/Поглед.инфо/ САЩ наскоро въведоха мита върху вноса на стоки от Китай, Русия и други страни. Какъв, според вас ще бъде резултатът от това напрежение в търговията? Може ли да се достигне до глобална рецесия и да се създадат рискове за глобалната свободна търговия?

Търговската война отчасти е обусловена от стагнацията в икономиката на западните страни, които сега се намират в много лоша форма. Огромни парични потоци се използват за спекулативни операции и това подкопава стабилността на финансовия сектор на националните икономики.

Съединените щати се стремят да запазят водещата си позиция чрез протекционистки мерки. Но единственият резултат ще бъде увеличаването на търговията между Русия, Китай, Индия и другите страни. Ако успеем да укрепим сътрудничеството в рамките на Шанхайската организация за сътрудничество или БРИКС, както и да се освободим от зависимостта от американския долар като световна резервна валута, натискът на САЩ ще отслабне.

Очаква се тази година обемът на търговията между Китай и Русия да достигне 100 млрд. долара, което ще е важно събитие за икономическото сътрудничество между двете страни. Каква ще бъде следващата цел за двустранна търговия след това?

Може би следващата граница ще бъде 200 млрд. Най-важното обаче е задълбочаването и разширяването на мащаба на сътрудничеството между нашите държави, тъй като търговията е само първата стъпка към пълноценно международно партньорство.

Трябва да преминем към по-дълбоко партньорство. Трябва да развиваме сътрудничеството между нашите компании, да създаваме големи консорциуми и съвместни изследователски организации, особено в авиационната индустрия. Търговия е това, което може да се види на повърхността. Ако няма сътрудничество между компаниите от двете страни и по-дълбоки връзки, търговията ще остане уязвима.

Ако говорим за икономическото развитие на руския Далечен Изток, кои отрасли могат да бъдат най-перспективни за китайско-руското сътрудничество?

Вече имаме тясно сътрудничество в областите, които са най-привлекателни за взаимна търговия, като износа на дървен материал, суровини, злато, петрол и газ. Това, от което се нуждаем, е голямата степен на обработка. Трябва да търгуваме със стоки с по-висока добавена стойност. Затова винаги се стремим да привлечем китайски инвеститори, за да произвеждаме съвместно стоки с висока добавена стойност. Русия може да осигури на тези компании електроенергия, да им осигури земя и суровини.

Вторият важен момент е развитието на високотехнологичните сектори, особено корабостроителната индустрия. Но за да се модернизира тази индустрия, трябват повече инвеститори. Има очевидно търсене на нови логистични центрове и морски пристанища.

Знаем, че в Русия има скептицизъм относно влиянието на Китай в региона на Далечния изток. Русия има ли тревога към китайското присъствие в Далечния изток?

Да, имаше някои недоразумения, особено в предишни периоди. За да избегнем такива чувства, се нуждаем от повече доверие и повече контакти между нашите народи. Това изисква развитието на транспортната инфраструктура, съвместни образователни проекти, както и медийни усилия, които трябва да информират населението за положителните примери от нашето сътрудничество. Мисля, че всички тези проблеми са временни.

Днес имаме огромен поток от чуждестранни бизнесмени и туристи, идващи в Русия. Но в същото време около два милиона местни жители напуснаха Далечния Изток през последните две десетилетия. Ако милиони китайски граждани посетят Байкал, нашата туристическа инфраструктура ще бъде изключително ограничена и това ще доведе до голям социален натиск. Но ако изградим повече хотели, предоставим по-модерни туристически услуги, добри ресторанти и създадем добри транспортни услуги, и двете страни ще имат предимства. Виждаме какво например се случва на остров Хайнан. Кой се страхува от руските туристи в Хайнан? Никой. Напротив, там дори ги чакат!

Съществуват ли някакви сфери, които да са закрити за китайските компании, готови да работят в Далечния изток?

Имаме общо законодателство, което е еднакво за всички страни. Няма ограничения и забрани, специално свързани с Китай. Например имаме определени административни ограничения за риболова, но те не са насочени срещу Китай. Трябва да подкрепяме нашите рибни ресурси, както правят всички останали страни. В това отношение имаме ясни и открити правила.

Друг пример е минната промишленост. От минните предприятия се изисква да притежават подходящ лиценз и за да получат това, е необходимо да имат партньор, жител на Русия, особено ако това е стратегическа суровина. Това обаче е общо правило за компаниите от цял свят.

Съединените щати и Европейският съюз все още поддържат санкции срещу Русия. Предвид настоящата ситуация, какво възнамерява да направи руското правителство в подкрепа на националната икономика?

Все още се опитваме да обясним на американските си колеги, че езикът на санкциите не е най-добрият избор. Можем да седнем заедно на масата за преговори и да обсъдим всички проблеми, а мерките, предприети от руското правителство, са добре претеглени и изобщо не агресивни. Опитваме се да покажем на нашите западни партньори, че ако искат да решат определени проблеми, свързани с международните отношения, е необходимо да се използват дипломатически методи, а не мерки като санкциите.

В същото време, ако агресията на САЩ срещу Русия продължи, ние сме готови да се откажем от долара като основна резервна валута, тъй като санкциите правят долара изключително токсична валута. Дори чуждестранните компании са заплашени от американската администрация.

По този начин, ако САЩ нарушат международното право и правилата на СТО, първата мярка, която ще ни се наложи да предприемем заедно с Китай и другите страни, които страдат от американската агресия, е отказът от долара като основна валута на международните разплащания.

Смятате ли, че санкциите ще могат да бъдат смекчени в краткосрочна или средносрочна перспектива?

Не мисля така, защото сега виждаме, че в САЩ нараства агресията срещу Русия. Това се дължи на факта, че някои американци не искат да признаят съществуващата реалност. Те се стремят на всяка цена да поддържат своята хегемония. Те искат да останат единствената суперсила, която диктува волята си на всички. Те просто не забелязват, че светът се променя и Америка губи водещата си роля. Тя вече е загубила своето господство в търговията с нефт, суровини и дори в производството на високотехнологичните продукти.

Какво мислите за усилията на Южна Корея за насърчаване на икономическата интеграция в Североизточна Азия, включително чрез изграждане на система от железопътни линии и тръбопроводи на Корейския полуостров, които да я свържат пряко с Русия?

Осъществимостта на тези планове зависи от политическата ситуация в региона, защото, според мен, никой няма да иска да инвестира големи пари в железници и тръбопроводи, докато съществува заплаха от война.

Съединените щати обаче ни пречат да седим на масата за преговори и да формулираме нашите предложения. Те играят тук, защото не се страхуват от войната в този регион. Освен това, може би дори биха харесали такава. Америка оказва влияние върху позицията на Япония и Южна Корея.

Ако обаче съумеем да решим политическата криза, не виждам причина, която да направи невъзможно изпълнението на тези планове. Единственият въпрос е кой ще иска да поеме икономически рискове. Мисля, че преди всичко това трябва да е Южна Корея, защото тя се нуждае от тези съобщения повече от всеки друг. В допълнение, за Северна Корея това също така ще бъде добър ход, защото по-активното икономическо сътрудничество ще доведе до тази страна мир и развитие.

Превод: Поглед.инфо