/Поглед.инфо/ Наскоро турските военни нанесоха удари по Работническата партия на Кюрдистан (РПК) в северен Ирак. Според съобщението на турската страна, ударът е насочен към регионите Хакурк, Гара, Метина, Зап, Кандил, Авасин.

„Неутрализирахме 4500 терористи в Африн. Те избягаха”, заяви президентът на Турция Реджеп Тайип Ердоган. Турция е обявила РПК за терористична структура, във връзка с което периодично нанася удари по кюрдските позиции в планините Кандил, а така също обещава да проведе операции в Синджар (даже този път, по думите на Ердоган, „Кандил и Синджар са следващите”). По думите на Ердоган, военните операции в северните райони на Сирия и Ирак няма да спрат, докато бойците „от Айн ел-Араб до Хасака в северна Сирия и от Синджар до Кандил в Ирак” не бъдат унищожени.

В тази светлина е трудно иракските проблеми да се разглеждат откъснато от сирийските. Да не забравяме и за Манбидж, който е напуснат от кюрдските отряди за народна самоотбрана (YPG) (за което съобщава агенция Firat, с позоваване на комюнике на командването на YPG). Този пункт беше отнет от ИДИЛ (забранена в РФ като терористична организация) в 2016 г.

Въпреки че конфликтът продължава вече много години, новата ескалация може да бъде свързана с американска игра. САЩ дълго време поддържаха иракските кюрди – спонсорираха, обезпечаваха с въоръжение, а после ги изоставиха (в частност, „забравиха” да платят). Последните събития могат да бъдат обяснени със сложна игра на Ердоган, по-точно, с опасно заиграване на САЩ. От своя страна,САЩ, изоставяйки своите бивши съюзници кюрдите, се опитват да примамят на своя страна Ердоган. Само до неотдавна Ердоган заплашваше да излезе от НАТО, но в последните месеци турското ръководство взимаше противоречиви решения, първото от които е подкрепата за бомбардиране на Сирия, към което призова Доналд Тръмп и което беше подкрепено от европейските страни.

Не по-малко противоречиви са заявленията на други високопоставени чиновници. Например, Анкара заплашва Вашингтон със закриване на разположената в Турция американска авиобаза Инджирлик, а ръководителят на МВнР Мевлют Чавушоглу обяснява това с американската заплаха, предизвикваща сигурно влошаване на американско-турските отношения.

След това САЩ и Турция внезапно постигнаха договорености по споменатия Манбидж: в хода на преговорите САЩ и Турция одобриха съвместно разработена пътна карта за стабилизация. Този път Мевлют Чавушоглу и държавният секретар на САЩ Майк Помпео потвърдиха своето намерение да продължат съвместната борба с тероризма. Нещо повече, в отношенията между двете страни ще се отвори нова страница, заяви Чавушоглу на среща, организирана от турско- американска работна група.

Както пише агенция Anadolu, като се позовава на дипломатически източници, предварителният вариант на „пътната карта” предвижда окончателно извеждане на YPG от Манбидж в срок от 30 дни.

Като се има предвид, че американците „превключиха” от иракските кюрди на сирийските, въпросното действие може да се приеме като опит да се направи „отстъпка” на Турция и да се получат бонуси. Турското ръководство многократно се е обръщало към Вашингтон с искане САЩ да се откажат от подкрепата за кюрдите в страната.

Възможно е американците да са раздразнени както от общата обстановка в региона, така и от сближаването между Турция и Русия. Възможно е на решението на американците да е повлияла заплахата на Анкара да закрие авиобазата Инджирлик, която от 50-те години се явява опорна точка за повечето военни операции на САЩ в региона. Експертите предполагат, че роля е изиграло и отстъплението на кюрдите в Африн от северените райони на САР.

Като прекрати временно обвиненията по адрес на Вашингтон, турският президент намекна, че САЩ са длъжни да изпълняват задълженията си по споразумението и добави, че САЩ остават стратегически партньор на Турция.

В крайна сметка кюрдско-турският конфликт е изгоден за САЩ. От една страна, САЩ подхранват напрежението в Близкия изток, а от друга – запазват възможността да манипулират и сблъскват интересите на различните играчи в региона. И главно, това е опит да се поставят под удар руско-турските отношения.

Във всеки случай кюрдите винаги ще бъдат проблем за турците и решение на този въпрос не съществува.

Важно е да се има предвид, че всичко това се случва в навечерието на президентските избори в Турция на 24 юни. Ердоган разиграва патриотичната карта, но това е рисковано, доколкото това по същество се възприема като заиграване със САЩ. При това в самата Турция сред населението се наблюдава негативно отношение към политиката на Вашингтон и американския натиск. Ердоган рискува да загуби част от електората само по тази причина.

За изборите се готвят шест кандидати: самият Ердоган, кандидатът от Народно-републиканската партия Темел Индже, кандидатът от „Добрата партия” Мерал Акшенер, кандидатът от Партията на благоденствието Темел Карамолаоглу, кандидатът от партия „Родина” Догу Перинчек, а така също кандидатът от кюрдската Партия на демокрацията на народите Селахатин Демирташ. Любопитно е, че даже предварителните допитвания показват, че Ердоган може да има проблеми с абсолютното мнозинство на гласовете на първи тур. Reuters, позовавайки се на резултатите от изследването на агенция SONAR, пише, че засега за Ердоган са готови да дадат гласовете си около 48,3% от гласоподавателите, а за основния конкурент Индже – около 31,4%.

Впрочем, противоречивите действия могат да бъдат наречени заиграване и опит внимателно да се играе на два фронта. Но като цяло ситуацията за Турция не се променя: избор ще се наложи да бъде направен.

И въпреки че американците направиха манбиджския „реверанс”, западният натиск продължава, например, на заседанието на Европейския парламент в Страсбург комисарят по въпросите на разширяването и политиката на добросъседство Йоханес Хан заяви, че IPA (финансова подкрепа за Турция за нейната заявка за членство в ЕС) ще бъде съкратена с 40% в 2018 г. Сред причините е влошаването на условията за демокрацията, върховенството на закона и правата на човека.

По такъв начин, даже ако Ердоган сега се придържа към „плаващи позиции”, на него ще му се наложи да се съобразява с настроенията на самия турски народ, който се обявява рязко против всякаква американска намеса в работите на страната и провокациите в Близкия изток. В настоящия момент връщането в конструктивно русло – укрепване на оста Москва-Анкара-Техеран и осигуряване на мира в региона – за Ердоган е възможно и това е единственият начин за Турция да се откъсне от американското влияние.

Превод: Поглед.инфо