/Поглед.инфо/ В Петербург тържествено спуснаха на вода подводницата „Кронщат” – втората от новия проект „Лада”. Но първата подводница от тази серия „Санкт Петербург” страда от цяла маса недостатъци и вече 15 години е огромен главобол за ВМФ на Русия. Защо доковете продължават строителството на корабите от този толкова неуспешен, изглежда, проект?

В четвъртък в Адмиралтейските докове в Петербург се състоя тържественото пускане по вода на втората дизел-електрическа подводница от проекта 677 „Кронщат”.

„Значимостта на това събитие трудно може да се надцени – съдът, заложен през 2005 г. се спуска днес, през 2018 г. Той претърпя спирания в строителството и спирания във финансирането, но въпреки това днес се проведе спускането му”, заяви на церемонията Александър Бузаков, генерален-директор на корабостроителното предприятие.

Според главния съветник на президента на Обединената съдостроителна корпорация (ОСК) Виктор Чирков, ако подводницата серия 877 бе наречена „черна дупка”, то новата подводница може да се нарече „невидимка”, защото никой няма да я види или да я чуе. „Новата подводница дава възможност да се направи крачка напред и да се изпълнят заповедите на президента по строителството на новия съвременен подводен флот на Русия”, заяви Чирков на церемонията.

Според съобщението на РИА „Новости” кръстница на кораба е станала кметицата на Кронщат Наталия Чашина, на която дават да разбие бутилката с шампанско в борда на едноименната подводница.

„Кронщат” е поръчан през 2005 ж., неговото строителство не спира. Възобновяват го едва преди пет години. Сега на доковете се строи още една „Лада” – тоест третата лодка от този тип. Тя се нарича „Великие Луки” и е поръчана през 2006 г., нейният строеж също се спира. Строителството се забавя не само от недостига на пари – в командването на флота, в това число у тогавашния главнокомандващ на ВМФ адмирал Владимир Висоцки, възникват съмнения за това дали е нужен сам по себе си проектът „Лада”, към който принадлежи „Кронщат”.

Първата лодка от проекта 677 става „Санкт Петербург”, поръчан през 1997 г. Неговата съдба е незавидна – от момента на предаването на флота, което се състои още през 2010 г. той така и не заема боен строй заради множество технически проблеми. ВМФ открива на кораба маса недостатъци, има проблеми с хидроакустичния комплекс, в програмното осигуряване и в много други системи. Официално той остава в „опитна” експлоатация, която се планира да приключи следващата година. Фактически огромната и скъпа подводница и досега се използва само за тренировки.

Съдейки по откритите източници, само между 1998 и 2001 г. за строителството на „Санкт Петербург” са изхарчени 335,1 млн. рубли, в това число от федералния бюджет 263,1 млн. рубли.

Както напомня ТАСС, подводниците от проекта 677 тип „Лада” се отнасят към четвърто поколение дизел-електрически подводници. Тяхната надводна водоизместимост е около 1750 тона, под вода могат да развиват скорост до 21 възела. Въоръжението на „Лада” в частност е от ракетни комплекси „Калибър”. Екипажът начислява до 35 души.

„Задачата на този проект е да се направи подводница, която да не е дизел-електрическа, а да се постави на нея т.нар. двигател на Стърлинг – въздухонезависима енергийна установка. Това според мен трябваше да стане основното ѝ достойнство”, отбеляза в коментар за „Взгляд” председателят на Клуба на моряците-подводничари в Санкт Петербург, капитан първи ранг Игор Курдин.

Въздухонезависимите (анаеробни) енергийни установки позволяват на лодката дълго да не се повдига на повърхността, оставайки незабелязана за противника. Ако се забрави за тази въздухонезависима установка, то „Лада” може да се смята просто за усъвършенстван вариант на проект 636.3 „Варшавянка”, който състава около половината ни подводен флот, изчислява експертът. „Тази електроника, ракетно въоръжение, хидроакустичен комплекс, които ги има на „Санкт Петербург”, всичко това може да се постави и на подводниците проект 636. Там всичко това, според мен е вече поставено, в това число и ракетите „Калибър”, отбелязва подводничарят.

Но най-основният компонент е двигателят, а той „не се получи, а от там и подводницата „Санкт Петербург” не влезе в серийно производство”, продължи Курдин. И сега не е ясно дали сега при доработката са направили главното – да оборудват новата подводница „Кронщат” с надеждна енергийна въздухонезависима установка.

Наистина, генералният директор на корабостроителницата Александър Бузаков заяви на церемонията, че всички недостатъци на проекта сега са отстранени. „Задържането в строителството позволи да се отчете на този кораб опитът за строителството и експлоатацията на подводницата „Санкт Петербург”. По всички показатели този съд превъзхожда своя предшественик – проект 636. Ние вярваме, че в бъдеще в състава на ВМФ ще влязат неатомни подводници от клас след проект 677, вярваме, че това ще бъде голяма серия”, заяви Бузаков.

Но другите експерти, както и Курдин засега също не се заемат да оценяват достоверността на заявленията на администрацията на корабостроителницата, че всички недостатъци, които са изяснени на „Санкт Петербург” сега са отстранени. Както потвърди пред „Взгляд” експертът от Центъра за анализ на стратегиите и технологиите, капитан втори ранг Максим Шеповаленко, именно въздухонезависимата (или анаеробна) енергийна установка се оказва основната беда на „Санкт Петербург”.

Освен това сама по себе си „ценността на анаеробните установки в последно време започна да предизвиква съмнения, защото е постигнат значителен прогрес в капацитета на акумулаторните батерии”, отбелязва експертът. Напълно логичен е въпросът дали подводниците, подобни на „Санкт Петербург” не са задънена улица в развитието, отбелязва събеседникът.

Ценността на въпросните подводници е доста условна. Такива модернизирани дизелови отстъпват абсолютно на атомните подводници”, смята Шеповаленко. „Атомната подводница има реална автономност, ограничена единствено от възможностите на екипажа и запасите от материални средства”.

Шеповаленко напомня с каква гръмка критика по адрес на проекта „Лада” излиза още преди осем години главнокомандващият на МВФ на Русия Владимир Висоцки. „Той правилно заяви, че това е случай, при който просто неси струва”, смята експертът. „това е, както се казва, разсипване на бюджетни средства. Разбирам, когато с подобни проекти се занимават Швеция и Германия – неядрени държави. Но ние, с малогабаритните ядрени установки, какво се занимаваме”, риторически пита Шеповаленко.

Междувременно на доковете вече готвят строежа на трета подводница от серията „Лада”. Тя ще се нарича „Великие Луки”. Тя, според Бузаков, се планира да бъде предадена на флота през 2021 г. Що се отнася до „Кронщат”, то него ще го предадат следващата година, обеща генералният директор на Централното конструкторско бюро за морска техника „Рубин” Игор Вилнит. Той уточни, че сега, след пускането по вода, ще започнат „морски изпитания, ще започне отработването на всичките системи, устройства, а след това ще бъде пусната по море”.

Ако Вилнит е прав, то корабостроителите явно работят, изпреварвайки графика. Нали по-рано се съобщаваше, че втората лодка от проект 677 ще се предаде на ВМФ не по-рано от ноември 2020 г., а третата през ноември 2021 г.

Превод: Поглед.инфо


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели