/Поглед.инфо/ САЩ решиха да доубият Иран и да накарат иранците да въстанат против своите управници. В крайна сметка така може да се приемат новите американски санкции, въведени против Техеран. В Иран наистина цари колосална икономическа криза и цяла група страни вече са се отказали да купуват ирански петрол. Дали ще успее Вашингтон да доведе плановете си до край.
САЩ в пълен обем възобновиха санкциите срещу Ислямска република Иран. Най-сериозният удар предстои да преживее енергийната сфера, а тя, както е известно, е основният генератор на националния БВП. Но и това не е всичко. Най-болезнено е това, че американските санкции ще имат всеобхващащ характер. Тоест под удар ще попаднат всички, които и занапред ще си имат бизнес с Техеран.
Не по-малка вреда ще бъде нанесена и на финансовата система на ислямската република. Очаква се, че в скоро време от системата SWIFT ще бъдат изключени няколко ирански банки. Ограниченията ще засегнат повече от 700 души, предприятия и компании, в това число и основните банки на републиката. Според думите на държавния секретар на САЩ Майк Помпео, повече от 100 едри международни компании вече са излезли от иранския пазар заради заплахите за санкции. А износът на петрол е паднал почти с милион барела дневно, рязко ограничавайки основният източник на валута в страната.
Всички искат да си купят ирански петрол, но се опасяват от реакцията на американците. Наскоро стана известно, че полският петролен концерн „Орлен” се отказва от доставките на петрол от Иран заради американските санкции. А според „Ройтерс” вносът на петрол от Иран в Китай за последния месец е паднал с 34% до 2,13 милиона тона на фона на американските санкции. Показателят през септември 2017 г. бе 3,22 млн. тона.
Междувременно един от основните потребители на ирански петрол – Индия всячески се опитва да откаже САЩ от подобни мерки. Но Вашингтон се съгласи единствено на временни отстъпки. Страните са се съгласили по основните условия за предоставянето на Индия на разрешение да продължи покупките на петрол от Иран в течение на няколко месеца. Това време е отпуснато на Делхи да търси нови доставчици. По-рано Индия реши да съкрати вноса от Иран с около трета.
Но има и нюанси. Иран е значима страна за световната икономика. С население от почти 85 милиона души, той влиза в 25-те най-големи икономики на света, има дълбоки и широки връзки със страните от Близкия изток, Европа, Югоизточна Азия, а също с Русия и някои латиноамерикански държави. Във връзка с това администрацията на Доналд Тръмп заяви, че осем страни ще могат както и преди да внасят ирански петрол (без да уточни кои). Но не е трудно да се досетим кои са те. Преди всичко това са Индия, Япония, Южна Корея, Турция, Китай, Индия и може би някоя страна от Южна Европа.
На свой ред държавният секретар на САЩ Майк Помпео заяви, че „най-жестоките санкции, които някога са били въвеждани, ще накарат Иран да промени своето поведение на международната арена”. Според него тези санкции, които са частично въведени отново по-рано от Вашингтон вече са оказали „огромно влияние” на Техеран в икономическо отношение. „Във висока степен съм убеден, че санкциите, които ще бъдат възобновени, ще имат желания ефект, насочен към промяната на поведението на иранския режим” смята държавният секретар.
Задачата на американците е проста и разбираема: да доведат стагниращата икономика на Ислямската република до пълен крах, да я накарат да отстъпи, да провокират мащабни протести. С една дума, във Вашингтон победа са удържали ястребите и привържениците на смяната на режима в Иран.
Засилването на натиска спрямо Иран започна с идването на Доналд Тръмп в Белия дом. Тръмп, меко казано, никога не е проявявал симпатии към Иран. Неговата предизборна риторика е напълнена с антиирански тези. Техеран е обвиняван за всички проблеми на Близкия изток. Освен това Тръмп събира около себе си изключително антиирански настроени политици като министъра на отбраната Джеймс Матис, държавния секретар Майк Помпео и съветника по национална сигурност Джон Болтън. А израелските и арабските лобисти са получили зелена светлина да засилват антииранските настроения, тласкайки САЩ към втвърдяване на позициите.
Но антииранизмът е отдавна на мода в американския политически елит. След Ислямската революция той става основна част от идеологическия кръгозор на част от американската политическа система. И това е логично. Вашингтон проспа революцията, лишавайки се от важен и нефтоносен съюзник в Близкия изток. Малко преди преврата ЦРУ говори, че в Иран няма предпоставки за революция, а шахът здраво държи властта. Във Вашингтон дори не знаят за смъртоносната болест на Пехлави, за неговата депресия и за тежкото му психологическо състояние.
