/Поглед.инфо/ Във Вашингтон, поради собственото си високомерие, проспаха възстановяването на военната мощ и външнополитическите амбициите на Русия.

Но това не е краят.

Подобна, но още по-трагична история се появи в САЩ с Китай.

В сравнение с Русия, тук всичко беше точно обратното. Либерал-глобалистите бяха обмислили целия процес много внимателно. През 90-те години планът беше съвсем прост: на вълната на либерализацията на икономиката се предполагаше, че ще използват Поднебесната като евтин пазар на работна сила. След това, с нарастването на благосъстоянието на населението и разширяването на пазарните реформи, беше планирано на основата на показали се на дело блага на западната цивилизация (маратонки, Макдоналдс, Холивуд) да се отгледа политически активна средна класа, която да послужи като таран за разрушаването на политическата система, ръководена от ККП. А по-нататък следва стандартният сценарий - загубата на суверенитет и колонизацията на Китай от американските корпорации.

Първоначално планът работеше безупречно. Страната, в която в рамките на паметта на едно поколение, за да запазят всяко зрънце ориз селяните застрелваха врабчетата, и в почти всяко селце имаше примитивна топилна пещ, за да догоним и изпреварим СССР в производството на метали, рязко повиши промишления и технологичния си потенциал. При това основата за това е подкрепата и развитието от държавата (чети - от комунистическата партия) на китайския частен капитал.

Още в този момент преди 20 години политиците във Вашингтон трябваше да се замислят, а защо комунистите подкрепят толкова мразения от тях според теорията за класовата борба капитал? Да се замислят и да спрат да финансират със своите поръчки и инвестиции феноменалния растеж на китайската икономика, превръщаща се в огромна световна фабрика със скоростта на експресен влак. Много, много богата световна фабрика. Но прословутата умствена ограниченост и високомерие попречиха на вашингтонските елити да направят нужните изводи. И Америка, а с нея и целият Запад, наслаждавайки се на предимствата на евтината работна ръка, продължиха да подхранват растежа на икономиката на Поднебесната с поръчки, финанси и технологии. Те се опомниха едва в края на първото десетилетие на нашия век, когато осъзнаха, че Китай, тласкан напред от тристамилиарден външнотърговски профицит по обем на икономиката, стремително догонва САЩ.

За голямо учудване на американските анализатори, китайската средна класа, която нарастна до 100 милиона и повече от 10 милиона станаха истински богати предприемачи, се оказа невъзприемчива към западната „либерална” пропаганда и се прояви много патриотично. Вместо очакваната революция и приемането на псевдолибералната демокрация, те, напълно доволни от своето положение и новия си статут, дружно и дисциплинирано последваха курса на ККП за изграждане на някакъв доста успешен хибрид на социализма с капитализма. Но дори този очевиден факт не спря крайно неизгодното за САЩ от геополитическа гледна точка сътрудничество с Китай.

Едва сега във Вашингтон разбраха какво чудовище са отгледали. Те разбраха и бяха ужасени от собствената си тъпотия. Във всеки случай това на всеослушание направи сегашния стопанин на Белия дом. Но да не забравяме за суетата и високомерието, защото изключителните политици, ръководещи изключителна нация, не търпят поражения, затова, губейки в честната конкурентна борба, която те възпяваха като най-висше благо на капитализма преди няколко години, във Вашингтон прибягнаха до икономическо насилие. Поднебесната започна да бъде натискана от пресата на незаконните американски мита и тарифи, декларираната цел на които е да съкрати профицита от търговския оборот на Китай със САЩ и реалната - задушаване, подчиняване на китайската икономика и отстраняване на Китай като най-близкия икономически конкурент.

И какво от това? Въпреки значителните неудобства, Пекин за сега с чест издържа на такъв натиск. Освен това, след въвеждането през 2018 година от Белия дом на допълнителни тарифи за китайските стоки, за обща учудване на анализаторите, профицитът на Китай в търговията със САЩ дори се е увеличил в сравнение с предходната година.

Не е ясно как ще приключи търговската война на двата икономически гиганта. Някои твърдят, че ще се договорят, други - че щатите ще притиснат Китай до край, а други - че Америка ще се преумори да се бори с целия свят. Изходът от това противопоставяне ще разберем в близко бъдеще.

Важното е друго.

