/Поглед.инфо/ Защитниците на управляващия режим на САЩ и представителите на нашата либерална общественост никак не обичат КНДР. Основно тяхната нелюбов се гради на два стълба. Първо – КНДР има ядрено оръжие, с което заплашва целия свят. Второ – в страната има подозрително нехуманен човекоядски режим, убиващ и притискащ своите граждани. Няма да разглеждаме тук притежаването и заплахата за използване на ядрено оръжие от Северна Корея. На тази тема и така е казано много. Още повече, че притежаването и използването на ядрено оръжие пряко зависи от онези, които го имат, а именно от страшното и неразбираемо, а по-точно ще бъде да се каже страшно неразбираемото ръководство на Северна Корея.

Честно казано, на мен в голяма степен ми е неразбираем начина на живот на многострадалния народ на Северна Корея. Страната е затворена, не показваща своя живот. Със сигурност живота на обикновения народ там съвсем не е прост.

Но, както обича да се изразява един популярен телевизионен водещ, едно нещо и друго нещо ние можем напълно да сравним.

Да, КНДР върви по свой път на развитие. Но за разлика от САЩ тя не натрапва на никого своя път на развитие, не го рекламира, не го обявява за истина от последна инстанция.

Да, животът на обикновените граждани, ще се повторим, там не е лесен, но за разлика от САЩ хората там имат работа и покрив над главата си и никой не живее в ремаркета и в кутии от хладилници.

Да, северокорейците не избират държавния си глава. Но и в САЩ далеч не всички притежават избирателно право. А начина на живот на жителите на ремаркетата от смяната на президентите не се променя.

Да, в известна степен КНДР е страна милитаризирана. Но за разлика от САЩ, там никой не убива ежемесечно партиди деца в училищата и колежите.

Да, органите на реда там играят възможно малко по-голяма роля, отколкото в другите страни. Но, за разлика от САЩ, там полицаите не убиват минувачите на улиците, включително жени, деца и инвалиди. По няколко стотици на година, по данни на американската преса.

Да, може би там медицината не е на световно ниво, но е общодостъпна, за разлика от САЩ, където милиони американци не могат да си позволят изобщо никаква медицина.

И в заключение много любопитни цифри.

Според оценката на департамента по икономическите въпроси на ООН, броят на населението на КНДР към 1 януари 2015 година е 25 223 526 души.

Към октомври 2016 година продоволствена помощ в САЩ са получили 43 215 557 души от 21 328 525 домакинства

Нее моя работа, разбира се, но може би ръководството на САЩ вместо да лее сълзи по повод на нелеката съдба на северокорейците, по-добре би било да помогне на своите граждани да спечелят пари поне за храна.

Гражданите на Северна Корея нямат демократични свободи и избор? Не могат да посещават други страни? А четиридесет и нещо милиона американци могат ли да посещават други страни? Те какъв избор имат – да получават купони за храна или да умрат от глад?

Това все пак са само няколко сравнения.

Превод: М. Желязкова