/Поглед.инфо/ Политическите партии, обявяващи се в съвременна Русия за либерали в нито една от последните четири избирателни кампании не можаха като резултат да заемат достойно място.
Самото им име е компроментирано от самите тях и практически е презирано. И те си търсят ново име.
Ако тяхното съществуване зависеше от подкрепата на обществото, те биха изчезнали от публичната сфера още преди 15 години. Но те не изчезват – напротив, запазват понякога престижни и статусни позиции в елитните сфери: значими средства за масова информация, вузовете, културата, икономическите блокове на властта.
Защото са необходими. Тъй като представляват реален специфичен интерес на колаборационизма, изразяващ се в идеята да не бъдеш гражданин на Русия, а поданик на друга някаква политическа система, която те отдавна считат за „своя страна“.
Противопоставянето на „патриотите“ и „либералите“ в съвременна Русия е евфемизъм. Обозначаване с неточни и чужди имена на реалното противопоставяне в съвременното руско общество. Сами по себе си патриотизмът и либерализмът не могат да се противопоставят един на друг, защото едното е политическо чувство (любов към родината и да й желаеш доброто), а другото – конкретна политическа идеология със своите базови ценности такива като Свобода, Разум и Собственост. И едното не изключва другото. Идеологиите могат да противостоят една на друга – комунизъм, либерализъм, консерватизъм, национализъм – в едни или други форми.
В Русия противопоставянето е в друго. То не е между идеологиите, а между огромното мнозинство, което счита, че съдбата, избора на пътя и определяне на общественото устройство на Русия трябва да решава народа й и тези, които са уверени, че всички тези моменти трябва да бъдат построени в съответствие с някаква външна воля и норми на външни центрове на властта.
С името „патриоти“ условно се оказаха обозначени първите. С името „либерали“ - вторите.
Ще се повторим: главната линия на противопоставяне днес не са идеологическите различия. Това е отношение към принципа на националния суверенитет: Русия суверенна ли е или не. И противопоставянето е между привържениците на суверенитета на Русия и колаборационистите. Но тези имена не са назовани.
Двете използвани имена са неточни и уязвими. „Либерализмът“ е за сметка на цялата маса грехове и мерзости, сътворени под неговата маска през последната третина на века в Русия. Патриотизмът е за сметка на неговата собствена морална сила и отчасти емоционално превъзходство: той не е идеология, той е чувство и затова е неясен и неконкретен. В общия вид има желание за благото на Родината, но благото всеки може да го види по своему. Един го вижда във възстановяването на социализма, друг – във възвръщането на православния цар, трети – в създаването на парламентарна република. Власов и Краснов са го виждали изобщо в завоюването на Русия от нацистка Германия – и също са се наричали патриоти.
Зад името „патриотизъм“ е подкрепата на обществото. Зад името на „либерализма“ е общественото презрение. И подкрепата на определени елитни групи, виждащи своето бъдеще и бъдещето на своите деца в получаването на гарантирано положение в чуждата държавна система.
На тях им е нужен колаборационизъм и него го поддържат отвън. Но под името „либерализъм“ той изглежда вече не може да съществува, трябва му ново име - уважавано и почитано, каквото някога беше и името на демократа и името на либерала.
От тук и факта, че най-изгодно е да станеш патриот. Но друг, „истинен“. И това е относително лесно: просто е нужно благото за колаборациониста да бъде наречено благо за родината.
И тогава в съдържанието на „новия патриотизъм“ влагат два реда значимости.
Първият изглежда безспорен: развитие на здравеопазването, образованието, науката, културата, социалните пенсии, социалната инфраструктура, комуналното благоустройство, борбата с корупцията, разбюрократизиране, намаляване на данъците – и така нататък по списъка. То не съдържа нищо непатриотично. Всичко това е необходимо. И за всичко са необходими пари.
Но вторият съдържа онези рецепти, които позволяват да се намерят пари: съкращаване на разходите за отбрана и сигурност, отказ от „конфликти с другите страни“, необходимост „да се договаряме“.
За последното е нужно малко: отказ от Крим, предаване на Донбас, напускане на Сирия, покаяние пред „Конклава на силните раси“, признаване на властта на външните суверени над себе си .
Започва се безспорно със здравия и даже патриотичен смисъл.
А от него се извежда спорното и контрапродуктивното. Затова не е възможнов съвременния свят да се запази даже най-богатата икономика и култура без сила, способна да защити тези икономика и култура.
Завършва се всичко това с призива към международна капитулация и отказ от националния ни суверенитет.
Едновременно се добавя и установка: да се съкрати държавното участие в икономиката, максимално да се предаде промишлеността в частни ръце, желателно свързани с чуждестранния капитал, да се вгради икономиката на страната в изискванията на световните икономически центрове.
Да не говорим за своята историко - културна самоидентификация, за правото на избор на собствен път на развитие.
И като награда възнаграждението – обещава се сит и комфортен живот, възможност да се напуска страната без виза и право „да се приобщават към цивилизацията“.
Всичко това те вече започват да правят. И вече започват да наричат своя колаборационизъм „истински патриотизъм“. Точно така, както започваха да разрушават СССР под лозунга „връщане на ленинския облик на социализма“, „пробуждане на националното самосъзнание „ и „реформиране на съюзните отношения“.
Изобщо, технологията на манипулацията е една и съща: да вземеш маската на онзи, когото имаш намерение да унищожиш. Да противопоставиш безспорно важното на условията за осигуряване на това важно. И провъзгласявайки, уж неговия приоритет да направиш самото му съществуване невъзможно.
Превод: Магдалена Желязкова