/Поглед.инфо/ Предстоящият на 30 септември референдум за преименуването на Македония, независимо от резултата, ще доведе до ново изостряне на обстановката не само в тази бивша югославска република. В зоната на изострянето са завличани освен Гърция, Сърбия, България и албанските радикали в Косово и южносръбските общини със смесено албанско-сръбско население.

Участниците на референдума отговарят на въпроса „Подкрепяте ли влизането в НАТО и в ЕС, приемайки споразумението за преименуването между Република Македония и Гърция?“. Данните от социологическите изследвания носят противоречив характер. Според допитването на аналитичния център Международен републикански институт (IRI), 57% от допитаните са готови да отговорят с „Да“. Другата организация – Македонският център за международно сътрудничество представя други резултати. Според този център за преименуването на страната могат да гласуват около 41% от участниците в допитването, против – 35%, а около 12-13 ще бойкотират гласуването. При всеки случай единственото на обществото в Македония е разбито и Западът задълбочава разделението.

Значителен остава процентът на тези, които не знаят как да се отнесат към предполагаемия на референдума въпрос. САЩ избраха този контингент неопределени като целева аудитория за масирана пропагандна кампания, имаща характера на откровена, безсрамна намеса във вътрешните дела на чужда държава. Такъв голям западен десант Балканите не са виждали дори по времето на кризата в Косово, когато този автономен сръбски край го откъсваха от Сърбия.

През последните седмици в Малка Македония пристигаха един след друг федералният канцлер на Германия Ангела Меркел, външният ѝ министър Хайко Маас, италианският му колега Елизабета Трента, върховният представител на ЕС по външната политика и политиката на сигурност Федерика Могерини, генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг, австрийският канцлер Себастиан Курц.

А най-голяма активност проявяват американците. Администрацията на Тръмп е поставила пред своите емисари три „бизнес цели“: да осигурят колкото се може по-убедителна победа на привържениците на влизането на Македония в НАТО и в ЕС, укрепване на политическите позиции на САЩ в Македония, да дадат на сръбските власти да разберат, че техните опити да запазят самостоятелност и държавен суверенитет, а също да отстояват сътрудничеството с Русия, нямат смисъл и са обречени.

В основата на политическата линия на Вашингтон в Македония лежи не конкретна позиция по гръцко-македонския спор за името на бившата югославска република, а решимостта тя да се завлече в ЕС и в НАТО. Евроатлантизмът е единственият верен курс за Македония, заяви председателят на сенатския комитет по национална сигурност и правителствен делегат на Конгреса на САЩ Рон Джонсън. Този републиканец от щата Уисконсин се прослави с нееднократните си изказвания в Конгреса, че Русия е същия враг на Съединените щати като Иран, КНДР и тероризма.

Заместник държавният секретар на САЩ Уес Мичъл, два пъти посетил Скопие в навечерието на македонския референдум, подчерта, че Вашингтон очаква потвърждаване на безалтернативността на курса на влизането на Македония в ЕС и в НАТО. По време на изслушване пред Сената той заяви, че „има голяма вероятност, особено по отношение на Македония, руската страна да се опита да се намеси. Ние знаем руските методи“. А намесата на САЩ, според Мичъл е „укрепване на институциите на Македония“.

Посещението на американския дипломат в Скопие се проведе на 13 септември, а още на 17 септември като главен организатор на нужния резултат от волеизразяването в Македония в страната пристигна министърът на отбраната на САЩ Джеймс Матис. Той отново говори за „руския фактор“, заявявайки, че той „няма съмнения“ по повод това, че зад финансирането на „проруските групи“, стремящи се да попречат на осъществяването на сделката между Скопие и Атина, стои Москва. Според шефа на Пентагона, Русия и по-рано „е финансирала и провеждала мащабни кампании за влияние“ върху политиката на балканската страна. „Трябва да се погрижим за това македонският народ да може да реши самостоятелно своята съдба“, заяви Джеймс Матис. В лексикона на чиновниците от Вашингтон „Самостоятелно“ значи в полза на Америка. „Смятам, че демократичната държава трябва да бъде оставена на мира. Тази разнообразна вреда, която Русия носи от Естония до САЩ, от Украйна и сега до Македония… винаги излиза от рамки, доколкото ми е известно. Тази теза на главата на Пентагона е възпроизвеждана от неговата помощничка по въпросите на Европа и Евразия Лара Купър: „Предприемат се опити да се организира кампания на влияние, подкупи на хората и опити за подкрепа към проруските организации“.

Изнасяйки реч на 21 септември на пресконференция след преговорите с Милорад Додик, президента на влизащата в състава на Босна и Херцеговина Република Сръбска, външният министър на Русия Сергей Лавров още веднъж подчерта, че за разлика от западните столици, Москва не се е месила във вътрешните дела на Македония: „Не казваме нищо, което да може да се изтълкува като агитация за едната или за другата възможност… Едновременно с това погледнете броя западни посетители в Македония буквално този месец: това бе ръководството на много от водещите европейски страни, представителите на ръководството на САЩ. Всички те в публичните си речи в Скопие не се стесняват да агитират за гласуване на референдума в полза на Преспанското споразумение. Ако това не е пряка намеса във вътрешните дела, тогава дори не знам какво може да се нарече намеса“.

Така наричаното Преспанско споразумение за преименуването на Македония в Република Северна Македония, сключено на 17 юни 2018 г. между македонския премиер Зоран Заев и ръководителя на гръцкото правителство Алексис Ципрас, се смята в центровете на евроатлантизма като завършване на дългогодишния конфликт между Атина и Скопие, свалящо препятствията за влизането на Македония в НАТО. И именно Преспанското споразумение обрича Македония и Гърция на дълбок разкол.

Превод: В.Сергеев