/Поглед.инфо/ Според данните на Министерството на финансите на САЩ, потвърдени от Централната банка на Русия, страната ни през месец май е намалила инвестициите си в американски държавни ценни книжа повече от три пъти: от 46.6 на 14.9 млрд. долара, а в сравнение с март, когато делът на „Трежърис“ в руските златно-валутни резерви бе 96,1 милиарда долара, повече от шест пъти.
Според мен това не е финансова и икономическа конюнктура, а стратегическо политическо решение. Изглежда, че нашето крехко ръководство най-накрая разбра, че Съединените щати в сегашното си състояние не са особено надежден партньор.
Ако си спомняте, в средата на октомври миналата година, Казахстан, който не е имал видими проблеми в отношенията с официален Вашингтон, да не говорим за въвеждането на санкции - в този същия Казахстан под напълно абсурден претекст замразиха почти половината му международни резерви, 22 и повече милиарда долара. След това Нурсултан Абишевич Назарбаев отиде да разправя по този проблем над океана. Сред резултатите от това пътуване беше съвместно комюнике, според което Казахстан пое задълженията да увеличили ангажиментите за покупка на стоки и услуги made in USA, както и по обема на американските инвестиции в стратегически сектори на икономиката си. Освен това имаше разговори за две военни бази на САЩ на Каспийско море – слава на Бога, те бързо приключиха. Но цялата история е ясна демонстрация на факта, че ако Америка днес се нуждае от нещо от някого – на този субект спокойно може да се замразят авоарите в чужбина. Дори и в случай, че няма политически конфликти (и дори несъгласия).
Следователно, вследствие на резултатите от обсъждането на ситуацията, изглежда, че през декември, когато се проведе извънредна среща на върха на ОНД, беше направено справедливо, макар и донякъде закъсняло заключение, че активите на САЩ трябва да бъдат изтеглени, докато това все още е възможно. Но е лесно да се каже – „да се измъкне“. Американските държавни ценни книжа на стойност над 80 млрд. долара не са шега работа, те все пак трябва да намерят купувачи, готови да платят „живи“ пари или други, също толкова ликвидни като „трежърис“, но не толкова „токсични“ активи.
Тази задача, както можете да видите, бе доста успешно решена за пет месеца и този фактор, според мен, бе един от основните мотиви за Доналд Тръмп да поиска лична среща с Владимир Путин и да пристигне в Хелзинки. При това, разбира се, „руските“ 80 милиарда не изглеждат твърде сериозни: това е малко повече от 1,3% от общата сума на американския външен дълг, който надхвърля 6 трилиона долара. Но, предвид напрежението, което глобалната „доларова империя“ изпитва сега, тази сламка се оказа много чувствителна за Съединените щати. В резултат доходността на „трежърис“ забележимо се е увеличила, тоест снижила се е цената на емитирането и съответно се е повишил лихвеният процент.
Трябва да кажа, че никой в масов порядък не последва пример на Русия, но в действителност възникна прецедент, показващ на останалата част на света, че „така може“. Между другото, общите инвестиции в „трежърис“ на САЩ през май, не намаляха, а дори се увеличиха, но основните „инвеститори“ станаха Ирландия, Каймановите острови и редица други юрисдикции с добре изградена и много специфична офшорна репутация на световния финансов пазар. Въпреки това, към тях се присъединиха, например, Швейцария с Великобритания, но сумите са толкова малки, че като цяло е трудно да се признае убедителната поддръжка на САЩ като първокласен кредитополучател.
В тази връзка напомням добре известната поговорка: „Ако ви дължа стотина, това са мои проблеми, но ако ви дължа един милион, това е ваши проблеми“. Съединените щати след Втората световна война последваха пътя на Великобритания в края на XVII век - те перфектно обслужват националния си дълг, като привличат инвеститори от цял свят. Този дълг е в основата на техния просперитет и власт. Но такъв „дългови двигател“ не може да бъде вечен. И фактът, че Русия спря да пази парите си в американските дългови задължения - макар че тези пари останаха в златно-валутните резерви и няма да стигнат до развитието на вътрешната икономика - несъмнено е положителен факт.
Превод: Поглед.инфо