/Поглед.инфо/ Крим, изглежда, че ще постави пореден рекорд по брой приети през сезона туристи. Но основният резултат от приключващия сезон изобщо не се крие в това. Допитванията показват, че почиващите остават все по-доволни от отдиха на полуострова. Какво именно се подобрява в Крим и какво както и преди не се харесва на почиващите?

Резултатите от сезона позволяват да се очаква, че тази година Крим ще бъде посетен от около шест милиона туристи. Това е пиково равнище на туристическия поток на полуострова за постсъветските времена.

„Най-добрият резултат по украинско време бе около 5,5-6 милиона туристи. Повече от половината – 4 млн. са украински туристи и два милиона от Русия. Това, че Крим, фактически загубил украинския си пазар, само за три години (2014 г. не я смятаме) успя да възстанови туристическия поток до 6 млн. души е колосална заслуга за тези, които работят в Крим”, заяви генералният директор на туристическия оператор „Делфин” Сергей Ромашкин. През2107 г. според оценките му, туристическият поток в Крим е в размер на 5,1-52 милиона души, а тази година ще бъде 5,9-6 милиона.

Двигател на ръста, както се и очакваше, стана Кримския мост.

„Целият прираст на туристи, който оценяваме към 800-900 хил. души миналата година, премина именно през моста. По-рано туристическият поток, идващ от полуострова, се разпределяше наравно между летището и ферибота. Тази година летището покажа миналогодишния резултат, но съществено се увеличи броят на туристите пристигнали в личен автомобил”, допълва Ромашкин.

„Сработи също така интереса към историческото събитие: мнозина искаха да видят най-големия и красив мост, да си направят селфи”, допълва той. Играе роля и икономическият фактор. „На фона на поскъпващия петрол прелитането от Москва към Симферопол за семейство започва да струва около 40 хил. рубла, докато на автомобил по моста може да се достигне за 20 часа”.

Но най-интересното е, че доволни от почивката в Крим туристи стават повече. Съгласно всеруско допитване, проведено от интернет-услугата за пътешественици Biletix, повече от половината (56,8%) от самостоятелните туристи биха искали да се върнат на полуострова следващото лято. Миналата година броят им е едва 44,9%. При това делът на туристите, които са заявили, че повече няма да се върнат в Крим се е снижил от 13,6% до 9,3%.

Още повече се е увеличил броят на туристите, които са готови да препоръчат почивката в Крим на своите близки и роднини.

Ако според резултатите от летния сезон през 2017 г. такива са едва 32%, то през 2018 г. те са вече 50%. Делът на тези, които със сигурност няма да препоръчват почивка в Крим, се е снизил от 7,5 на 3,4%.

Какво най-много се харесва в Крим на почиващите? Повечето отбелязват красотата на природата (54%), чистотата на плажовете и морето (46,6%), благоприятния местен климат, а също така наситеността за екскурзионни възможности (42,4%) . „Според мен, като обикновен турист, морето в Крим е наистина по-чисто или заради особеността на теченията, или заради това, че там няма толкова много пясъчни плажове”, казва Ромашкин.

„Хората оцениха кримския климат. Възможно е да се почине по-евтино в Турция или в Гърция. Но когато там става 40 градуса на сянка, то се налага по цял ден да се спасяваш от жегата под климатик. В Крим времето е устойчиво топло, но жегата не е аномална и се понася по-леко от на чуждите курорти. И в кримските санаториуми хората чувстват осезаем резултат. Климатът и природата тук лекуват”, заяви ръководителят на регионалното отделение на Руския съюз на туристическата индустрия в Крим и Севастопол Борис Зелинский.

Същевременно желанието на руснаците да провеждат на морския курорт повече време не на море, а на екскурзии стана неочаквано. „Когато ние започнахме да развиваме екскурзионните програми, не вярвах, че ще се намерят хора, които бивайки в Крим за пет-седем дни и нощуват по крайбрежните градове ще остават на морето само за половин-един час дневно, а цялото останало време ще прекарват по екскурзии. Но се оказа, че ние възприемаме Крим не само като морски курорт, но ши като екскурзионен туристически маршрут”, смята Ромашкин.

Ако като цяло туристическият поток към Крим се е увеличил с 15%, по потокът на екскурзиантите се е увеличил десетократно. След присъединяването към Русия отново започнаха да се интересуват от историята на царското семейство, от отбраната на Севастопол и т.н.”, допълни той.

Не се разминава, разбира се и без минуси. Според допитването най-много претенции у туристите будят високите цени (66,9%), неудобния транспорт (27,3%) и неразвитата туристическа инфраструктура (34,7%).

