/Поглед.инфо/ Събитията в Сирия заплашват да се обърнат рязко буквално всеки момент. Въпросът е какво ще се случи по-рано – пробивът на сирийската армия в Идлиб или употребата на химическо оръжие, което ще стане предлог за военен удар на САЩ. В самите САЩ вече са определили че цел в последния случая рискуват да станат не само сирийските, но и руските обекти. Така ли е?

Изданието The Wall Street Journal твърди, че силите на САЩ могат да нанесат удар не само по сирийските, но и по иранските или руските цели в Сирия. И това, съдейки по тона на материала, е оправдано, след като президентът Башар Асад е „разрешил на сирийските войски да използват хлор“ в провинция Идлиб, а „от последните разузнавателни данни не е ясно дали е разрешил да използва газа зарин“.

Но, според WSJ, президентът на САЩ Доналд Тръмп „още не е решил до какъв да бъде отговорът с военни средства и дали САЩ ще изберат като цели руските или иранските сили“. Според него няма и потвърждение дали въздушният удар от страна на САЩ ще последва (в случая на „употреба на химическо оръжие“ Вашингтон може да се ограничат със санкции) То ако все пак последва, той ще бъде по-мащабен от предишните и Тръмп „ще разгледа въпроса за това дали да нанася удари по цели като руските средства за ПВО“.

Държавният секретар на САЩ Май Помпео уж „е искал от своя руски колега Сергей Лавров да гарантира, че химическо оръжие няма да се използва в Идлиб“. Москва е „отхвърлила предупрежденията“, посочвайки, че химическото оръжие може да се използва от терористите, но в САЩ не вярват в подобен вариант за развитие на събитията, обобщават от WSJ.

По-рано Русия предупреди САЩ да не нанасят удар по Сирия. А повод за това, както посочиха от министерството на отбраната на Русия, трябва да стане химическа атака, която две групи терористи ще организират в Идлиб.

Привлича вниманието и това, че текстът на WSJ на практика напълно се състои от недоказани предположения. Настоящата администрация на Белия дом е харесала жанра на организиранията изтичания на някакви „перспективни външнополитически планове“. Подобни заплахи обичайно не съвпадат с реалността, но пролетта, когато Вашингтон предприеха първия опит да атакуват Сирия, това също бе предшествано от изтичания в пресата. Наистина, тогава те изхождаха непосредствено от Майк Помпео и не бяха осветена тайна на „анонимните източници“.

Реалната война в Сирия и информационната война около нея съществуват паралелно.

В рамките на войната реалната интензивност на налетите на ВКС на Русия и на сирийските ВВС по обектите на последните няколко дни се е увеличила рязко, а по линията на фронта е започнала артилерийска подготовка. Всичко това свидетелства в полза на скорошното настъпление на правителствените войски.

Възможно е това отчасти да е свързано със срещата на високо равнище между лидерите на Русия, Иран и Турция по Идлиб. Публичната полемика между Реджеп Тайип Ердоган от една страна и Владимир Путин и Хасан Роухани от друга след случилото се през последните няколко дни прилича на неголям спектакъл. Фактически тя доведе единствено до това, че турската армия въведе в северната част на провинция Идлиб допълнителни сили, което никак не се отрази на ситуацията като цяло. Първоначално позицията на Анкара се заключваше в това, че опитите да се предаде властта в провинцията на останките на така наречените „умерени“, които контролират слабонаселените райони и отстъпват на джихадистите и по численост, и по тактическо положение. Реалната политическа сила на останките на бившата „Сирийска свободна армия“  отдавна не представлява нищо, но за Турция сега това е последната възможност да  запази за себе си влиянието върху по-голяма (отколкото се предполагаше преди) част от провинцията.

Мотивите на Вашингтон са по-сложни. Въпреки риториката за „излизането от Сирия“, тече напълно противоположен процес – американската армия засилено увеличава своя контингент на територията на Сирия, без да обръща внимание на абсолютната незаконност на присъствието си. През последните дни на военна база „Ат Танф“ от Йордания пристигнаха още около стотина войници, а на територията, контролирана от проамериканските кюрдки части активно се прехвърлят оръжие и боеприпаси.

В района на Камишли това доведе до открит въоръжен сблъсък. Американска колона камиони с оръжие бе спряна на пост на правителствените сирийски сили (снабдяването на кюрдската Рожава преминава през земи, контролирани от Дамаск)€ Колкото и да е странно американците и сирийците решиха да не стрелят, а да дочакат кога от страна на Рожава към поста ще се приближат кюрдите, бързащи да се запасят с безплатни боеприпаси. Те и откриха огъня по сирийския пост и разблокираха американския конвой, убивайки 12 сирийски войници и губейки седем собствени бойци.

Тази история е забележителна именно с отсъствието на огън по сирийците на първия етап. Тоест присъстват всичките основания да се смята, че съответна заповед в американската войска не е постъпвала, въпреки спорадичните бомбардировки в провинция Деир ез Зор.

Но ако преди няколко месеца Сирия представляваше за Вашингтон типичен ребус, то сега самата възможност да се остане се асоциира изключително със запазването на резервата Идлиб като огнище на напрежение. От „Ат Танф“ американците не са провели и една операция срещу „Ислямска държава“ и подобните ѝ, но все още говорят за необходимостта „да се сложи край на тероризма“. А когато наистина се сложи край на тероризма, няма да има останат предложи в Сирия да останат американски бази и войници.

А спирането на настъплението към Идлиб по друг начин, освен с провокации с „химическо оръжие“ е вече невъзможно.

Дори и ако не сработи историята с химическото оръжие, винаги могат да се позоват на хуманитарната катастрофа. Наистина, това не сработи от началото на операцията на руския контингент в Сирия. Дори и в Алепо, където ситуацията с извеждането на мирното население поначало изглеждаше безнадеждна.

Сега в Идлиб терористите от „Джебхат ан Нусра“ по същия начин, както в Алепо се опитват да попречат на евакуацията на гражданските лица от териториите, контролирани от правителствените сили. Този жив щит им е нужен на първо място за нагнетяването на истерията в западното обществено мнение, а като бонус – като инструмент за натиск върху Турция, която се опасява от нова вълна бежанци.

В самата Турция в края на септември ще обявят новите преговори с Москва по Идлиб, но вече без участието на Иран. На Вашингтон това не му е твърде интересно, затова и е трудно да се прогнозират времевите рамки на по-нататъшното развитие на събитията.

Провокацията с химическо оръжие може да се случи всеки миг. Но фронтът на джихадистите може да рухне всеки момент.

Равновесието на фронта няма да издържи – това съвършено не е в интерес на Дамаск. Москва и така вече почти три седмици удържа сирийците от началото на настъплението, макар и че „абсцесът трябва да се разреже“, както се изрази външният министър на Русия Сергей Лавров.

При „разрязването“ му може да се случи абсолютно всичко.

Превод: Поглед.инфо