/Поглед.инфо/ В хода на визитата си в Йерусалим миналата седмица съветникът на президента на САЩ по националната сигурност Джон Болтън направи три важни заявления по Иран.

Първо, смяната на режима в тази страна „не е цел на администрацията на Тръмп“. По думите на Болтън, задачата на Вашингтон е „внасяне на промени във вътрешната и външната политика на Техеран“, но не повече от това.

Второто важно заявление: „Санкциите срещу Иран се оказаха по-ефективни, отколкото ние самите предполагахме“. А третото се отнасяше направо за Русия и нейните интереси. Съгласно съветника на президента на САЩ в хода на беседата на неговия шеф с президента на Русия Путин, последният отбелязал заинтересоваността си от това въоръжените сили на Иран да напуснат Сирия.

Можем да припомним на Джон Болтън още едно негово заявление, направено скоро след встъпването му в длъжност - за това, че в Техеран ще стане смяна на режима едва ли не до края на годината. Коментаторът от вестник Wall Street Journal Джералд Сейб счита, че администрацията на Тръмп не се е отказала от своята първична максимална задача, но стана по-внимателна в изразите си.

Масовите митинги в Иран през последните седмици действително набират обороти – но това не е за пръв път. И в предишния, например САЩ навредиха сами на себе си. Откритите призиви от Вашингтон да се свали властта в Техеран моментално доведе до обратния ефект. От тук и вниманието в изразите сега, свидетелстващо за това, че на някои неща във Вашингтон все пак се учат.

Що се отнася до „превишилите очакванията санкции на Болтън“, то с това е трудно да се спори. В Иран е неспокойно вече не само на улиците в столицата, но и отдалечените селища, където живеят основните привърженици на официалната идеология. Там, разбира се изначално са недоволни не от липсата на свободи, а напротив – от излишния либерализъм на днешната власт. И там определено не се стремят към съдружество с Вашингтон. Но това не пречи на бунтарите от всякакъв вид да радват Болтън и неговите съмишленици във Вашингтон.

Другият фактор са определените успехи на администрацията на Тръмп в открития й конфликт по Иран със страните от Западна Европа.

От една страна правителствата на европейските страни заеха твърда позиция против излизането от съглашението. Така министърът на външните работи на Великобритания Джръми Хънт направо даде да се разбере на срещата тези дни с държавния секретар Майкъл Помпео във Вашингтон, че позицията на неговата страна е неизменна: Лондон няма намерение да излиза от договора с Иран. Същия ден, от изказването на ръководителя на атомната агенция на Иран Али Акбар Салехи стана известно, че Великобритания ще помогне при работата с реактора с тежка вода недалече от град Арак. Англичаните ще заменят там американските специалисти.

Министърът на външните работи на Германия отиде още по-далеч, обявявайки за необходимостта Евросъюза юридически да защити европейските компании от американските санкции против Иран. В статия във вестник Handelsblatt той призова да бъде създаден Европейски валутен фонд и независима система за разплащане. Такъв род радикални идеи за отцепване от САЩ не се чуват често сред техните най-близки съюзници.

И въпреки всичко, най-големите европейски компании напускат Иран една след друга. Тези дни авиокомпаниите Air France и British Airways съобщиха, че ще прекратят полетите в Ислямската Република. И това е още преди планираното за ноември ожесточаване на санкциите.

Deutsche Telekom напусна иранските търговски точки още през май. Изцяло принадлежащия на немската държава железопътен концерн Deutsche Bahn напълно приключва бизнеса си към септември. А фирмата Adidas отказа доставки за иранските футболисти.

С други думи, декларативната политика на Евросъюза не съвпада с фактите от живота.

Малко са онези, които искат да загубят достъпа до американския пазар заради запазването на позициите си в Иран.

Какво дава това на Русия днес и как може да бъде възприето от нейните политически лидери? Можем със сигурност да кажем, че неприемането от Москва на политиката на санкционно принуждаване от страна на САЩ е последователно и неизменно. Навремето Русия участва в международните санкции срещу Иран и ги подкрепяше, но след това изигра важна роля за постигане на съглашението с Техеран. Неприемането в сегашния свят на политиката на натиск от страна на САЩ- в това позициите на Москва и Техеран са сходни.

При това в Русия не можеха да не обърнат внимание на това, че Иран след снемането на санкциите не подписа почти нито един значим договор с руски фирми.

Ситуацията в Сирия за годините на руското присъствие се промени. Сега армията на президента Асад успешно се справя със своите задачи на контролираната от нея част от страната. В този контекст наличието на ирански войски на територията – поне в районите, близко до Израел вече не са насъщна необходимост за съществуването на САР.

Разбира се, извеждането на иранските сили (ако изобщо започне) няма да стане веднага. Но може да се предположи, че на Техеран ще му бъде все по-трудно в близко време да носи разходите по пребиваването в Сирия – на фона на изострянето на вътрешната обстановка.

От друга страна, Джералд Сейб от Wall Street Journal твърди, че президентът Тръмп иска колкото може по-скоро да приключи с американското присъствие в Сирия.

В резултат от това Русия получава в ръцете си доста богат материал за да управлява процеса на регулиране не просто в Сирия, но и целия регион.

Превод: М.Желязкова