/Поглед.инфо/ На Велика събота Господ Иисус Христос, както църквата го възпява в едно песнопение, се намира със своята личност като второ лице на Светата троица на Божия престол, със своята човешка душа в ада, а със своето човешко тяло – в гроба.

И църквата, и особено църковният песнописец, изразява своето удивление, че това е непостижимо за нас хората, но ние само можем да отчетем този факт. Наистина Спасителят със своята душа, както е отразено в Свещеното писание, на Велика събота слиза в ада. До този момент никой не е отивал в рая. Душите дори на най-праведните хора и пророци са отивали в ада. Раят бил недостъпен за човечеството, защото никой не можел да преодолее онзи първороден грях на Адам и Ева, наследен от цялото човечество. Заради него Спасителят трябваше да се превъплъти и да пренесе омилостивителна жертва и да изкупи цялото човечество, за да може Бог да прости всички грехове преди него, по негово време и до края на човечеството, които ще бъдат извършени.

Именно това изкупление беше пренесено за всички грехове и преди всичко за греха на Адам и Ева, заради което човечеството повреди своята природа. Именно дори и да били праведни хората, те не можели със свои сили да преодолеят този грях, който носели. Тази вина, която унаследявали най-вече изразяваща се в тяхната природа от прародителите чрез греха. Затова и най-праведните и свети хора отивали в ада.

Самият патриарх Яков, бащата на израелския народ, когато му съобщават, че любимият му син Йосиф е убит, макар това да е измама – той е продаден от своите братя в робство, започва да плаче и казва: „Прискърбна ще слезе душата ми в ада при моите предци“. Самият той е знаел и свидетелствал, че всички до идването на Месията са отивали в ада. Затова и Спасителят отива с душата си в ада, за да проповядва на всички и да ги зарадва всички, които са живели с тази надежда, че ще дойде този Месия, който е обещан от Господ. Да го приемат, а също така и на всички, които с душите си са приели неговата проповед в ада и всички тези души Спасителят привежда след Възкресението си от ада в рая.

Това става съвсем тържествено. И затова църквата възпява благоразумния разбойник, който бил разпънат с него на кръста, Той му казва довечера ти ще бъде с мен в рая. Църквата твърди, че това е първата душа на човек, която е влязла в рая след тази на Спасителя. Хората биха казали дотогава са умирали много хора, защо на първия човек. Първият човек именно по тази причина, защото до този момент душите на всички отивали в ада. Едва след изкупителното дело на Иисус Христос хората могат да се усъвършенстват духовно, нравствено, да достигат спасение и святост, да отиват с душите си в рая, т.е. близо до Бога, а не далеко от него.

-----------------------------------------

Стефан Илчевски, богослов.