/Поглед.инфо/ Проект, напомнящ на сюжет от научна фантастика се обсъжда в НПО „Лавочкин“ – едно от водещите космически предприятия в Русия. Компанията, създала някога луноход, разглежда възможността за добив в космоса на минерални ресурси – платина, злато и дори скъпоценни камъни. Доколко е технически и икономически перспективна тази идея?

Специалистът от главното предприятие на Русия в областта на създаването на междупланетни станции – НПО „Лавочкин“, се замисля за техническата възможност за добив на ресурси в космоса. Като най-перспективни за начало на промишлено усвояване се смятат астероидите. Изследователите предполагат, че теоретически на земята могат да се доставят три-четири тона концентрирана руда. Ако това бъде злато или пратина , то добиващата компания може да се надява на печеливш бизнес. Тоест изстрелването в космоса може да се изплати, следва от научна статия, публикувана в списание „Вестник на НПО С. А. Лавочкин“.

За тези изводи специалистите анализираха наличните и перспективните технологии, които са необходими за началото на добива на ресурси в космоса.

„Ракета клас „Протон-М“ може да достави на Земята около 10 тона концентрирана руда при начална маса на апарата на полетната от земята траектория около 5500 кг, включително изпращането на работното тяло от около 3600 кг. Това ще позволи да се надяваме на рентабилност при добив на скъпоценни метали (Au, Pt и т. н.),като се вземе предвид осъществяването на оптимистичните прогнози на концентрацията на веществата в добитото“, пише в статията.  Наистина, уточнява се, че кацането на луната и стартът от нея е възможен единствено с химически двигатели.

За началния етап от промишленото усвояване на астероидите е рационално да се използва междупланетен транспортен модул с електрическа двигателна установка, смятат от НПО „Лавочкин“. Наистина, за създаването на подобна техника ще е необходимо да се разработят редица отсъстващи на днешния ден технологии. Сред тях са платформата за кацане, методите за извличане на руда, агрегатите за обогатяване на веществата и отделенията за шлака, контейнерите  за превоз и възвръщаеми апарати.

„Технически да се добива нещо от космоса, колкото и да е странно, не е твърде сложно. Технологията за добив зависи малко от това дали процесът е на земята или в космоса. Всичко се опира да доставката. И основният проблем е, че засега няма елементи, които да оправдават толкова голяма цена, дори и ако става дума за злато и платина. Да не говорим за това, че няма данни, че някое небесно тяло съдържа злато или платина в такива количество, че подобен род добив да има смисъл“,, смята известният руски икономист, доцент в катедрата по фондови пазари и финансов инженеринг в РАНХиГС Сергей Хестанов.

Точни данни за съдържанието на злато или платина в небесните тела засега няма. Авторите на статията също говорят за това. Като пример те дават астероида (6178) 1986 DA с диаметър около три км., който е открит през 1986 г. от японския астроном Минору Кизава. Общото количество полезни метали в този астероид се оценяват на около 10 хил. тона злато, 100 хил. тона платина, един милиард тона никел. Но тази оценка е хипотетична и е направена за мотивиране на по-нататъшното изследване на обекта, признават авторите на статията.

„Промишленото усвояване на астероидите трябва да се предшества от детайлно изучаване на техните физически свойства и минерален състав. Едва след това може да се вземе решение за целесъобразността на експедициите към астероидите с цел добив на ресурси, а също за методите как тези ресурси да се разработят“, пише в статията.

„Теоретично нищо не пречи да се създаде апаратура, която да копае руда на астероида и да я връща на земята. Но стойността ще бъде толкова голяма, че възниква въпросът дали си струва. Златото и платината не са тези елементи, които да оправдаят добива в космоса. Тук на земята те се добиват значително по-евтино“, заяви Хестанов.

Грубите изчисления показват това. Тройунцията (31,1 грама) чисто злато проба 999 струва около 1200-1300 долара. Дори ако се удаде наистина да се доставят на земята от астероид три-четири тона злато, то ще е на стойност 115-170 милиона долара. Разходите може да се окажат десетки пъти по-високи. Най-вероятно цената ще бъде близо до 1,19 милиарда долара в цени от 2014 г.  – именно толкова изхарчват за едно изстрелване на ракетата „Сатурн 5“.

„Изстрелването на „Протон“ без добиваща апаратура на околоземна орбита по настоящите цени струва, грубо казано 90-100 милиона долара. Той няма как да върне повече от два тона. Но на околоземна орбита няма никакво злато, трябва да се лети нататък. Значи техническата възможност да се върне нещо намалява в пъти. „Ако Сатурн-5“ от луната, а това е най-близкото до нас космическо тяло, може да се върне няколко десетки тона земя, то Протон може още по-малко. Защото товароподемността на „Протон“ е 15 пъти по-малка от тази на „Сатурн“, диви се Хестанов.

„Не изключвам, че чисто технически НПО „Лавочкин“ може да направи нещо подобно. Възможно е това да е демонстрация на технология, целяща да покаже, че технически това ни е по силите. Но икономически това е абсолютно губещо мероприятие“, смята събеседникът.

Според него, единственият засега елемент, който икономически ще оправдава добив в космоса е изотопът хелий-3. Макар и на практика никой да не го добива, защото задачата за създаването на термоядрен реактор, над която работят още от 50-те години на миналия век, така и не е решена. „Но ако някога се стартира някакъв реактор, то добива на изотопа, който се съдържа в много небесни тела, теоретично може да бъде оправдана. Макар и как и кога ще стане и дали ще стане изобщо са все още налични въпроси“, разказва Хестанов.

За да бъде икономически оправдан добива на злато в космоса, този скъпоценен метал трябва да струва в пъти повече. Толкова силно златото може да поскъпне, ако например добивът му на земята се изтощи. Преди няколко години Goldman Sachs говориха, че запасите на злато, диаманти и цинк по света ще привършат след 20 години. А запасите на платина, мед и никел стигат за 40 години добив. Впрочем става дума за разработваните запаси, които могат всяка година да бъдат разширени.

„Още най-малко 30 години може да не се притесняваме. И дори ако традиционните находища на златото те изчерпат, има технологии за добива му от морската вода, а там е непосилно да се изчислят колко са големи запасите. Сега това също няма икономически смисъл, твърде скъпо е. Но когато златото поскъпне, добивът му от морската вода ще получи шанс“, заключва събеседникът.

Превод: Поглед.инфо


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели