/Поглед.инфо/ САЩ призоваха Турция да се откаже от покупката на зенитно-ракетните комплекси С-400 от Русия. Вашингтон иска да открие „най-добрата алтернатива“ за своя партньор по НАТО. Експертите не изключват, че срещу Анкара могат да се въведат санкции, ако тя не се вслуша в съюзника си.

Твърдението, че С-400 може да „повлияе върху оперативната съвместимост с НАТО“ на Анкара, не издържа критика. През 1996 г. споразумението за покупка на С-300 (предшественика на С-400) от Русия бе подписано от Кипър, но заради политическите разногласия с Турция и американския натиск С-300 бяха преместени на остров Крит. В Гърция – страна членка на НАТО.

Още по-нелепо звучат думите на американците за това, че САЩ уж искат да помогнат на Турция да „намери най-добрата алтернатива“, за да удовлетвори необходимостта си от ПВО“. Фактически на това бе даден отговор от външния министър на Турция Мевлют Чавушоглу, пояснил, че първоначално Анкара е планирала да купи ПВО от съюзниците си в НАТО, но „те винаги имат някакви проблеми“.

Действително, в Анкара по-рано доставяха „Пейтриът“, но това бяха остарели системи, а Вашингтон не се реши да продава най-новите си разработки, видимо съмнявайки се в политическата благонадеждност на Ердоган.

Сега американците наистина могат да прибягнат към заплахи за санкции. От 29 януари, според американския закон CAATSA („За противодействие с неприятелите на Америка чрез санкции“), могат да влизат в сила санкции срещу компании, организации и физически лица от всяка страна за „съществени“ сделки с предприятия от руския отбранителен сектор.

Въпросът е дали този закон ще бъде употребен срещу Турция. И тук Тръмп има пространство за маневриране. На първо място, законът може да бъде употребен при условие че сделката е „съществена“, а строги критерии за приемането им няма, затова според желанието, той може да се тълкува както е угодно.

На второ място Тръмп може да освободи нарушителите от санкции „първоначално“, но за това трябва да убеди Конгреса, че всичко е необходимо за „осигуряването на жизнените интереси на националната сигурност на САЩ“.

Всъщност трябваше да се започне със закона за антируските санкции, а не да се търси оправдание с несъвместимостта на руските комплекси със системите на НАТО. Основното, което предизвиква негодуването на Вашингтон е, че съюзниците му ще спонсорират „Рособоронекспорт“. А и не само съюзниците. Законът просто предвижда санкции за всяка компания, сътрудничеща си с руската отбрана. Вън е дори „Алфа Банк“, заявила, че прекратява обслужването на руските отбранителни предприятия.

Сред основните клиенти на „Рособоронекспорт“, в това число и искащи да купят С-400 е глобалният конкурент на САЩ Китай. А също Индия. Списъкът на потенциалните купувачи може да се попълни от Виетнам и от другите страни в Югоизточна Азия. Но най-страшното за американците са традиционните клиенти в Близкия изток. И тук не е единствено Турция.

Всъщност договорът за купуване на С-400, подписан от Турция, предизвиква ефекта на доминото, когато много страни от региона ще решат, че също ще могат да се обзаведат с подобни „играчки“. Една от първите заявили това е Саудитска Арабия, следвана от Катар и Бахрейн.

Ако заявленията на тези страни за готовност да купят С-400 звучат като гръм от ясно небе и може да се приемат като опит болезнено да се изнуди Америка, то никой не се учудва от желанието, изказано от Ирак да купи руски системи.

Ирак е традиционен клиент на Русия още от времената на Саддам Хюсеин. След свалянето му от власт сътрудничеството между двете страни във военната сфера спадна, но разрастването на пожара на гражданската война в страната, особено с появата на „Ислямска държава“ промени нещата силно. Когато „халифатчиците“ вече стояха пред стените на Багдад, американците решиха да задържат доставките на толкова необходимите на иракчаните и вече платени изтребители Ф-16 „поради съображения за сигурността“.

И тук на помощ се притече Русия със своето въоръжени. Иракчаните не забравиха това. А също си спомниха за поведението на Вашингтон, който фактически „ги заряза“ в критичната ситуация.

Мълчах досега за това, че покупката на оръжие винаги означава зависимост от държавата-продавач (обслужване, окомплектоване и т.н.), а да попаднеш под зависимост от САЩ (или още повече засилвайки я) е нещо, което малко държави от региона, имащи горчив опит от това сътрудничество, искат.

