/Поглед.инфо/ Появиха се доказателства, че Съединените щати разполагат с руски зенитни ракети С-300. Публикуването на съответните сателитни снимки веднага предизвика спекулации, че защитата на Русия от въздушна атака е застрашена. Откъде Пентагонът е получил С-300 и какво означава това за сигурността на нашата страна?

В мрежата се появи сателитна снимка на американския изпитателен полигон, където уж са разположени ракетите-носители и контролните превозни средства на съветската система за противовъздушна отбрана С-300ТП. Видът на зенитния комплекс се определя от характерната сянка на радарната кула, която се вижда ясно на показаните снимки. Това също прави възможно идентифицирането на командния пункт 30Н6, който е част от C-300.

На снимката са показани две ракети-носители 5P85PT, монтирани на полуремаркета, както и управляващо превозно средство от командната станция. Снимката провокира силна реакция, тъй като досега евентуалното наличие на комплексите С-300 в Съединените щати нямаше недвусмислени доказателства.

Вече не са секретни

С-300 „Фаворит” е семейство от съветски, а след това руски, противовъздушни ракетни системи за далечна въздушна отбрана. Развитието на С-300 започва в СССР през 1969 г., а през 1975 г. на въоръжение е приет първият комплекс. Първоначално С-300 се произвеждаше в три версии едновременно: S-300Ф („военноморски“), S-300В („военни“) и S-300П („противовъздушна отбрана на страната“), което позволи значително да се унифицират зенитно-ракетните комплекси, използвани в различните родове войски и радикално да се съкрати общата стойност на разработката

Отличителна черта на серията П е нейната независимост от външни системи за радарно наблюдение, предупреждение и определяне на целта, тъй като нейната работа е изолирана от тези средства. Резултатът е първият производствен комплекс S-300ПТ, в който с един единствен радар могат да работят до 12 ракети-носители. Освен това е осигурена лесна интеграция на комплекса С-300ПТ в батареи от всякакъв състав, местоположения на елементи, брой ПП и техните модификации, включително въвеждането на други системи за ПВО в единна система за контрол, откриване и унищожаване на цели. Всичко това рязко повишава цялостната стабилност на системата за противовъздушна отбрана и позволява „колективен” режим на работа по откритите цели.

Комплексът С-300ПТ, който най-вероятно е изобразен на сателитна снимка, принадлежи към първото поколение на системата за противовъздушна отбрана, чието производство стартира през 1975 година. Към днешна дата първоначалната модификация на S-300 вече е претърпяла редица подобрения, които са въплътени в по-сложните и мощни системи С-300ПС (1983), С-300ПМ (1989) и С-300ПМУ (1993).

Последният от тези варианти (С-300ПМУ) е експортна версия на противоракетната система С-300 и се използва при доставката на системи за противовъздушна отбрана в трети страни. Още през 1996 г. Гърция (член на НАТО) получи два дивизиона С-300ПМУ. Първоначално доставката на тези комплекси е предназначена за извънблоковия Кипър, но по-късно, поради търкания с Турция, в съгласие с Русия, кипърските комплекси С-300ПМУ са разположени на гръцкия остров Крит.

В допълнение, днес Южна Корея, които също са обвързани с САЩ, произвеждат своя версия на C-300, изменена според стандартите на НАТО, наречена „Чолмай-2”. В момента основният клиент и производител на корейския „вариант” на С-300 е „Самсунг-Талес”, обединената компания на корейския концерн „Самсунг Електроникс” и френската компания „Талес” която произвежда оръжия.

Откъде са се взели комплексите С-300 в САЩ?

Произходът на С-300, открит САЩ, все още не е известен. Украйна е най-вероятният източник на снабдяване: дори през 2016 г тя все още притежава около 250 стари ракети C-300П/ПС.

В същото време Украйна просто няма възможност да поддържа всички налични системи за противовъздушна отбрана в добро състояние: от 2004–2012 г. Киев едва успява да извърши основен ремонт едва на шест комплекта С-300ПТ. В допълнение, в едно от основните военни издания на Украйна през 2013 г., беше съобщено, че около сто и петдесет ракети-носители за комплекси C-300П / ПС са били премахнати от експлоатация и прехвърлени в базите за „дългосрочно съхранение“. В украински условия това всъщност означава бавно ръждясване и смърт на системата за противовъздушна отбрана.

Не е изключено, че именно такива ракети и радари са прехвърлени от Украйна на американските военни: Пентагонът обикновено използва стилизирани или реални системи за противовъздушна отбрана от руския тип за своите авиационни учения.

Въпреки това, с изключение на Украйна, останалите комплекси С-300 от първите модификации в различни степени на запазване към средата на 2010-та са достъпни и за други американски съюзници. По-специално на Хърватия, Словакия и България. Освен това през 90-те години на миналия век Съединените щати получиха демонтирани ракети-носители и радар С-300П от Беларус, които впоследствие бяха демонтирани и проучени от американски експерти.

По този начин няма нищо тайнствено или смъртоносно, произтичащо от откриването на ракетите-носители С-300 в американския полигон. Комплексът от 70-те години вече е известен в детайли на специалистите от Пентагона, а специфичните звена на руската система „свои-чужди” не са били доставяни от Русия на трети страни.

Очевидно е, че американските военни са използвали зенитно-ракетния комплекс С-300 от съветската епоха, открит на полигона, за да обучи пилотите си. За Русия този факт има само познавателен интерес: страната ни вече извежда от експлоатация този тип система за противовъздушна отбрана и все по-широко използва съвременния комплекс C-400. Досега САЩ нямат достъп до този комплекс - и най-вероятно няма и да получат. Дори и ако Турция получи С-400 по договор с Русия, Пентагонът ще може да се запознае с неговата орязана версия за износ.

Така че това не е сензация. Щитът на ПВО над Русия няма „пукнатини” или „тайни входове”.

Превод: В.Сергеев