/Поглед.инфо/ Държавният департамент на САЩ търси подизпълнител, който да поеме следенето на сделки с оръжие от Русия. Съдейки по всичко, става дума за студенти, които ще четат вестници, ще получават копейки за това и „ще чукат където трябва“ при всяко подозрително съобщение. Но това, колкото и да звучи смешно, на практика може да доведе до истински проблеми на руските износители.

Договор за следене на оръжейните сделки ще бъде сключен за една година между Държавния департамент и неизвестни засега подизпълнители. В конкурса за тази роля ще могат да участват образователни учреждения, НПО и търговски организации, но съвкупната стойност не трябва да превишава половин милион долара.

Предполага се, че подизпълнителят ще следи сделките и транзакциите, свързани с руско оръжие, в открити източници на руски, арабски, китайски, фарси, урду, английски и други езици и ще съставя отчет за Държавния департамент. Вследствие тази информация ще се използва при вземането на решения за въвеждането на поредните санкции.

Инициативата на цялата тази прелест става Департамента за съвместно намаляване на заплахите (ISN/CTR) на Държавния департамент, при това в рамките на неговата основна дейност – координацията на задачите на разузнаването.

„Управлението се стреми да използва достъпните инструменти, включително употребата на санкции, за противодействие на усилията на чуждестранните организации, заплашващи интересите на САЩ в областта на неразпространението и националната сигурност. Събирането на информация от открит изходен код и свързания с него анализ на начините на закупуване на въоръжение ще способстват усилията на САЩ и на международната общност по предварителния контрол и осигуряването на съблюдаването на забраната на такава дейност със забранените участници за осигуряване на съблюдаване или внедряване на санкции“, пише в съобщение на официалния портал за държавни грантове.

В практическо изражение цялото това нещо означава следното.

Някакви студенти и техните преподаватели със знание по изброените в документа езици в течение на година в течение на година усърдно ще четат вестници и постове в социалните мрежи, откривайки там съобщения за възможни сделки за продажба на руско оръжие. Това винаги се е наричало „анализ на открити източници“ – низша и не на особено квалифицирано равнище  разузнавателна работа. Но на пиджин-американския бюрократичен език това гордо се нарича „информация с открит изходен код“, тоест източникът няма присвоен секретен код.

Каазва се, че за това студентите ще получават по половин милион долара годишно, което не е много, ако се разпредели сред всичките.

В други времена подобна новина нямаше да привлече внимание. Разузнаванията са постоянно заети с анализ на открити източници, това е обща работа – скучна и ежедневна рутина. С това са заети самите Държавен департамент и отделните посолства. В повечето дипломатически мисии работният ден започва с инструктаж, на който дежурният изчита краткото съдържание на сутрешните вестници на страната на пребиваване. Вече след това от тях се прави официален отчет с различна степен на художественост.

Но сега външнополитическото ведомство на САЩ обявява създаването на краткосрочна специализирана програма, която като цяло не е свързана с неговите основни функции – дипломацията. При това е пряко заявено, че краен резултат трябва да станат санкциите срещу тези, които „заплашват интересите и националната сигурност на САЩ“.

Самото съществуване вътре в Държавния департамент на специфична структура като Департамента са съвместно намаляване на заплахите е нещо показателно. От една страна това уж е изключително научно-изследователско подразделение, което чете ежедневно в това число и вестници. От друга страна именно този департамент става отговорен за въвеждането на санкции.

Самата идея за следене на световната търговия с оръжие чрез открити източници е интересна, но съмнителна. Башар Асад преди дни заяви, че засекретява цялата информация за възможните доставки на С-300 от Русия в Сирия – в пресата и в социалните мрежи след това тя не попада по определение. Турците също, най-вероятно, ще изведат по-нататъшното обсъждане на „зенитната сделка“ с Русия от публичната сфера.

Да се поставя акцент върху борбата с „незаконното придобиване“ е направо смешно: в историята все още няма и една терористична групировка или забранена организация, която да пуска обява във вестниците за това какво точно оръжие и от кого има намерение да придобие.

Единствената радост е че студентите ще припечелят. Държавният департамент няма да обеднее от половин милион, за церемониални функции харчат повече там.

Друг е въпросът, че сега конкуренцията на пазара на оръжие излиза на ново „демократично равнище“. Държавният департамент, ориентирайки се по добитата от неизвестни първокурсници информация от интернет, ще предлага на Белия дом да налага санкции още на някого, включително и превантивно. Например, във вестника пише, че компания „Пушкин и Рабинович“ планират да продадат на йеменските хути партида ръждиви бронетранспортьори. Това вече ще бъде достатъчно основание да се прекъсне кислородът и на Пушкин и на Рабинович.

И ако за секунда си представим, че тази публикация в откритите източници е вдъхновена от конкурентите на Пушкин или от тъщата на Рабинович? Студентът, който е копирал тази публикация и я е изпратил в Департамента за съвместно намаляване на заплахите, не е задължен да знае това, както и няма право да дава свои пояснения по текста. Той просто го е „заловил“ в общия поток от информация, а вече департаментът ще изяснява детайлите.

Това, разбира се, е частен случай. Основно департаментът ще трупа масив „държавна“ информация, тоест ще следи съобщенията за активността на глобалните търговци на оръжие, на първо място Русия и Китай и основните им купувачи. Това е наполовина чиста политика и наполовина недобросъвестна конкуренция.

Разбира се, печалбите на американските концерни, произвеждащи оръжие изобщо не са част от „националната сигурност“ на САЩ. Но тогава не трябва да се прикриват със завесата от сложни думи, от които следва, че Държавният департамент се бори за добруването на целия свят. Това вече не е смешно.

Да си го кажем прямо: те искат да поставят прътове в колелата на руските и китайските конкуренти в глобалния пазар на въоръжения. Може би към тях ще се присъединят дори още повече студенти – по чисто патриотични съображения.

Превод: Поглед.инфо