В крайна сметка, купувайки американско оръжие, трябва да се даде сметка, че там има „спирачки“, които не позволяват то да се използва срещу тези, които САЩ смятат за свои съюзници.

В тези условия Ирак действително иска да получи руски ЗРК, разбирайки, че само те могат надеждно да осигурят защитата на неговите небе и територия. От друга страна Вашингтон не се стреми да доставя на Багдад собствени системи, опасявайки се, че те могат да попаднат в ръцете на Техеран.

Така Багдад изпраща недвусмислен сигнал: не искате да работите с нас, тогава ще работим с Москва. И тук вече идва големият въпрос дали САЩ ще преминат към конфронтация с Ирак, който се смята за „ключов съюзник в борбата срещу „Ислямска държава“ и в който американците, както и в Сирия, искат да се закрепят, отслабвайки иранското влияние.

На отговора на въпроса дали Вашингтон планира да въвежда санкции срещу Ирак заради доставките в Багдад на руски танкове, прессекретарят на Държавния департамент на САЩ Хийтър Нойерт фактически отклони темата:

„Ние взаимодействаме с правителствата на целия свят, в това число с Ирак и с другите по повод закона CAATSA, а също ги уведомяваме как могат да влязат в противоречие с него и какви могат да са последствията в резултат на това“. Говорейки за потенциалното купуване от Ирак на С-400 тя заяви, че не знае дали става дума в случая за окончателна сделка и затова не може да даде коментар. Знае се, че търговете продължават.

Значително повече са лостовете за натиск на САЩ върху другите потенциални купувачи на руските ЗРК в региона. Така например, неотдавна посланикът на Катар в Москва в интервю потвърди провеждането на преговори за купуването на С-400, но по-късно от посолството заявиха, че става дума не за конкретни системи, а за системи за ПВО по принцип.

Видимо е, че лостовете за натиск сработиха и без санкции. Напомняме, че в Катар е разположена военна база „Ал Удеид“ с 10 хил. американски военни. Освен това днешната изолация на Катар от страна на всичките му съседи едва ли позволява на Доха да спори.

Подобна е и ситуацията със Саудитска Арабия. Тя, както и Катар, не е член на НАТО и съвместимостта със системите на Алианса не я интересува, но и там се намират американски военни. И Риад също силно зависи от САЩ във военно отношение – по време на своето посещение Доналд Тръмп подписа с него договор на сума от повече от 100 млрд. долара.

За политическите, икономическите и прочее американски лостове на въздействие на Саудитска Арабия ще премълча, това е тема за отделна статия. Освен това през есента на миналата година Държавният департамент на САЩ одобри сделка за доставка на Риад на американски противоракетни комплекси THAAD.

Какво да говорим тогава за Бахрейн, в който е разположена базата на Пети флот на САЩ?

Значително по-сериозни са делата с Турция, която има силен и харизматичен лидер. Ердоган неведнъж е давал да се разбере, че плюе на мнението на съюзниците си по НАТО, които никак не му помогнаха след инцидента със сваления руски самолет. Турция зае в този спор достатъчно твърда позиция и Тръмп трябва да се постарае доста, за да провали вече сключената сделка.

Ще се достигне ли до реални санкции? Едва ли. На САЩ са им останали малко лостове за натиск в рамките дори и на НАТО. Но трябва да се помни, че настоящите противоречия между Вашингтон и Анкара не се изчерпват с въпроса са С-400. Те са много по-дълбоки и проблемът, както се казва, трябва да се решава комплексно.

Вашингтон изобщо ще разпръсква ли наляво и надясно санкции заради закупуване на оръжие от Русия? От една страна, това би било доста безразсъдно да се налагат санкции срещу половината свят. Русия, ако не друго, е номер две на световния оръжеен пазар. От друга страна рискува да покаже, че не е способен да изтласка Русия от този пазар.

Засега Вашингтон явно разчита да постигне своето с уговорки, пазарене, а където трябва и с шантаж и заплахи. Но ако това не помогне? Готова ли е реално Америка да премине от думи в дела и да „отговори на пазара“?

При всеки случай Русия вече е предприела мерки за такова положение и ще продължи да създава схеми за извеждане на потенциалните купувачи от удара. С такива „партньори“ като САЩ, разбира се е по-добре при възможност да се взаимодейства, но никога да не им се обръща гръб.

Превод: Поглед.инфо