/Поглед.инфо/ България отбелязва 140-тата годишнина от своето освобождение от турско иго. Главен гост на празника бе московският и всеруски патриарх Кирил. По традиция основните тържества преминаха на връх Шипка.

От деня на възраждането на българската държава основен празник на страната е Денят на освобождението на България от турско робство. Такова название той носи дори и в годините на Първата световна война, когато България в съюз с Турция воюва против Русия. Но настъпва времето на т.нар. демократични промени и се изяснява, че името на празника оскърбява съюзника по НАТО Турция.

Празникът получава името Денят на края на османското присъствие. Името е толкова непопулярно, че дори и ръководителите на България, поздравявайки по телевизора народа си, не споменават неговото официално наименование. В края на краищата, заради много протест основният празник започва да се нарича Ден на освобождението на България. В официалните речи обикновено не се споменава или се говори за Османската империя.

Празничните мероприятия по повод възраждането на българската държава се честват по цялата страна, но основното тържество винаги е на Шипка, където се стичат хора от цялата страна. Тук през 1877 г. българските опълченци и руските войни удържат десетократно превъзхождаща ги турска войска, на позволявайки ѝ да нанесе удар в тила на руските войски. В чест на това събитие през 1934 г. с доброволните пожертвования на българския народ тук е издигнат паметник.

Интересно е, че най-много хора идват на Шипка не по времето на социализма, когато управляващата комунистическа партия отделя автобуси и установява набор за присъствие, а през 2017 г. По данни на българската полиция пристигат 100 хил. души. Това поразява и изплашва българските власти, защото този празник в същността си е изразяване на благодарност към Русия за освобождението и триумфа на българо-руската дружба, което явно не се харесва на Вашингтон и на Брюксел.

Тази година на Шипка се очакваха дори още повече хора, защото бе 140-годишния юбилей от освобождението и руският патриарх Кирил, който има голямо уважение в България, пристигаше на официално посещение. Но на помощ на властта дойде времето.

В навечерието на празника падна голямо количество сняг, бяха затрупани много пътища, отменени бяха стотици междуградски автобуси, заседнаха много пътнически влакове. Удариха и силни за България студове. Властите се възползваха от това и блокираха достъпа до Шипка още в 20 часа на 2 март. Дори повече – тези, които пристигат с личен автомобил са карани да се спуснат долу.

Жителят на София Михаил Андреев разказва: „Седях в ресторанта на хотела и вечерях. След това разчитах да нощувам в колата. Дойдоха полицаи и незнайно защо и по какъв закон ми казаха да слизам. Така постъпват с българина на неговата родна земя“.

Разрешено бе да останат само тези, които имаха резервации в разположените в подножието на Шипка хотели, най-вече заради това, че в случай на тяхното изпразване, те заедно със стопаните си щяха да станат новите български опълченци.

Пред полицейските пунктове активистите от движението на русофилите „Петко Войвода“ от Пловдив разположиха маса и пуснаха тонколони. Към тях се присъединиха българите от стотици очакващи коли. Цяла нощ в околността се чуваха само руски песни, а българите проклинаха полицейската блокада и празнуват 140-годишнината от освобождението на страната си. Така действията на българските власти доведоха до непланирани акции в подкрепа на Русия.

Едва към 6:30 започваха да пускат в подножието на Шипка и първа премина кола, на чийто капак бе залепен портретът на руския президент Владимир Путин. Зад волана ѝ стоеше ръководителят на пловдивските русофили Иван Милчев-Иванов. Това е движение на хора, които със собствени средства ушиват огромни български и руски знамена, купуват тонколони и активно участват във всички мероприятия в България, свързани с Русия. На рождения ден на Владимир Путин и в Деня на Русия те черпят хората с руска кухня, която готвят сами.

Иван Милчев-Иванов обясни идеологията на своята организация: „Има българи, които се обявяват за русофили и се опитват да получат за това финансиране от руските организации. За нас любовта към Русия е свята и смятаме за грехота да просим пари“.

По-късно той се изкачи на Шипка със знамето на Донецка народна република и го окачи до паметника.

Не успях да достигна до площадката, откъдето започва изкачването на Шипка, защото на два километра от нея стоя нов полицейски пост и по-нататък пускаха единствено пеш. Тези, които пристигаха по-късно трябваше да изминават още по-голямо разстояние. Някои трябваше да вървят 10 км до площадката, но хората въпреки това ги извървяваха. Тогава полицията отново прекъсна прехода към подножието на Шипка и десетки хиляди българи не успяха да участват на честванията.

Блокадата на Шипка бе обяснена от властта с това, че цялата територия трябва да се почисти от сняг. Но целият площад в подножието е покрит в лед. На празника обикновено той е пълен с коли, но тази година на него имаше само бронирани автомобили на жандармерията и полицейски коли. Изобщо толкова български представители на силовите ведомства едновременно не се виждат. Интересно е, че властта обясни това с необходимостта за охрана на руския патриарх, което силно развесели българите. Редом с полицията имаше търговски будки, където се продаваха знамена на Русия и на България с различни размери, а също чаши и магнити. Най-популярни бяха тези с портрета на Путин.

От площадката до мемориала на връх Шипка може да се достигне по два пътя – автомобилен и стълба от 894 стъпала. Пътят бе закрит дори и за пешеходците. По него към мемориала преминаваха официалните лица. За десетки хиляди българи оставаше единствено дългата стълба. Малко преди това българските медии обявиха, че стълбата е чистена от 120 служители на община Казанлък. Изумлението бе голямо, когато се видя, че част от стъпалата бяха изчистени едва ли не на трета от ширината им, много от тях бяха покрити с лед, а някои и счупени. Чисто чудо бе, че никой от десетките хиляди, изкачили се в този ден на Шипка, не пострадва.

Друго чудо бе, че на Шипка времето неочаквано става слънчево и тихо. Не валеше, стопли се силно. При това от ранна утрин всички големи български медии съобщиха, че на Шипка вали и духа бурен вятър. Българските власти постигнаха това тази година на Шипка да има по-малко хора, отколкото миналата година, но методите, които използваха, се отразиха на доверието към тях от страна на народа.

Повече от 80% от качилите се на паметника на защитниците на Шипка бяха младежи. В сравнение с миналата година руските знамена бяха значително повече. Присъстваха и представителите на много антинатовски организации на България: със своите черни кожени дрехи се отличиха рокерите от варненската организация на „Нощните вълци“, строг ред демонстрираха представителите на войнски съюз „Васил Левски“, по високи от всички бяха белите знамена с черен лъв на партия „Възраждане“, внимание привличаше гол до кръста младеж с татуировка на Сталин на гърдите.

Около мемориала всичко бе обкръжено с многометрови преспи. На една от тях русофилите от движение „Петко Войвода“ поставиха голям православен кръст, а до него бяха положени знамената на България и Русия, поставено бе Самарското знаме, флагът на ДНР, а също така плакат с думите „Благодарим ти, Русия. 1878. 1944“. Поставени бяха и портрети на патриарх Кирил и на президента Путин. Появата на снимката на руския президент с думите „Путин – президент-миротворец“ предизвика възторг. Желаещите да се снимат с него са толкова много, че се образува опашка.

Пенсионерът Атанас Ваклиновски положи голям букет на портрета и заяви: „Надявам се да дочакам деня, в който Путин отново ще освободи България“.

На площадката пред паметника бяха строени военнослужещи с автомати „Калашников“, но това не бе националната гвардейска част със своята великолепна униформа (аналог на руския Президентски полк), а войници от 61-ва Стрямска механизирана бригада в камуфлаж. Над Шипка кръжаха два учебни самолета.

Постепенно започнаха да пристигат и официалните лица. Първа пристигна председателят на Народното събрание Цвета Караянчева. Тя единствена приближи редиците на присъстващите и ги поздрави за празника. Другите официални български лица не си направиха труда да пообщуват неформално с народа си.

По обяд пристигнаха патриарсите на България и на Русия Неофит и Кирил, президентът на България Румен Радев, посланиците и военните аташета на Русия и Беларус, български генерали и голяма група малко известни официални лица, сред които и кандидатът за президент на Русия Сергей Бабурин. Започна официалната церемония. Първо президентът на България прие рапорта на началника на почетния караул, премина край строя и поздрави българските войни с празника. След това българска актриса с национална носия декламира произведението на класика на българската литература Иван Вазов „Опълченците на Шипка“. След това започва литургия в памет на загиналите на мястото по време на Руско-турската война от 1877-1878 г. Отслужи я руският патриарх.

След това бе предложено с минута мълчание да бъдат почетени падналите и по български обичай хиляди присъстващи паднаха на коляно. При това повечето от тях трябваше да застанат на колене в мръсния сняг – така бе подготвено всичко за посрещането на националния празник в присъствието на президента.

След това започнаха официалните речи. Президентът на България Румен Радев отбеляза, че „след 140 години трудно може да се определи, където тук има руски и къде руски кости. От тези кости е изградена българската свобода, а също така руската и българската бойна слава“. Той се обърна към присъстващите: „Вие бяхте тук и в августовската жега, и в мартенските ветрове, когато тук нямаше политици. Вие, драги граждани, не допуснахте поругаването и низвергването на историческата истина. Обръщам се към вас с човешка благодарност“.

Патриарх Кирил заяви: „140 години ни отделят от Шипченската епопея, но светлите образи на войните-освободители не помръкват в народната памет и всяко следващо поколение православни християни с живо внимание и неподправен интерес отново откриват за себе си историята на Освободителната война. Причина за това е уникалният жертвен характер на тази борба за свобода на угнетените братя“.

Божието слово гласи, че няма по-голяма от любовта, с която човек дава душата за приятелите си. И хиляди войници и офицери от руската армия дадоха живота си за спасението на хората, свързани с тях с обща свят православна вяра. Вдъхновени от силата на вярата те, по думите на апостола, са крепки във войната, гонят чуждите полове. Показвайки непримирима устойчивост и мъжество, тези войни на Христа със собствената си кръв платиха избавянето от горчивия петвековен чуждестранен гнет на древната християнска страна“.

В чест на безстрашните защитници на Шипченския проход на тази височина, традиционно носеща името на св. Николай Чудотворец, е издигнат този величествен паметник, където са погребани останките на загиналите войни от руската армия и на българските опълченци.

Намирайки се на това свещено място, не може да не се усети особеното благоговение и да не проникне съзнанието на непреходното историческо значение на подвига на защитниците на Шипка. Да бъде вечна светлата им памет.

Моля се и за това, че проявилата се с особена сила преди 140 години многовековна духовна връзка между народите ни ще остане нерушима завинаги и ще намира изражение в братското единомислие и готовността да се положат усилия в името на укрепването на единството на светото православие, запазването на християнските ценности и отечествените православни традиции“.

След още няколко речи бе обявено, че ще се проведе полагане на венци на паметника. Когато започнаха да изброяват от кого са венците, имената на патриарсите и на българския президент бяха посрещнати с ръкопляскания и одобрителни възгласи, докато името на премиера на България Бойко Борисов предизвика протестни освирквания. На самия паметник го чакаше още една изненада – голям плакат, на който на руски и на български език бе написано: „Премиере на България, кажи си кой краде земята за първия българско-руски храм Св. Йоан Рилски в София“. Премиерът не пристигна.

На празника не пристигна и украинският посланик. Очевидно е, че това бе свързано с това, че Иван Минчев-Иванов и активистите на движението му миналата година развяха на Шипка голямо знаме на ДНР и това бе показано от българската телевизия. Посолството на Украйна в България изпрати официална протестна нова, на която външният министър Екатерина Захариева заяви, че България е свободна страна и властите не могат да казват на гражданите с какви знамена да идват. Този отговор, както и нежеланието отново да се видят знамената на ДНР, които тази година бяха още повече, бе причината за отсъствието на украинския посланик.

Коментирайки този факт, Иван Минчев-Иванов заяви: „Надявам се, че докато не бъде свалена настоящата фашистка власт в Украйна, която убива и българи, посланикът на тази страна няма да петни с присъствието си светлия празник на славянските народи“.

След това той включи тонколоната и над Шипка се разнесе песента „България-Русия“.

В сиви войнишки шинели в гроб братя лежат.

Носи знамена тяхната смята – внуците на безсмъртните войни.

Верни на Шипка и Драва, верни на войнската слава

Внуците на безсмъртните войни.

Превод: Поглед.инфо