/Поглед.инфо/ На 17 и 18 септември Букурещ стана място на съсредоточаване на голямо количество ВИП-лица: девет президента, двама председатели на парламенти, един премиер, двама министри на външните работи, председателят на Европейската комисия и още министърът на енергетиката на САЩ. Събраха се, за да участват на срещата на високо равнище „Триморие” или както още наричат този проект „Инициативата на трите морета”.

„Триморието” е нов проект, който съществува едва от три години и обединява страните намиращи се в триъгълника между Балтийско, Черно и Адриатическо море: Австрия, България, Естония, Латвия, Литва, Полша, Румъния, Словакия, Словения, Хърватия, Унгария и Чехия”.

Официално автори на новата инициатива са полският президент Анджей Дуда и неговият хърватски колега Колинда Грабар-Китарович. „Триморието” често се бърка с полската концепция за Междуморие, но има важна разлика – „Междуморието” е полски проект, докато „Триморието” – американски.

Официално участниците в инициативата заявяват, че са се събрали заедно за засилване на интеграцията между държавите от Централна и Югоизточна Европа. Техните връзки трябва да се укрепят на първо място в сферата на енергетиката, транспорта и комуникациите Фактически „Триморието” е проект по изтласкване на „Газпром” и на Русия като цяло от Европа. Замяна на синьото гориво от РФ трябва да стане американският втечнен природен газ. За това е построен СПГ-терминал в полския град Свиноуйсце, а през 2019 г., както се предполага, трябва да заработи плаващият терминал на хърватския остров Крък.

В рамките на „Триморието” се планира също изграждането на трансевропейската автомагистрала Клайпеда-Солун, но този път трябва да се появи едва през 2050 г, докато СПГ-терминалите на практика вече ги има, газопроводите между тях ще се построят за няколко години.

Проектът започна, когато мандатът на администрацията на Барак Обама отиваше към своя край. След като в САЩ се появи новият президент, отношението към „Триморието” не се промени. Миналата година на срещата на високо равнище във Варшава пристигна Доналд Тръмп. Този път той не пристигна в Букурещ, но изпрати приветствие, в което заяви,че „Триморието” има голям потенциал за увеличаване на енергийната сигурност. А също спомена за своята гордост от това,че САЩ ще успяват да доставят газ в страните от „Триморието”.

Тоест никой не крие, че основният интерес се заключва в газта. Това се потвърди от пристигането в Букурещ на американския министър на енергетиката Рик Пери. По време на речта си на срещата той приравни енергийната сигурност с националната сигурност и заяви, че зависимостта на Европа от руски газ сериозно безпокои Америка. Пери призова към диверсификация на доставките на синьото гориво. Думите „призова” и „диверсификация” не трябва да заблуждават. Всъщност на страните от „Триморието” им е заповядано да купуват американски газ.

Това поведение на „американския приятел” няма как да не притеснява стара Европа. Затова и в Букурещ пристигнаха председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер и министърът на външните работи на Германия Хайко Маас. В течение на две години Колинда Грабар-Китарович и Анджей Дуда безуспешно уговаряха Юнкер да пристигне на срещата на „Триморието” но той имаше по-важни дела. А тук председателят на Еврокомисията взе и прие поканата на президента на Румъния Клаус Йоханис, а освен това в Букурещ Германия получи статут на страна-наблюдател в Триморието. Брюксел и Берлин явно се опитват да не дадат „Инициативата на трите морета” напълно на американците.

Интересно е, че в навечерието на букурещката среща полската редакция на „Дойче Веле” публикува статия, в която настойчиво прокарва мисълта, че „Триморието” не е алтернатива или насочен срещу ЕС проект. В самата Полша тези дни също се разсъждаваше, че „Триморие” е „план Б” или дори „спасителен пояс” за Евросъюза.

Варшава ще трябва да отчита фактора стара Европа, но като цяло нейната политика си остава проамериканска, затова и способността на Берлин и Брюксел да заемат в проекта „Триморие” това място, за което разчитат предизвиква съмнения. Макар и в столицата на Румъния Жан-Клод Юнкер и да пя дитирамби за „Триморието”.

Другите участници на срещата също излъчваха оптимизъм. Така Колинда Грабар-Китарович е убедена в правотата на избрания път и е уверена, че „Триморието” ще изтрие границите между стара и нова Европа. Доволен остана и Клаус Йоханис, който смята, че проектът ще донесе на Румъния осезаеми ползи. А Анджей Дуда заяви, че вижда в „Инициативата на трите морета” важна сила в цялото евроатлантическо пространство. За „световния мащаб” на „Триморието” говори и полският премиер Тадеуш Моравецки.

Но въпреки обилните словесни потоци, срещата показа, че всъщност всичко е по-сложно. В частност президентът на Австрия Александър Фон дер Белен се изказа в полза на реална диверсификация на доставките на енергийните носители и заяви, че са необходими различни маршрути, в това число „Северен поток-2”. Трябва да се спомни и за заявленията на директора на австрийската петролно-газова компания ОМВ Рейнер Зеле, направено през август. Тогава той отбеляза, че ЕС не се нуждае от нови СПГ-терминали, а втечнен газ от САЩ може да се купува единствено ако по цена може да конкурира останалите предложения.

Още по-решително постъпи Виктор Орбан. Той изобщо не замина за Букурещ, а на 18 септември се отправи в Москва. По време на преговорите с Путин Орбан предложи да се продължи газопроводът „Турски поток” до Унгария. Руският президент отговори, че не изключва подобна възможност. При това Унгария няма намерение да се отказва и от газ от САЩ. Будапеща, подобно на Виена се стреми към реална диверсификация на доставките на енергийните носители, затова е и напълно вероятно, че участието на Унгария и Австрия в проект „Триморие” ще носи ограничен характер.

Впрочем, това с лихвата се компенсира от бурната активност на Полша. Веднага след срещата на високо равнище в Букурещ стартира външнополитическото шоу под името „Посещението на Анджей Дуда във Вашингтон”. Срещналия се с президента на САЩ президент на Реч Посполита предложи в неговата страна да се разположи американска военна база и тя да се нарече „Форт Тръмп”.

Дуда може и да се е пошегувал, но всъщност всичко е сериозно. В Полша вече няколко години се намира бригадна бойна група на армията на САЩ, но властите на Реч Посполита смята, че това е малко и от дълго време молят от американците пълноценна дивизия. Варшава е готова и да плати: обявено е, че поляците могат да изхарчат за бъдещия „Форт Тръмп” два милиарда долара.

На Тръмп му хареса мисълта, че американската база ще бъде платена от поляците: така, каза той, въпросът може да се обсъди. Тръмп и Дуда обсъдиха и „Северен поток-2” и уж са се разбрали: преди срещата с полския президент главата на Белия дом говори с журналисти и заяви, че няма да има санкции по отношение на компаниите, участващи в създаването на новия газопровод.

Сред срещата на Анджей Дуда във Вашингтон Gazeta Wyborcza и Rzechpospolita, най-авторитетите полски медии, писаха за студения душ, който във връзка със „Северен поток-2” са устроили на президента им в Америка. Освен това те убеждаваха читателите си, че не е имало никаква катастрофа в полско-американските отношения. Полските медии са прави: каквито и да са резултатите от пътуването на Дуда зад океана, Полша продължава да се вижда като основния антируски и проамерикански център в Европа. И това, вероятно, е главният резултат от преговорите във Вашингтон и срещата „Триморие” в Букурещ.

Превод: Поглед.инфо