/Поглед.инфо/ След излизането на националната стратегия за сигурност и на националната стратегия за отбрана на САЩ, където Китай бе обозначен като една от заплахите, американските изследователи в областта да стратегическото сдържане на КНР се активизираха.
От новите аналитични доклади, предложения и забележки на американските автори се създава впечатление, че Китай е „опасен“ практически за всички политически групировки в САЩ. Разликата е единствено във фокуса – едни повече се притесняват за икономиката, други от военните аспекти, а трети от проблема с правата на човека. Но всички групи са съгласни, че Китай създава проблеми на САЩ и на американските интереси по света.
Широка мрежа организации, свързани с военни подизпълнители, с частни търговски компании, с Държавния департамент и с двете основни политически партии, водят постоянен мониторинг на международната дейност на Китай и предлагат различни стратегии за противодействие на китайското мирно настъпление.
На 29 януари 2018 г. Центърът за стратегически и международни изследвания във Вашингтон издаде доклад под название „Посрещане на китайското предизвикателство. Отговор на управляемата икономика на Китай“. Колектив от девет автора, които са специалисти по различни въпроси - от военната промишленост до международните отношения и синологията, представи сборник от статии, обединени от безпокойството по повод растящото могъщество на Китай.
Насоката на сборника бе зададена с предисловие, където са разказваше за „хищническата икономическа политика на Китай“, за това, че „повечето американци виждат в Китай враг и сериозен проблем“, че „в следващите десетилетия Китай като най-голяма световна икономика ще настигне САЩ“.
Джеймс Андрю Люис пише, че оптималната стратегия по отношение на Китай трябва да съдържа три елемента: „САЩ трябва да правят целеви инвестиции в инфраструктурата, развойно-изследователската дейност и новите технологии, свързани с целите на отбраната… Тези инвестиции трябва да се съчетаят с по-широко изпълняване на инструментите за регулиране, да се управляват рисковете от американския износ до китайските инвестиции и поглъщанията в САЩ. Накрая, трябва да се разработи многостранна и съвместна стратегия за взаимодействие заедно със съгласуван натиск спрямо Китай, за да се измени поведението му. Тази стратегия се явява минималистка, но политически постижима“. Друг автор от сборника, Андрю Хънтър смята, че „ключов елемент в отговора към Китай трябва да бъдат инвестициите към критичните технологии в САЩ“.
Изпълнителната комисия по Китай в Конгреса на САЩ е още по твърд в оценките си. Провежданите от нея постоянни изслушвания обичайно се наричат „Дългата ръка на Китай“. Едни от тях носят подзаглавия „Износът на авторитаризъм с китайски характеристики“, други „Глобални усилия по заглушаването на критиката от „Тянанмън“ до днес“. В докладите става дума за „спонсорираното от китайската държава насилие срещу жени и деца“, за „атаките срещу правозащитниците“ , за „растящото използване на изтезания“… Вина за това американските конгресмени възлагат на ръководството на КПК и лично на Си Дзинпин.
Не се харесва еднопартийната китайска система и на Американско-китайския бизнес-съвет (базира се във Вашингтон), който в последните отчети отбелязва, че Комунистическата партия на Китай увеличава броя ядки в компаниите, аботещи в чужбина, разширява своето политическо влияние. Този Съвет критикува и приетите неотдавна в Китай закони по отношение на чуждестранните компании, работещи в сферата на информационните технологии. Междувременно се отбелязва, че износът на стоки и услуги от САЩ към Китай е жизненоважен за американската икономика (през 2016 г. той съставя 113 млрд. долара).
Що се внася до вноса от Китай, то статистиката е предоставяна от Американския институт по предприемачество. Дерек Сисърс показва, че през първата година от управлението на Тръмп се достига до стоков дефицит за американците от 375 млрд. долара. В Америка се продават китайски мобифони, компютри и периферия, мебели, обувки, телевизори, електроуреди, пластмаса, радиостанции, битова техника. И според автора на САЩ едва ли ще се отдаде да пречупи ситуацията.
В САЩ детайлно се анализират силните и слабите страни от военния потенциал на Китай. През януари корпорацията РАНД издава монография на Джефри Енгстром „Конфронтация на системите и войната на системното разрушение – как Народно-освободителната армия на Китай се стреми да води съвременна война. РАНД е свързана с военни подизпълнители и с Пентагона. Въпросното издание е поръчано от Тихоокеанското командване на ВС на САЩ. Енгстром дава подробно описание на термините и концепциите, използвани от НОАК, механизма за вземане на решения, системата на командване и управление, сферите на отговорност и структурите на Въоръжените сили на Китай. Монографията е написана на прост език със запазване на китайските думи, където е необходимо, за да може американските военнослужещи по-добре да разберат как е устроена военната машина на Китай.
По-рано, през юли 2016 г. РАНД публикува колективното изследване „Война с Китай – да си помислим за немислимото“, където са класифицирани възможните загуби за двете страни в зависимост от това кога ще започнат бойните действия и какви видове въоръжение ще се използват в конфликта.
Американските военни отбелязват, че ефективните стратегии трябва да бъдат насочени към центъра на тежестта или към основата на властта на противника, а днес този център на тежест в Китай е неговата Комунистическа партия (КПК). Стабилността на подобни системи в значителна степен зависи от способността на режима да контролира циркулацията на информация вътре в страната, а също така между Китай и неговите партньори. И американските експерти смятат, че контролът над информацията е потенциално слабо място на Китай. Ако САЩ са се насочили срещу способността на китайския режим да контролира информацията, те ще получат действащо средство за противодействие на Пекин. „Тази стратегия на противодействие… трябва да бъде използвана срещу Китай в критически важните близки 10-20 години, когато неговата икономическа и военна мощ ще растат, а след това ще започнат да се снижава, защото демографските, икономическите и социалните фактори ограничават ръста му“, отбелязват американските анализатори.
Изданието „National Interest“ поставя въпроса за конфронтацията на САЩ с Китай (и Русия) ребром: ще успеят ли новите перспективни самолети на ВВС на САЩ да пробият ПВО на тези страни и да нанесат ракетно-бомбен удар? Става дума за настоящи разработки на компанията „Нортроп Груман“ – стелт-самолети, които трябва да постъпят във ВВС на САЩ до 2020 г. От контекста е ясно, че става дума за възможността за нанасяне на ядрен удар по Китай и Русия.
Да отбележим още няколко американски разработки по Китай.
На 26 януари Центърът „Уилсън“ проведе кръгла маса, посветена на интересите на Китай в Арктика. Участниците отбелязаха, че „акцентът на Китай за установяването му като полярна велика държава, представлява основна преориентация – съвършено нов способ за приемане на света. Полярните региони, дълбокото морско дъно и космическото пространство – това са новите стратегически територии, където Китай ще използва ресурси, за да стане глобална велика държава“, и че „новата арктическа стратегия на Китай е като паяк, разширяващ своята паяжина , особено по линия на връзката между неь и и инициативата „Един пояс – един път“.
Незнайно защо проблемът с атмосферните емисии на Китай безпокои Атлантическия съвет – научно-аналитичното подразделение на НАТО, където постоянно напомнят, че Китай е най-големият замърсител на света.
Кристофър Смарт, старши сътрудник във Фондацията „Карнеги“, смята, че юанът ще замести долара. Той посочва, че една четвърт от износа на Китай вече се продава за юани, а суаповите сделки вече се извършват и чрез банките в Ню Йорк. Южна Корея, Полша и Унгария започнаха да прехвърлят суверенния си дълг на юани, а дори и "Дойче банк" планира да включи юана във валутната си кошница.
Дори по-рано друг автор написа на уебсайта на Фонда "Карнеги“, „посланието на Си Дзинпин по време на речта му от 18 октомври бе доста ясна: Китай вече е супердържава и ще действа като такава. Това трябва да бъде сигнал за САЩ“.
С такова мнение по въпроса се съгласява и Майк Фукс от Центъра за американски прогрес. "Действията на Китай подкопават интересите на САЩ и Европа, заедно с аспектите на глобалната система от правила и норми, които според САЩ и Европа не трябва да се променят ..." - пише Фукс
Въпреки това общ недостатък на американски стратегии за противодействие на Китай е липсата на разбиране, че Китай не възнамерява да се подчинява на американските правила на играта в световната политика и че е в състояние да наложи своите собствени правила.
Превод: Поглед.инфо