На 8 май президентът Тръмп обяви за излизането от Съвместния всеобхващащ план за действие (СВПД). „Сделката на века”, както я именуват журналистите, е подписана през 2015 г. и ограничава ядрените разработки на Техеран в замяна на свалянето на санкциите на Съвета за сигурност на ООН, САЩ и ЕС. Тръмп обещава не само да върне предишните санкции, но и да въведе нови, а Държавният департамент на САЩ във връзка с това съобщава за намерението на Вашингтон да анулира доходите на Иран от износа на петрол. Първата част от американските санкции влиза в сила в нощта срещу 7 август. Пакетът санкции засяга автомобилния сектор, търговията със злато и метали на Иран.
Техеран притежава най-силните може би въоръжени сили в региона и милиони идеологизирани шиитски фанатици, които ще си дадат живот за „идеалите на революцията”. Днес интересите на САЩ и на техните съюзници, на първо място Саудитска Арабия и Израел, на практика винаги се разминават с интересите на Иран. Техеран провежда самостоятелна външна политика и не се стеснява в изказванията относно Америка. Освен това Иран има сериозни партньори. Москва и Пекин едва ли ще останат встрани и ще позволят на САЩ да се разправи с Иран. С една дума за американските неоконсерватори съвременен Иран е като червено платно за бик.
Освен това, както е известно, цялата политика на САЩ е локална. Тоест едни или други външнополитически действия често се диктуват от вътрешнополитически съображения. Решението за възобновяването на санкциите е прието преди съдбовните за Тръмп и управляващата Републиканска партия междинни избори. В този план ударът по „основния спонсор на тероризма” е напълно изгоден на Тръмп от информационна и пропагандна гледна точка. Така наскоро стопанинът на Овалния кабинет публикува в „Туитър” своя снимка с надпис „Санкциите идват”, изпълнена в стилистиката на сериала „Игра на тронове”.
Иранската икономика живее в режим на санкции от първия ден на Ислямската революция. Но постепенно САЩ и страните от Запада ги засилват и задълбочават. Днес Иран преживява икономическа криза. Курсът на националната валута е паднал до 145 хил. риала на долар – докато реди година бе 40,5 хил. риала на долар. Сега иранецът, отивайки на пазар за храна, ще трябва да носи със себе си цял куфар пари. В страната безработицата е в размер до 25-40%. Финансовият сектор се намира в изолация, а енергийната сфера е в дълбок упадък.
Икономическата стагнация е довела до масови протести в Иран. Но, въпреки това иранският режим се държи здраво и съдейки по всичко, няма намерение да се предава. Привържениците на твърдата линия в Иран отговориха с публикуването на аналогична снимка на командващия силите „Ал Кудс” на Корпуса на стражите на Ислямската революция Касем Сюлеймани. Надписът под снимката гласи „Ще се изправя срещу теб”. Няколко часа преди възстановяването на санкциите хиляди иранци излязоха на манифест по случай годишнината от превземането на американското посолство в Техеран. „Днес иранската нация ще покаже, че Тръмп е твърде малък, за да постави Иран на колене”, заяви председателят на иранския парламент, влиятелният политик Али Лариджани.
Така основната цел на американските санкции е смяната на режима, унищожаването на иранската държава отвътре. „Режимът ще рухне под товара на икономическите проблеми”, гласи американската стратегия.
Основната заплаха за Иран е пълното ограничаване на износа на петрол. Но дали е възможно това? Сега малцина помнят за петролната тръба, именувана в бранша Иран-израелска. Тя преминава от южен Ашкелон до Северен Ейлат. Танкерите превозват иранския петрол до бреговете на Израел, товарят го на петролопровода, а от там черното злато попада на световния пазар, частично оставайки в еврейската държава. С това се занимава блестящият бизнесмен и основател на най-голямата в света трейдингова компания „Гленкор”, „кралят на петрола” Марк Рич, работещ пряко с иранските фундаменталисти. Санкциите са санкции, но и пазарът си е пазар. И винаги ще се намерят смели бизнесмени, които ще рискуват в името на парите.
Що се отнася до устойчивостта на Ислямската република, то трябва да се помни, че нея я погребват вече сто пъти. В страната наистина често има протести и мащабни митинги, но Техеран все още контролира ситуацията. Накратко, ако иранците успеят да намерят вратички и да си продават петрола, то американските неоконсерватори ще трябва да забравят за смяна на иранския режим.
Превод: М.Желязкова