не мисля, че ще сбъркам, ако кажа, че мащабът на взаимните доноси („Ако не накиснеш съседа, той ще накисне теб и ще бъде щастлив от това!“) ще нараства. Отбелязвам, че либералите един срещу друг пишат обикновено пишат рядко. При това основното обвинение ще стане подкрепата на либералните методи на управление. И по политически причини (работят за врага!) , и по чисто бюрократични („Точно заради тези гадове лично не успях да изпълня своята задача по изпълняването на президентските укази!“)

И по официалните управленски канали (от ръководителя към подчинените) ще потече напълно друга информация, което ще застави васалите на либералните групировки (които не могат да променят своите позиции) рязко да отслабят своята активност и да се стаят. Виждал съм това много пъти, как се затаяват старите, още съветски чиновници, когато в Министерството на икономиката се провеждаше поредното засилване на либералите в ръководството. Сега процесът ще потече в обратна посока.

Като човек, разбиращ това-онова от апаратни игри и държавно управление, мога напълно отговорно да заявя, че либералният екип е понесъл много сериозен удар. Да, той засега не е смъртоносен, да - той не дава възможност да се премине към конструктивни действия (и затова за пореден път напълно отговорно заявявам, че икономическият спад в страната ще продължи), но той е много сериозен. И констатацията на факта за този спад още тази есен неминуемо ще доведе до ръст на вероятността за следващата крачка. А това, че не успяхме да убием зловещата либерална хидра с един удар … ами така, ще ме извинявате, но не става в реалния живот.

Още веднъж ще повторя, че изобщо не смятам, че обявените изменения в правителството са лош сигнал. За жалост, не можеш да обясниш това на хората и реалният рейтинг на Путин, без съмнения, падна от тези новини. Но тук не може да се направи нищо, още повече, че не знаем какъв натиск е оказан върху него от Запада от гледна точка на необходимостта да се запази Медведев. И не ми обяснявайте, че не е имало подобен натиск: Медведев не е харесван в Пекин, а това означава, че от гледна точка на запада той трябва да се запази. Noblesse oblige, нищо лично.

Надявам се, че това обяснение ще бъде по-убедително. Разбира се, имам и други аргументи, но не всички от тях, за жалост, могат да бъдат гласно изказани.

Превод: Поглед.инфо


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели