/Поглед.инфо/ Последствията от отказа от политиката на "един Китай» и грижите за «свободата на корабоплаването» в Южно-Китайско море

В съответствие с утвърдената от президента Тръмп Стратегия за национална сигурност Вашингтон разширява полето за конфронтация с Русия и Китай, които са определени в посочената Стратегия като заплахи за Съединените щати. Изострянето на отношенията на Съединените щати с Русия, включващо като епизод ракетната агресия против Сирия, се разгръща едновременно с опитите на Вашингтон икономически да направи по-слаба КНР и да подкопае принципа „един Китай“.

Във връзка с ескалацията на напрежение от страна на Вашингтон около Сирия и на фона на изострянето на „тайванския въпрос“, китайските средства за масова информация и експертите посочват неприемливостта на американския диктат на Вашингтон в епохата, когато САЩ не са вече „глобален хегемон“.

МВнР на КНР съвсем определено отговори на администрацията на Тръмп след като Вашингтон започна първия рунд на тарифните войни: „Дойде времето на американската страна да прекрати икономическите заплахи и хегемонизма“. Във връзка с последните събития в Сирия Пекин се опасява, че авантюристичните изпълнения на Вашингтон ще унищожат в зародиш всяка възможност от пряк диалог на САЩ и КНДР и ще повлекат след себе си връщане на заплахите на Тръмп по отношение на Пхенян, което пряко засяга интересите на Китай.

В Пекин справедливо посочват, че негативните странични последствия от „произволните“ и резки военни действия на САЩ и техните съюзници“ в Сирия „ще се отразят на процеса на денуклеаризация на Корейския полуостров“. КНДР „ще има основание да разглежда притежаването на ядрено оръжие като единствена гаранция за предотвратяването на такива военни удари от страна на Съединените щати и техните съюзници“. Изказва се също опасение, „че военният удар по Сирия ще окаже негативно влияние върху предстоящите преговори между двете Кореи и срещата Тръмп – Ким. Под въпрос може да бъде поставено сключването на мирен договор между КНДР и република Корея, който активно поддържа Пекин и перспективите, на който обозначи на 18 април президента на Южна Корея.

Едновременно администрацията на Тръмп продължава линията на преразглеждане на принципа „един Китай“, служил за основа на китайско-американските отношения в течение на последните 40 години. Нарушаването на този принцип за Пекин е „червена линия“, пресичането на която никога не остава без последствия. Във Вашингтон знаят за това, но продължават да го изпитват на здравина: неотдавна – втори път в течение на последния месец – САЩ отново се решиха на нарушаване на принципа. След мартенския закон за посещенията на Тайван, който поощрява размяната на визити на длъжностни лица между САЩ и Тайван на всички нива, Държавният департамент на САЩ одобри на 7 април даването на маркетингов лиценз, който позволява на американските производители да продават на Тайван подводни военни технологии. По оценката на администрацията на Тайван, това решение може да помогне да се увеличи отбранителния му потенциал. По-рано, през юни 2017 година администрацията на Тръмп одобри продажбата на оръжие на Тайван на сума 1,42 милиарда долара. Вашингтон изучава също от декември 2017 година възможността за редовни влизания на ВМС на САЩ в пристанищата на Тайван, за предаване на острова на военна техника и за нейното обслужване.

Активизацията на американско - тайванските отношения с администрацията на Тръмп води началото си от дейността на президента Обама. Тогава консервативните сили в редиците на републиканците, в частност в Конгреса, бяха недоволни от набелязалото се отдръпване на Тайван от САЩ и постепенното му сближаване с континентален Китай.

Съществено е това, че на границата на 2016-2017 години в интелектуалното осигуряване на политиката на САЩ по отношение на Китай се извърши принципно раздвижване. По това време от апарата на Конгреса си отиват експерти и помощници на конгресмените, които разбират критическата важност на политиката на „един Китай“ за американско – китайските отношения. В резултат значителна част от конгресмените се оказват под влияние на тайванското лоби. Едновременно в Съединените щати растеше загрижеността от укрепването на военната мощ на Китай. Като резултат с идването на администрацията на Тръмп, в китайската политика на Вашингтон се извърши съществена смяна на акцентите.

Сега може да се наблюдава как крачките на Вашингтон последователно подкопават принципа на политиката на „един Китай“, съгласно който САЩ не трябва да имат дипломатически връзки с Тайван, задължения по взаимната отбрана и военни бази на острова. При това липсата на войнствени заявления от страна на Пекин не трябва да ни заблуждава относно готовността на КНР да реагира адекватно на нарастването на заплахата за нейните интереси. На върха на напрежението в Сирия и тайванските демаршове на САЩ, китайската страна проведе три мащабни военноморски мероприятия – две военни учения и тържествен преглед-парад, който председателят Си Цзинпин прие след завършване на ученията на 11-12 април в акваторията на Южно-Китайско море. В парада (най-големия след 1949 година!) участваха 48 военни кораба, в това число самолетоносач и атомни подводници с балистически ракети, 76 въздушни съда, повече от 10 хиляди военнослужещи.

В речта си на парада председателят на КНР обърна внимание на това, че „необходимостта от създаването на мощен военноморски флот“ никога не е била „толкова остра за Китай, както в настоящия момент“.

На 18-19 април в тайванския пролив преминаха поредните военноморски учения с бойни стрелби и полети на палубната авиация от самолетоносача „Ляонин“. Адресатът на ученията недвусмислено обозначи китайското англоезично издание China Daily: „Някои страни заплашват суверенитета и интересите на Китай в неговите води в името на „свободата на корабоплаването“. И пак тогава, през април, НОАК на КНР приема на въоръжение принципно нова балистическа ракета със среден радиус от ново поколение, изцяло разработена от китайските ОПК (отбранителни производствени комплекси - бел. пр.). В средствата за масова информация на КНР я наричат „убиец на самолетоносачи“, посочвайки една от основните й функции – да унищожава големи морски цели (налични у страна, която без да бъде регионална държава се безпокои за „свободата на корабоплаването“ в Южно-Китайско море).

Превод: М. Желязкова