/Поглед.инфо/ Иван Абажер - лидер на българската общност в Крим към Владимир Путин:

Владимир Владимирович, срещата, която Вие проведохте с ръководителите на национално-културните обединения и религиозните организации на Крим през 2015 г. в Ялта, стана за нас, кримчаните, без да преувеличавам – историческа. Нито един от президентите украинска битност, от четирите възможни, не е устройвал подобни срещи, нито веднъж не общува с представителите на народите и вероизповеданията на Крим в подобен формат.

Тогава ние успяхме да обсъдим много важни за нас теми, в които Вие, подкрепяйки нашата инициатива, фактически дадохте старта на осъществяването на проекта „Народна дипломация“ целяща преодоляването на международната изолация на Крим. Оттогава ние се стараем максимално да изпълним натрупания от нашите обществен опит и всестранни срещи с обществените структури. При осъществяването на въпросната работа активно се включиха българската, немската, гръцката, еврейската, кримско-татарската организации и другите обществени обединения с подкрепата, естествено, на органите на властта начело с ръководителя на нашата република Сергей Аксьонов.

Едно от най-ярките мероприятия стана Денят на Република Крим в София, проведен от регионалната българска национално-културна автономия съвместно с деловия културен център на Крим в Москва и Министерството на културата на Крим. Засега това е единственото мероприятие от подобно равнище, което проведохме в страна от Евросъюза.

И намирайки се там, ние успяхме да убедим нашите партньори в България и медиите отделиха максимално внимание на нашето мероприятие. И една от медиите в лицето на издателство „Аспект“ издаде, взел съм го със себе си, списание, което е изцяло посветено на Крим. Това е единственото издание, което фактически днес е посветено на Крим, в страна, която фактически е член на ЕС.

Искаше ни се да отбележим активността на нашите германски приятели и колеги, организирали пътуване от Германия в Крим на множество обществени делегации, в чийто състав има не само общественици, не само студенти, спортисти, но и видни политици, сред които и световно известният деец Вили Вимер, който 30 години е бил депутат в Бундестага, работил в администрацията на Хелмут Кол като стад-секретар на Министерството на отбраната.

Неговото посещение в Крим има голям положителен резонанс. И навярно, аз цитирам неговите думи, неговото изказване, че кримчани, гласували за завръщането в Русия, спасихме Европа от голяма война. Тези негови думи развълнуваха целия свят. За това време представителите на националните културни общества на Крим нееднократно излизаха със заявления и призиви към международните организации, лидерите на западните страни да се откажат от политиката на двойни стандарти и дискредитация на волеизразяването на гражданите в очите на световната общност и естествено да се отменят санкциите срещу Русия.

Успяхме да участваме в съвещанието на ОССЕ във Варшава миналата година и максимално, според възможностите от нашите усти прозвуча това, което се случва днес при нас в Крим. И тази тема, която бе повдигната, въпросите, свързани със съблюдаването на човешките права, съблюдаването на парваната на националните малцинства, свободата на придвижването, ние напълно разказахме и обяснихме на нашите партньори от другите страни, че в Крим днес всичко е нормално и съответства с всички международни изисквания.

Сред основните направления, реализирани от националните културни обединения в Крим в сферата на народната дипломация следва да се изразят постоянното взаимодействие с медиите в страните от ЕС с цел разпространяване на обективна информация за Крим, съдействие на организиране на посещения в Крим на обществено-политически дейци, учени, спортни организации и представители на деловите кръгове. Осъществяването на тези стратегически важни задачи на международната арена, национално-културните обединения на Република Крим успяха да натрупат не само огромен опит, но и да придобият надеждни партньори и приятели на Русия в много страни. Възможно, за участието в нашите мероприятия най-активните лидери на чуждестранните обществени организации щяха по-уместно да създадат по-благоприятни условия. И ето че ние се сблъскваме с проблема, че тези лидери, за да може да попаднат при нас, много получават визи. И е желателно тези визи да бъдат многократни, за да може да посещават по-често Русия и Крим в частност.

Предлагаме да се измисли механизъм, позволяващ координирането с нашите чуждестранни партньори на действия на международните площадки. Нали санкциите на страните от ЕС срещу Руската федерация и Крим са насочени срещу собствените етнически групи, живеещи на тази територия, например в България, Германия, Гърция, отивайки въпреки на инициаторите на санкциите. Ние можем да направим всичко това заедно така, че максимално да снижим напрежението чрез народната дипломация.

Съществуват неоправдани, според нас, ограничения при получаването на грантовете, за което говорят моите колеги, защото като правило в Русия, по линията на народната, международната или обществената дипломация вътре в страната или вътре в страните от ОНД. А страните от ЕС, които са най-важните за нас в този списък, незнайно защо не се намират.

Има проблем и при поднасянето на истината за Крим в чужбина, но този проблем, за жалост, съществува и в нашата страна. Налага ни си да се сблъскваме с това, че наши съграждани оценят неправилно събитията от Кримската пролет. Оскъдно и малоизразително те се представят и в учебниците по история, които вече са издадени след завръщането на Крим в състава на Русия.

Днес кръгът от задачи е очевиден, в чието решаване е отдадена важна роля на националните културни обществени асоциации на Крим. И за да продължим, ние се нуждаем от подкрепа не само на федералните или републикански власти, която постоянно усещаме, но и на други обществени организации. В тази ситуация ние, кримчаните, не разбираме защо е толкова пасивна позицията сред много известни руски организации за правата на човека. Досега не са казали своята дума за действията, които съседната държава, т.е. Украйна, върши към нас, кримчаните: това е пълна блокада на водоснабдяването през Северно-Кримския канал, това са санкции срещу свободата на движение, това е едновременно енергийната изолация, която изпитва Крим. Добре е, че зад нас е толкова голяма страна като Русия, и ние заедно преодоляваме всички тези изпитания, организирани от страна на Киев. Но активистите за правата на човека не реагираха на агресивното отричане на правата на кримчаните от украинската страна и продължават да мълчат дори сега.

Що се отнася до дейността ни, националните културни асоциации на Крим са готови да укрепят международните контакти, да развият популярната дипломация и да постигнат обективно представяне на имиджа на съвременната Русия в чужбина. И естествено призовавам колегите от другите субекти на Руската федерация да се присъединят към този проект. Кримските обществени организации са готови да споделят своя натрупан опит, а Обществената камара на Руската федерация може да се превърне в място или платформа за това.

Превод: В.Сергеев