Заради процъфтяващата в американския политически елит умствена ограниченост и високомерие, буквално за две десетилетия, в света се появиха две свръхдържави, способни наравно да бъдат конкуренция за Америка. Русия във военната сфера. Китай в икономиката. Освен това въоръжените сили на Китай стремително се модернизират, съкращавайки технологичното изоставане от Русия и САЩ, превръщайки го във напреднала военна държава.

Перспективата за противопоставяне на САЩ с Русия и Китай е много опасна, защото всяка страна може да предизвика непоправим ущърб. Едновременният конфликт с тези двама противници изобщо прилича на самоубийство. В тази ситуация Америка изглежда няма нито сили, нито мозък, нито време, нито, най-удивителното, желание за елегантна победа. Затова използва изпитани методи – груб натиск и заплахи, надявайки се, че съперникът ще трепне и ще се пречупи под наглия й натиск.

Има, наистина, още един прост, но не лошо работещ сценарий, който англосаксонците са използвали в течение на своята история: да вземат единия от опонентите като съюзник, за да унищожат другия или да сблъскат враговете си един с друг. Но е очевидно, че даже до това във Вашингтон не могат мислено да стигнат.

Още един много важен момент.

След Втората световна война у САЩ с течение на времето все по-ясно се забелязват чертите на неоколониалния хегемон. Първоначално сферата им на влияние беше Европа и Югоизточна Азия, след това страните, които избраха капиталистическия път на развитие. След падането на СССР, в краката на Америка се търкулна останалата част от света, с изключение на Китай и няколко други държави, които обаче не разваляха цялостната картина. Но времето, когато Вашингтон се наслаждаваха на глобален имперски статут, продължи само четвърт век. Дори и без действително да премине през фазата на глобалния растеж и разцвет, американската империя, под натиска на вътрешни и външни промени, започна да клони към залез. А на този етап намиращата се в края на пътя империя, губи стратегическия си фокус, нейните идеологически нагласи се размиват, вътрешните й опори отслабват под натиска на новите тенденции и трендове. От височината на някога успешния завоевател за нея е по-трудно да изработи разбиране за новата картина на света, да оцени нейната динамика, да осъзнае предстоящите промени и заплахи. Затова всяка империя, намираща се в края на своя жизнен цикъл, за отвличане на вниманието на народа и да оправдае собствените си грешки, се нуждае от универсално средство за политическа мобилизация – главния враг. Опитът да се продадат американците като враг Иран или Ал Кайда се провали. Кандидатите се оказаха с несъответстващ мащаб. Следователно, американският политически елит по инерция избра за главен враг Русия, като по този начин направи още една, този път фатална грешка, като даде на Китай възможност и време да използва новопридобитата икономическа сила за вътрешно развитие и световна експанзия.

В САЩ все още не могат да разберат, че Москва няма глобални амбиции. Тя иска само зачитане на законните си интереси, които са предимно регионални по характер и спазване на установената система от международни правила. Или създаване на нова на основата на консенсус. И що се отнася до икономиката, Русия не може да се конкурира със САЩ в повечето индустрии, с изключение на суровините. Китай еднозначно е съсредоточен върху глобална експанзия, която му е жизнено необходима за поддържане на работата на неговата суперконкурентна, експортно ориентирана икономика. Без експанзия няма да има пазари за продажби, фабриките ще спрат, десетки милиони китайци, които са свикнали със сит живот, ще останат без работа. Такава ситуация заплашва с неконтролируема социална експлозия, която ККП не може да допусне. Затова Пекин ще използва всички налични средства, за да разшири сферата си на влияние и това разширяване ще се случи главно за сметка на САЩ.

Досега тези средства са ограничени до мека сила и замаскиран икономически подкуп, извършван под формата на заеми и инвестиции. За сега в фокуса на Китай се намират региони, които не са много интересни за глобалните корпорации от САЩ: Африка, Югоизточна Азия и Латинска Америка. Но скоро военната мощ на Китай ще достигне ниво на уверено противопоставяне на въоръжените сили на САЩ и нейната икономическа експанзия рано или късно ще започне да засяга региони, традиционно намиращи се под влияние на САЩ. Този процес вече е започнал в Европа, където китайският Huawei успешно изтласква американските производители на мрежово оборудване от пазара на 4G и е на прага на монопол на 5G.

* Подкрепете Поглед.инфо и ПогледТВ, за да ги има по-дълго време и да запазим тяхната независимост. /Прочетете долу/

Превод: М.Желязкова