Недоволството от високите цени, най-вероятно е свързано със запазването на традиционната представа, че Крим е бюджетен отдих. Тези, които по-рано са ходили са получили впечатление, че той е станал много скъп, защото те добре помнят евтиния украински Крим. „Украйна се различава по жизнен стандарт от Русия. Преди четири години средната заплата в Крим бе четири пъти по-ниска, от в съседна Анапа. Камериерката в хотел по украински времена получаваше 6-7 хил. рубли. За четири години Крим поскъпна. Но не защото кримчани са такива алчни, а защото започнаха да плащат на камериерката по 20 хил. рубли, защото и в съседна Анапа плащат полкова. В резултат Крим поскъпна по-бързо от Краснодарски край в тези години”, обяснява Ромашкин.

Всъщност Крим все още е по-евтин от например Гененджик или Лазаревское. „Просто, ако по-рано отдихът на полуострова да бе два пъти по-евтин, то сега той е само с 10%. Средната цена на нощувката в Крим с три хранения струва около 2000 рубли. Това не е скъпо. За сравнение в Подмосковието е средно 2,6 хил. рубли, а в центъра на Сочи 3400 рубли”, казва събеседникът.

Зелинский напочвя, че , Крим все пак е курорт и дори преди революцията е най-скъпото място в Руската империя, както и в съветски времена.

„Цените се обясняват също така със скъпата логистика и доставка. Вторият момент е, че курортът си е курорт. Разбира се, че в Ница цените са по-високи, отколкото в Марсилия, а в Монако по-скъпи, отколкото в Ница. Освен това много туристи идват в пиковия сезон и цените през август и през октомври в морския курорт се различават съществено”, добавя Зелинский.

„Що се отнася до неудобния транспорт, то на туристите може да не им харесва тясното пътно „гърло” след преминаването по моста, защото пътят все още не е достроен. „Туристите могат да постоят по три-четири часа в задръстване, добирайки се от Керч към Теодосия, но мисля, че догодина следващият проблем ще бъде решен”, казва Ромашкин.

Още един минус е отсъствието на пряка ЖП връзка. „Има хора, които не искат да летят със самолет и използват единен Билет – пристигат с влак до Анапа, а по-нататък с автобуси ги возят в Крим. Разбира се, това е неудобно и далеч”, отбелязва Зелинский. Но след откриването на железопътната част на Кримския мост, приключването на строителството на пътя „Таврида”, всички тези проблеми ще си тръгнат.

Вътре в полуострова транспортната връзка между курортните градове е добре развита. „Предвижването вътре в Крим е лесно. Например от Севастопол до Ялта може да се достигне за час, а до Симферопол – за 50 минути.

Накрая туристите имат претенции и към неразвитата туристическа инфраструктура.

„Като цяло не може да се каже, че всичко е пуснато. Музеите работят, ресторантите са маса. Има хотели по всеки вкус. Но Крим е голям и разнообразен. Това са стотици километри плажове, десетки курортни градчета. Разбираемо е, че те са развити по различен начин. Судак и Гурзуф, например, са значително по-развити туристически места. Понякога по време на сезона пътят може да е натоварен, някъде плажът да е претъпкан, някъде да има повече боклук на плажа. Някъде с тези проблеми се справят по-добре, някъде по-лошо”, заяви Зелинский.

„Крим се развива много бързо. Но понеже дълги години никой не инвестира в него, то инфраструктурата е западнала”, заяви Ромашкин.

На първо време трябва да се решават по-глобалните инфраструктурни проблеми, в частност автономното електро- и електроснабдяване на полуострова. „Но за туристите не е особено забележимо какви сериозни изменения са се случили в енергосистемата на полуострова”, отбелязва той. Ето – туристите вече забелязаха и се възхитиха на строителството на мостовото съединение с континентална Русия. Само да се дострои и пътят „Таврида”, ще могат да оценят и скоростта на придвижването към Керч.

„Много туристи недоумяват защо много работа е останала от 2014 г. Смятат, че измененията не са големи и можеха да се проведат по-бързо. За съжаление, не. Комплексната програма за развитието на Република Крим, приета през 2014 г. предвижда, например, комплексно хотелско строителство едва през 2018-2019 г. Това е свързано с това, че при отсъствието на моста, който бе въведен в експлоатация едва през май тази година, никакво мащабно строителство в Крим не бе възможно. Пясъкът в Анапа например струва шест пъти по-евтино, отколкото в Крим, защото трябва да се пренатовари два пъти от кораб на кораб”, обяснява събеседникът.

Откриването на моста за камиони тази есен ще създаде възможност за пълномащабно строителство. „За следващата година се планира сериозен строеж и мисля, че Крим има още с какво да удиви туристите”, заключва генералният директор на туристическия оператор „Делфин”.

Превод: Поглед.инфо