/Поглед.инфо/ Войниците маршируват, тежката техника е прясно боядисана и реве по Червения площад. Отново е 9 май, навършват се 60 години от Победата през 2005 г. Войските минават пред трибуната, но за първи път тя не е трибуната на мавзолея. Владимир Путин стои пред огромно пано, посветено на годишнината. До него са лидерите на САЩ, Германия и другите световни сили. Ленин за първи път е скрит. Стои опакован зад метри плат и желязо. Създателят на съветската държава се оказва лишен от вниманието и почитта, които дотогава винаги са му били оказвани, дори от президента Борис Елцин, който забрани КПСС в Русия.
През 2017-а се навършват 100 години от Великата октомврийска революция. Люлката на комунизма в света – Москва, може отново да се превърне в притегателен център на левицата. За огромна изненада на международната общественост правителството на Владимир Путин не предприема нищо по този въпрос. Кръглият юбилей изглежда забравен. Защо комунистическата държава не празнува своя празник? Как така Москва няма да развее червените знамена, а Путин да поведе червените орди в хибридна атака? Сенатор Маккейн вероятно е напълно озадачен.
За огромно съжаление продължаваме да живеем сред ехото на Студената война. Днес лидерите на запада все още продължават да бъркат СССР с Русия, а още по-страшно е, че явно не различават Владимир Путин от Владимир Илич Ленин.
Мястото на Ленин и комунизма в политиката на Русия стои далеч от властта още от създаването на новата държава през 1991 г. Отношението на днешния руски президент към болшевиките и техните лидери е съвсем ясно и в никакъв случай не е положително.
„Имаше време в живота ми, когато се интересувах от марксизма и ленинизма. Четях много по тази тема. Намирах го логично както всички тогава, но с порастването и възмъжаването ми ставаше все по-очевидна истината, че това е една красива и вредна приказка. Вредна, защото опита да бъде приложена в нашата страна и нанесе огромни поражения. В този смисъл разпада на нашата държава сега е последица от това, което са направили тези хора през 1917 г. Те са заложили мината със закъснител под тази сграда“, това е позицията на Владимир Путин към комунизма през 1991 г. в момента, когато тъкмо се уволнява от съветските тайни служби. Отношението му по въпроса за мястото на комунизма в съветското общество до днес не е променено.
Последното конкретно изказване на президента за мястото на Ленин в историята, беше през 2016 г. Тогава той отново заяви, че болшевишкия лидер е заложил атомна бомба под Русия и тя се е взривила. Връзката с революционните традиции на съветската държава също не е приемлива за Путин. Той неколкократно казва през последните десет години, че поддръжката на световната революция е била напълно ненужна за СССР и е довела до отслабването на държавността. Стъпки срещу съветското наследство бяха предприети още през 2004 г. Тогава се прие закон, с който празнуването на деня на Октомврийската революция беше отменено. В момента той не присъства сред официалните празници в календара на Русия. С цел да бъде изместена традицията, по предложение на депутати с националистически възгледи беше въведен т. нар. Ден на народното единство. Той се отбелязва на 4 ноември и е свързан със средновековната история на страната. На близка дата през 1612 г. руското опълчение, водено от Кузма Минин и Дмитрий Пожарски, изгонва полските войски от центъра на Москва. По-късно вторият от царете от династията Романови – Алексей Михаилович въвежда официалното отбелязване на деня като църковен празник на иконата на Казанската св. Богородица. Тази традиция се запазва до 1918 г., когато болшевиките отменят всички чествания, свързани с църковния календар.
Днес това наследство помага на националистите, а умереният национализъм стои в основата на идеите, които движат про-правителствената партия Единна Русия. Идеологията ѝ е неимоверно далеч от вижданията на болшевиките. Путин е привърженик на държавността, докато хората на Ленин са революционери, които не искат да се запази Русия като национална структура и империята като система за потискане на хората.
Руският президент вижда Романовата империя като предтеча на своята страна. Не случайно през 2014 започна кампанията по възстановяване на паметта, свързана с Първата световна война. Това беше дългото подготвяне на сегашния юбилей. Построените паметници на героите, паднали за руската държава в световния конфликт са пряко отричане на болшевишкото начало. Обществото възприе този подход, а екипът на президента продължава да гради своята еклектика. Не случайно в момента по кулите на Кремъл и историческия музей на Червения площад си съжителстват имперските двуглави орли и рубинените петолъчки.
От съветската история в днешния руски пантеон остана един ключов празник – 9 май. Той олицетворява изправянето на Русия срещу външния нашественик, мястото ѝ на спасител на европейската цивилизация от чудовищата, създадени от самите европейци и превръщането на СССР и Москва в един от двата центъра на света. Това и предопределя виждането за приемането на Сталин като държавник и отричането на Ленин и революционерите. Празникът е опит да бъдат обединени руснаците, които понасят най-големите загуби във Втората световна война и определянето на периметъра на постсъветското пространство, което също се свързва от идеята за събарянето на нацизма. Така в новата идеология се оставя място и за хората в страната, които са тясно свързани с комунистическото наследство. Те не са никак малко. Не случайно още от 1991 г. до преди 10 години най-голямата опозиционна партия в Русия е комунистическата. Държавническото мислене на Владимир Путин го кара да не превръща тези хора в свои абсолютни противници. Това се вижда и от отношението му към въпроса с бъдещето на мавзолея на Владимир Илич Ленин. През август тази година той даде гаранции на председателя на КПРФ, Генадий Зюганов, че докато управлява Русия няма да се стигне до „варварства на Червения площад“. Репликата му беше предизвикана от исканията на либерално настроените среди болшевишкия водач да бъде погребан, а мавзолея премахнат. Преките паралели с нашата действителност са стряскащи, но разликата демонстрира пропастта между държавническото мислене и простото слагачество и подлизурство, в което в България за съжаление оставаме потопени.
Специфичното отношение на Владимир Путин е продиктувано и от ясното съзнание, че съветският период и комунистическото управление донасят модерността в Русия. Те създават най-силния европеизаторски импулс в страната след времето на Петър I. В обкръжението на руския президент има отявлени отрицатели на лениновата идеологията, като например политическия съветник Леонид Решетников. Това не пречи на Путин да намира баланс и да води една достатъчно умерена политика, в която на преден план извежда традиционните руски ценности, православието, умерения национализъм и стремежа към връщане на световното значение на държавата му. Самият той се определя като консерватор, в същото време приема напълно идеите на глобалния, либерален капитализъм. Дори на последната среща на Г-20 в Хамбург, той беше единственият от световните лидери, който се изказа в подкрепата на свободата на предприемачеството, придвижването на капитали и спиране на ограниченията за търговията и инвестициите. Естествено, позицията му е противопоставяне на санкциите срещу Русия, но показва, че той се придържа към реалполитика и наложените международни принципи. Във всички тях няма и капка комунизъм, той е несъвместим със съвременните идеи на руския елит, така че спете спокойно деца на запада, „червените комунистически орди“ този път няма да ви залеят от посоката на Москва. Тя може да ви бъде само съюзник, но докато го разберете ще бъде късно.