/Поглед.инфо/ Сталин. Както пише някога Пушкин – какво в името ти е мое? Може би строфите на поета точно характеризират трайния интерес към лидера на СССР през първата половина на ХХ век. Скорошно проучване показа, че общото ниво на положително отношение към съветския лидер достигна своя максимум.

Защо?

Нали уж през 1956 г., преди почти 65 години, Хрушчов развенчава култа към личността на Сталин. Вълната от разкрития на сталинизма на най-високо ниво обхвана цялата страна. Хората най-накрая, така да се каже, научиха истината за тиранина (ние напълно използваме терминологията, тезисите на разобличителите).

Новата, още по-голяма истина за Сталин беше научена чрез усилията на гробарите на Съветския съюз - перестройката, водена от Яковлев през 80-те години. Тогава страната бе залята от цунами истина, което не остави шанс на никого.

Практически всеки читател (и Съюзът беше една от най-четящите страни в света) обсъди с роднини и познати как Берия е отвличал млади момичета в Москва и ги е изнасилвал в кабинета си или просто в служебния автомобил. Кой тогава не разбра за заповедта на Сталин да се убие най-близкия съдружник на Киров, това, че пак той е докарал до самоубийство Орджоникидзе и за Жданов, който се е угоявал в обсадения Ленинград.

Не е заобиколена от истината и самата Велика Отечествена война. На практика всеки съветски човек разбира, че Сталин не е вярвал на разузнаването и на военните за нападението на нацистка Германия. И когато се е случило, той е толкова уплашен, че се е скрил под масата. Затова на 22 юни Молотов е трябвало да говори по радиото. Към ужаса се добавя и това, че Сталин предварително е изпратил върхушката на военния елит в ГУЛАГ точно преди войната. Защото е параноик. Самият Бехтерев потвърждава. За което той е бил отровен веднага - на следващия ден. И хората е победил сам, дори въпреки глупостта на Сталин.

Като цяло темата за политическите репресии е може би основната истина. Най-пълно я разкриха при окончателното постигане на свободата през 90-те. Хората най-накрая разбраха, че Сталин лично е подписал списъците за изпълнение на репресиите. И не е било нужно много, за да се влезе там. Достатъчен е само един поглед с крайчеца на окото към бащата на народите или дори слухове. А най-добри в това отношение са анонимните доноси. Но дори и без такива заповеди по регионите са извършвани арести. Проклетият тиранин не пощадява нито съпруги, нито деца – всички в ГУЛАГ.

Кой не изпитваше вледеняващ ужас след истината за черните фургони с надпис „Хляб”, готови всеки миг да влязат в дома, за да приберат някой от наемателите? Кой не се пропиваше с праведна омраза към сатрапа, четейки за невинно осъдените в ГУЛАГ, които на север поставят железни линии, от които никой не се нуждае? Кой не свиваше юмрук от истината за счупената челюст на Королев, страхът на Шостакович по нощите, молбата на Булгаков за заминаване в чужбина?

Като цяло, толкова много истина бе казана, че е невъзможно да се предаде всичко. Хората отвориха очите си и бяхме ужасени от тоталния, безнадежден мрак и ужас, които се случваха тогава в земята на Съветите. „Половината от страната седеше, половината от страната охраняваше”, може би интелигенцията най-добре го е казала. може би е по-добре от интелигенцията. А и неугасващият светилник на свободата, тогавашният властелин на думите Александър Исаич говори за 66 милиона убити между 1917 и 1956 година. И то без да се броят военните загуби.

Кой не изтръпваше от това ...

Изглежда, какъв интерес можеше да остане към Сталин? Още повече уважение. Още повече уважение на мнозинството към него! Как е възможно това?

За най-свободната, прогресивна, образована (със сигурност смятаща себе си като такава), либералната част на обществото. Частта, която непрекъснато учи за свободата, постоянно говори за човешките права и плурализма на мненията, отговорът е прост. Мнозинството просто не е образовано и не е свободно. Да, то е просто боклук, генетични роби, които не разбират ценностите на свободата и са гладни за тоталитарна ръка. Това мнозинство се нуждае от изгонване.

Между другото, тази прогресивна общественост , толкова бореща се за свобода, с удоволствие би изгонила всички. Е, само тези, които не харесват свободата и плурализма на мненията, разбира се.

Но колкото и да ми се искаше да бъда свободен, колкото и болезнено да чувах маяците на демокрацията, хората не бяха боклук. Ето защо мисълта за Сталин не ги напуска. Защо е толкова силна паметта за него в хората? Защо неговото име толкова упорито се почита, въпреки "истината", която се излива върху хората в продължение на десетилетия поред?

Както бе споменато по-горе, мисълта за „робите” и „стадото” ще бъде оставена на свободолюбивите. Може би има и други причини?

Казват, че има. Например, тогава нямаше недосегаеми. За кражба наказанието се стоварваше на виновния, независимо от позиция и отдел. Самият Сталин беше безсребърник, за разлика от днешното богатство на властите. Министрите тогава бяха отговорни за своята работа. Най-важното тогава бе справедливостта. Хората винаги я приемат.

Всичко това е така. Но като че ли е второстепенно. Иска ми се да разбера най-важното. И мисля, че това най-важно нещо не се заключва именно в репресиите и в тежкия живот, който цари при изграждането на Съюза.

Представете си за момент тази млада държава, разрушена от гражданска война. Съвсем наскоро голяма част от населението се е борило срещу нея, пълно е с оръжия в ръце. Самата власт далеч не е силна, партията далеч не е обединена.

Революционният елит изисква продължаването на световната революция, а след това обратното. Те викат от всички страни за предателство, контрареволюция и шпиони. Борбата започва в самата партия, републиките. Не е ясно кой е прав, с кого и къде да се отиде. Глад, враждебно отношение от Запада, селски въстания, бяла емиграция, икономически блокади и т.н.

Какво може да се направи в тази ситуация? А да се построи? И да се извърши безпрецедентно икономическо чудо? В настоящите спокойни условия се строи малко и бавно. Затова дори е трудно да си представим как в тези условя са били възможни великите строежи и пробиви.

Още през 1928 г. започва първата петилетка. Започва ускорената индустриализация. В началото на 1931 г. Сталин казва исторически на конгреса: „Ние сме на 50-100 години зад напредналите страни. Трябва да покрием това разстояние за 10 години. Или ще го направим, или ще ни смачкат”.

Започва най-грандиозното строителство в нашата история. Русия не е познавала подобно нещо нито в темп, нито в планираните обеми. Работи се в три смени, всички възможни ресурси са включени до отнемането на царските златни червонци от населението. Какво да говорим, ако за подкупуването на американските търговски представители се вземаха дори картини от Ермитажа. Търпим, лишаваме се, но строим, строим, строим. Но същността е в това, че именно това е аномалията на постреволюционния период.

Опростяването може да се каже така. Почти всяка революция във всички времена означава криза в страната, хаос, разрушение, репресии и терор. И често и гражданска война и колапс. Всичко това ни се случи. Но единствено при Сталин бе започнато безпрецедентно строителство.

Сравнете с миналото. Известната френска революция. Картината е почти аналогична на нашата - победата на революцията и ... опустошение, хаос, екзекуция на кралското семейство, глад, гражданска война, бандитизъм, ужас, репресии, емиграция, борба с църквата, намеса. Безредие в редиците на революционерите, викове за предателство, отново репресии, терор, война срещу други страни (разпространението на революцията, установяването на републики), формирането на диктатурата на Наполеон.

И с това сравнението завършва. Нещо построено ли е в революционна Франция при Наполеон? Дали Франция за 20 години (от 1789 до 1809 г.) превръща победоносния марш на революцията в икономически порив? Не, никак. И още повече - в крайна сметка Франция е победена във войната.

Претърпяхме безпрецедентно икономическо чудо в най-трудните условия, подготвихме се и след това спечелихме най-страшната война в историята на човечеството. Това ли помнят хората?

Ще кажат - на каква цена е строителството, а след това икономическото чудо. Отговорът е страхотна цена, огромна. Най-голямото напрежение на всички сили и ресурси. А каква бе алтернативата?

Френският опит показва, че такава няма. Напред се издига само поражение. А ние не сме Франция. В случай на наше поражение, ние бяхме подготвени за частично унищожаване и частично превръщане в роби, които да служат на арийските „свръхчовеци”. Хитлер още в „Майн Кампф” от 1925 г. описва основните положения.

Връщайки се към феномена на неугасимата добра памет на Сталин, трябва да зададете въпрос като този. Поставете в тези следреволюционни условия на безредие всеки друг лидер. За да запази властта, той ще извърши репресии, чистки, терор. Но ще може ли той да организира строителни проекти, за 10 години да премине по индустриалния път, който напредналите страни изминават за 50-100, който може се подготви за световна война и да я спечели - това е голям въпрос. Такъв гений като Наполеон например не успя. А Сталин успя. И хората разбират това. И те разбират, че това е толкова трудно, че едва един от хиляда ръководители е способен на нещо подобно.

Превод: В.Сергеев