/Поглед.инфо/ Най-важните договори за ограничаване на въоръжението, сключени между САЩ и СССР – СНВ-3 и ДРСМД изглажда отиват в миналото. Ако се вярва на изтеклата информация в пресата Вашингтон се готви да обяви изход от тези споразумения. Защо администрацията на Тръмп свята за ненужни тези ключови договори и към какви последствия може да доведе изхода от тях.

САЩ клонят към решение да не продължават руско-американския Договор за съкращаване на стратегическите настъпателни въоръжения. Впрочем, както пояснява високопоставен представител на американската администрация, в Белия дом не се е оформила окончателна позиция, а има „няколко съображения“. В частност се разглежда варианта за нови преговори, например за връщането на т.нар. Московски договор (тристраничен документ за намаляването на стратегическите настъпателни потенциали от 2002 г., загубил сила във връзка със СНВ-3) или все пак продължаване на СНВ-3. „Но последното е малко вероятно“, подчерта представителят на американската администрация.

Ако окончателната съдба на СНВ-3 още не е предрешена, то не по-маловажния Договор за ликвидирането на ракетите със среден и малък обхват за САЩ, съдейки по всичко, напълно е престанал да има значение за Вашингтон. В крайна сметка според сведенията на вестник New York Times следващата седмица администрацията на Тръмп ще уведоми Русияза подготовката на САЩ за изход от това споразумение. Подробностите за случващото ще разкаже в Москва съветника на президента на САЩ по националната сигурност Джон Болтън, който според американската преса призовава за изход от СНВ-3.

СНВ-3 е седмият поред двустранен договор между СССР (Русия) и САЩ за ограничаването на стратегическите ядрени въоръжения. Първият от тях – ОСВ-1 е подписан още през 1972 г. Договорът СНВ-3 (Който е логично продължение на съществуващите по-рано СНВ-1 и СНВ-2) е подписан от президентите на Русия и САЩ през 2010 г. и влиза в сила на 5 февруари 2011 г. Страните се съгласуват до февруари 2018 г. да намалят разположените стратегически носители (междуконтиненталните балистични ракети и тежките бомбардировачи) от всяка страна до 700 единици и до 1550 ядрени боезаряда, тоест да достигнат най-ниското равнище за последните десетилетия. Администрацията на тогавашния американски президент Барак Обама смята сключването на договора за една от външнополитическите победи на американския лидер. Но настоящият президента на САЩ Тръмп, който критикува много решения на Обама, разкритикува и СНВ-3. Тоя смята, че споразумението е изгодно за Москва, а не за Вашингтон.

СНВ-3 остава в сила в течение на 10 години – до 2021 г., ако не бъде заменен преди това от последвало споразумение. Той може да бъде продължен за не повече от пет години (тоест до 2026 г.) по взаимно съгласие на страните.

Така, ако и СНВ-3 и ДРСМД бъдат ликвидирани, това ще постави света в почти същата ситуация на стратегическо противостоене между двете ядрени държави, каквато е през 70-те години. При една, но важна уговорка – Русия днес се намира в значително по-лошо геополитическо положение и е значително по-слаба отколкото СССР през 1970 г.

Тази седмица представители на Русия и на САЩ проведоха многодневни консултации в Женева по СНВ-4. Както бе обяснено в руското външно министерство, „делегациите на Русия и САЩ продължиха да обсъждат практическите въпроси, свързани с прилагането на Договора“. По-рано Владимир Ермаков, директор на Отдела за неразпространението на оръжие и контрола на оръжията към руското външно министерство, заяви готовността на Москва да проучи възможността за продължаването му, но допълни, че е необходимо да бъдат приключени всички въпроси, свързани с прилагането му от страна на САЩ.

Що се отнася до ДРСМД, то той е подписан от СССР и САЩ през 1987 г., забраняващ на страните да имат балистични ракети с наземно базиране и крилати ракети с обхват между 500 и 5500 км. Опасността на тези ракети е в критично малкото полетно време, което позволява на страните да си нанасят помежду си мигновени обезоръжаващи ядрени удари. От съветска страна на ликвидиране подлежат ракетите РСД-10, Р-12, Р-14, ОТР-22, ОТР-23, а от американска „Пършинг-1А“, „Пършинг-2“ и BGM-109G (крилатата ракета „Томахоук“ с наземно базиране).Към 1991 г. ракетите са ликвидирани, а до 2001 г. текат взаимни инспекции.

През последните години Русия и САЩ размениха взаимни обвинения за нарушаване на споразумението. Още през 2014 г. Съединените щати съобщават за тестването на руската крилата ракета 9M729 (възможна земна версия на ракетата 3M14 на ракетен комплекс „Калибър НК“ или наземна версия на КРБД Х-101) с обхват по-малък от 5500 км. В отговор Русия нееднократно е издигала насрещни искове. По този начин също се критикува и появата в Румъния на универсалните американски комплекси Aegis Ashore, които са приспособени да пускат не само противоракети, но и ударни крилати ракети с голям обхват, което също противоречи на договора.

В случай на ликвидация на договора, както мнозина експерти смятат, Русия и Съединените щати всъщност ще възобновят конфронтацията в мащабите от времето на Студената война. Ричард Вайц, директор на Центъра за военно-политически анализ в Института „Хъдзън“ (САЩ), е уверен, че ДРСМД има важна историческа роля за прекратяването на Студената война и сега губи своята стойност поради факта, че десетки други държави имат ракети със забранен по този договор обхват. Освен това САЩ и Русия вече разполагат с ракети с такъв обхват, изстрлвани от морето и от въздуха.

„Междувременно разногласията между Русия и Съединените щати около ДСМД доказаха, че са неразрешими и въпросът забавя напредъка по други въпроси като разширяването на договора за СНВ или сключването на нов договор за контрол на въоръженията, които са по-подходящи за настоящите обстоятелства“, заяви Вайц пред РИА „Новости“.

Руските експерти очакват подобни стъпки от САЩ. Председателят на Президиума на Съвета по външна и отбранителна политика Фьодор Лукянов смята за предвидими намеренията на САЩ да се оттеглят от тези два договора. Според него Болтън „никога не е крил, че просто мрази контрола върху въоръженията“.

"Болтън смята това за напълно ненужно и безсмислено начинание по време на Студената война и допълнителните взаимни задължения вече не отговарят на днешните реалности или на интересите на САЩ. И така тази система трябва да се промени: да се откажем от модела. Очевидно Болтън работи върху нещо ново. Например: мерките за прозрачност и доверие трябва да бъдат укрепени, така че да има по-голяма предсказуемост на поведението на страните, но не са необходими обвързващи договори“, заявява Лукянов пред вестник „Взгляд“.

Ръководителят на Центъра за международна сигурност в Института за световна икономика и международни отношения на Руската академия на науките академик Алексей Арбатов обаче посочва, че в САЩ има силно лоби в армията в полза на разширяването на СНВ-3. „Стратегическите оръжия са планирани за десетилетия напред. Следователно, военните се нуждаят от поне 5-10 години предсказуемост, за да могат да планират с увереност своите сили“, заяви каза Арбатов пред „Взгляд“.

Експертът отбелязва, че новата американска администрация обеща да увеличи ядрените оръжия. Русия, казва той, по всякакъв начин се опита да убеди Съединените щати да изоставят тези планове. „Няколко пъти, по телефона и на среща в Хелзинки, предложихме на американците да разширим СНВ-3. Президентът Тръмп не разбира нищо по въпроса. Но в Конгреса на САЩ, в самата администрация има много силни настроения против СНВ-3, което се дължи на факта, че Русия е обвинена в нарушаване на ДРСМД и практически ѝ се поставя ултиматум: да признае нарушенията и да премахне тези системи, които САЩ смята за нарушение на Договора, а след това може има и разширение на СНВ-3“, обяснява Арбатов.

Лукянов припомня, че идеята за изоставяне на двустранните договори не е нова, първоначално се появява в края на шейсетте години. Според нея страните трябва да действат на базата на разбиране на своите нужди, сигурност и интереси и темата за преговорите може да бъде смекчаване на риска в дадена ситуация. В началото века тази идея беше обсъдена от администрацията на Джордж Буш. Именно при него САЩ се оттеглиха от Договора за ограничаване системите за ПВО, подписан на 26 май 1972 г. от САЩ и СССР.

Болтън, който е работил в администрацията на Буш, също призовава към преразглеждане на подхода на симетричното самоограничение. „Тогава Русия не се съгласи с това, но администрацията на Буш се отвлече от други проблеми и темата изчезна. И сега се върна. И тъй като администрацията на Тръмп поддържа републиканските подходи, но действа много по-радикално, тя не обръща особено внимание на външната реакция“, подчерта Лукянов.

Арбатов прогнозира, че в случай на отказ от ДРСМД, то СНВ няма да бъде удължен, „защото политическата ситуация не допринася за това“. „Само след няколко години няма да знаем какво прави другата страна и какви програми има за бъдещето, какви стратегически концепции, какви планове за ответен удар. В такава ситуация, винаги се презастраховаш, за всеки случай правиш повече. Ще започне неограниченото състезание по въоръженията. И за Русия, подобна надпревара ще бъде по-трудна, отколкото за Съединените щати, предвид финансовата и икономическа асиметрия. Както показва опитът от последните 50 години, когато няма рамки за контрол над въоръженията, предсказуемост и прозрачност на силите, то ядреното сдържане клони към надпревара. Започват да се приемат такива системи на въоръжение и концепции за употребата им, които в условията на криза могат да поставят света на границата на войната“, обобщава Алексей Арбато

Превод: В.Сергеев