/Поглед.инфо/ България има проблем с международните събития, защото нашите медии отразяват света като дискотека - светлините бляскат за миг, а после всичко потъва в мрак.
САЩ водят почти реална война с Венецуела поне от 2002 година насам. Тогава нека да ви припомня как американците пак признаха друг президент - Педро Кармона, дошъл на власт чрез преврат. И не само това. Вестник "Правда" на Западния свят (фразата е на легендарния Валентин Вацев) "Ню Йорк таймс" го описа като почтен и скромен човек, въпреки че първата работа на самозванеца беше да разпусне Избирателната комисия и Върховния съд, защото нали така изисква демокрацията...После на Кармона му излезе прякора "president for a day", защото хората се разбунтуваха, излязоха на улицата и Чавес беше върнат на президентския пост.
Мадуро няма харизмата на Чавес, но само си представете колко е зле опозицията там, след като тя може да разчита единствено на трикове, международна подкрепа и ескалация на насилието и напрежението, за да стои на политическата сцена. Нашите либерални медии, които все се самообявяват за рицари в битката срещу фалшивите новини, обикновено са пълни с фалшиви новини за Венецуела, част от общата картина на тотална пропагандна война, която се води от много време насам. И не че Венецуела няма своите проблеми, но винаги съм смятал, че те са основен прерогатив на венецуелския народ, който обаче се оказва упорит, инатлив, свестен и отказва да припознае истините на САЩ за свои собствени. И тези глупости за болшевизма и комунизма умните и красивите могат да си ги дъвчат до утре, но автентични журналисти твърдят друго.
Препоръчвам ви книгата "Най-добрата демокрация, която може да се купи с пари" на Грег Паласт, която, въпреки че е издадена отдавна, има много точна оценка за политиката на Чавес. Паласт казва, че Чавес е просто един "традиционен социалдемократически модернизатор" и честно да ви кажа не е далеч от истината.
Американците се провалиха в Близкия Изток и сега искат да се завърнат като върховни господари в своя заден двор Южна Америка, но начинът, по който правят, е толкова далече от демокрацията, колкото масовото убийство от морала.