/Поглед.инфо/ Ще се стигне ли до криза в Черно море? Ще си нанесат ли удар Русия и НАТО?

Това засега е малко вероятно. Но скорошното завземане на двата украински катера и буксира на входа на Керченския пролив от съдовете на Руската гранична служба неизбежно изведе сигурността в Черно море на преден план в дневния ред на НАТО на неговата среща в Брюксел във вторник.

Черно море отдавна има стратегическо значение. Това е, в края на краищата, театъра за най-големите конфликти между западните държави Франция и Великобритания и имперска Русия в средата на XIX век. По време на студената война това е най-краткият път от Съветския съюз към Иран и Близкия изток. Турция, съюзникът на НАТО, стои на южния изход от Черно в Средиземно море, стои срещу Русия през Черно море в неговата северна част.

За руснаците то винаги се смята за „заден двор”. А краят на Студената война и разпадът на Съветския съюз силно усложняват отношенията.

Нахлуване или сдържане?

Русия влиза във въоръжен конфликт срещу две независими държави, които по-рано влизат в състава на Съветския съюз – Грузия и Украйна. Тя присъединява украинската територия Крим и продължава да поддържа въоръжените въстаници в Източна Украйна. И тя поддържа сепаратистките анклави, които се откъсват от грузинското правителство. Русия е разтревожена от това, че вижда растящото навлизане на НАТО в региона. Трите най-близки държави Турция, Румъния и България са членове на Алианса. НАТО провежда операции по патрулиране на въздушното пространство от Румъния, помагайки ѝ да защитава своята територия, да прехваща руски самолети, приближили се до тяхното въздушно пространство.

По аналогичен начин военните кораби на НАТО са активизирали патрулирането си в Черно море. В Румъния се намира американски обект по противоракетна отбрана. А НАТО, наред с отделните членове на Алианса развива военни връзки със своите страни-партньори Грузия и Украйна.

Според щаб-квартирата на НАТО в Брюксел това просто помага да се осигури стабилност и е мярка за сдържане пред лицето на все по-напориста Русия. Украйна например, се стреми Азовско море да не бъде контролирано от Русия езеро.И НАТО като цяло има намерение да се изправи срещу руското доминиране на самото черно море.

Но от гледна точка на Москва всичко е част от това, което тя вижда като разширяващо се завземане на територии от НАТО, неговото желание да тласне границите на Северноатлантическия съюз все по-близо до Русия. Предвид, че това е област с историческо значение за сменящите се един след друг руски режими, залозите са наистина много високи.

НАТО има проблем

От една страна риториката на правителствената на страните членки искат стабилност и деескалация, докато предприемат мерки, такива като военни учения и икономически санкции, които руснаците задължително ще разглеждат като провокационни. Трудно е да се съди за баланса между сдържането и провокациите, особено когато той едва ли ще промени поведението на Русия.

Да вземем например украинската криза. Санкциите не показват никакви признаци за промяна у президента Путин и те няма да осигурят завръщането на Крим в скоро време. Изглежда, че Русия е готова да понесе болката на санкциите, защото нейните интереси в „близката чужбина” имат повече значение.

Това затруднява реагирането на НАТО на последната криза между Русия и Украйна. Анализаторите призовават към приемането на различни мерки, започвайки с разполагането на кораби на НАТО в Азовско море, което вероятно би било незаконно, защото това вътрешно море не е международен воден път и е нецелесъобразно, защото Русия може лесно да пломбира Керченския пролив.

Войната се променя постоянно

И това създава още един основен проблем за НАТО. Войната се променят. Наистина, някога очевидната граница между войната и мира изчезва. Ние слушаме много за военните демонстрации, ученията, кибератаките и информационните операции. Традиционно те се разглеждат като прелюдия към конфликт.

Но ако те всъщност са война сами по себе си, както един високопоставен американски командващ говори в последно време?

С други думи повече не е нужно да се рискува с пълномащабна война. Трябва просто да се използват различни инструменти за оказване на натиск за постигане на едни или на други цели. В тази светлина Русия вече има определен успех по отношение на Украйна. Тя завзе Крим и няма признаци, че ще се откаже от него. Това предизвиква икономически загуби за Украйна, пречи на корабоплаването в Азовско море. Тя, както може да се твърди, отслаби президента на Украйна във време, когато го заплашват усложнения при преизбирането., завземайки три кораба с екипажите им. Всичко за тази цена, която Москва, изглежда иска да плати. Така това се превръща в дилема за НАТО: как да успокои приятелите и съюзниците си в Черноморския регион, без да влошава ситуацията.

Ще им хора, които ще видят в това начин да се активизират доставките на оръжие в Киев. Докато страните от НАТО провеждат подготовка за украинските военни, те в значителна степен не са готови да изпращат смъртоносно оръжие. Администрацията на Тръмп достави ограничено количество противотанково оръжие „Джавелин” за отстраняване на значителния отбранителен недостатък в сухопътните сили на Украйна. Но някои експерти смятат, например, че на Киев трябва да му се изпратят противокорабни ракети с брегово базиране, за да може да постигне морски баланс в тези закрити води. Няма идеално решение на това стратегическо противостоене отделно от по-основно пренастройване на отношенията между Русия и Запада. Належаща задача е да не се допуска влошаване на ситуацията.

Превод: В.Сергеев


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели