/Поглед.инфо/ Съединените щати са удивителна държава. Тя толкова органично съчетава в себе си наглостта на дворния хулиган и неувереността на пъпчивия първокурсник, че може да се хванеш за главата. Ту САЩ са могъщи победители на тероризма в Близкия Изток, ту се напрягат заради предизвикателството към „своите власт, влияние и интереси“ от страна на Русия и Китай.

Свръх се напрягат, според мен. В новата редакция на стратегията за сигурност, която Тръмп подписа в края на миналата година именно така е написано: „Китай и Русия отправят предизвикателство към властта, влиянието и интересите на САЩ, опитват се да подкопаят американската сигурност и процъфтяване. Те са изпълнени с решимост да направят своите икономики по-малко свободни и честни, да увеличат въоръжените си сили, да контролират потоците от информация за да подтиснат гражданите си и да разширят влиянието си“

Според мен, патосът, с който Щатите поднасят „злонамереността“ на Русия и Китай издава в „световния хегемон“ порядъчно количество неувереност в собствените сили. И тази неувереност САЩ имат намерение да компенсират по своя любим начин – за сметка на армията. Например, сега Пентагонът има намерение да увеличи военното си присъствие в Източна Азия като прехвърли там отряди от морската пехота с обща численост 2,2 хил. души. По какъв начин това може да повлияе на „потоците от информация» и „свободата на местните икономики“, не зная. А във военен план Китай, доколкото ми е известно не заплашва американците.

Още сега, по информация на WSJ на територията на Япония се намират 50 хил. американски военни, още около 30 хиляди са разположени в Южна Корея и 7 хиляди – на остров Гуам. Плюс към това Тръмп пое курс към увеличаване на ядрения потенциал не за да друго, а да тресне с ракети всеки, който демонстрира поне малко излишно икономическо развитие.

Удивително доколко страхът от здрава конкуренция се отразява и върху външната политика на САЩ. Принципът „как да покажа, че при теб всичко е на ред? - да направя така, че на съседа винаги да му е зле“ тук е проявен в цялата му пълнота. Като че ли процъфтяването, за което се говори в стратегията за сигурност, пряко зависи от неуспехите на другите държави.

Превод: Магдалена Желязкова


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели