/Поглед.инфо/ „Макрон налага механизъм за водене на делата с Путин на нормална дипломатическа основа. Ако иска да се сравнява с Меркел, то той може да постигне това единствено в отношенията с Русия“, заяви пред вестник „Взгляд“ политологът Наталия Нарочницкая. Според нея Макрон напълно може да сключи сделка с Путин скоро – на пример за Сирия.

Френският президент Еманюел Макрон, бивайки на посещение в Швеция, сплаши местната публика – разказа каква уж е „мечтата на Путин“. Руският лидер, според уверението на Макрон, спи и сънува как „демонтира Европейския съюз“.

Това заявление само по себе си е безпочвено (откъде президентът на Франция знае мислите на президента на Русия?), а най-вече странно и неуместно. Както вече бе отбелязано, само преди няколко дни Макрон призова Евросъюзът да преразгледа отношенията си с Русия, за да може заедно да изградят новата архитектура на европейската сигурност. Освен това Париж сега явно се опитва да изгради взаимодействие с Москва по сирийския въпрос.

Освен това, нападката по адрес на руския лидер в изпълнение на Макрон не е най-добрият принос в подготовката за посещението на Путин, който той само покани в Париж за тържествата в чест на столетието от края на Първата световна война.

Въпреки това и в Париж, и в Берлин все по-често призовават да се даде отпор на САЩ, започнали търговска война с ЕС. О това също заставя европейците да виждат в Москва не заплаха, а партньор.

Защо в този случай на Макрон му е нужна такъв малък опит за демонизиране на Путин? За това какво може да се крие зад изказването на френския президент, докторът по исторически науки, президент на Фондацията за изучаване на историческите перспективи Наталия Нарочницкая, която дълго време е работила във Франция, разказа на вестник „Взгляд“.

Взляд: Наталия Алексеевна, каза ли Макрон истината? Отговаря ли на интересите на Русия разпадането на Европейския съюз?

Наталия Нарочницкая: Макрон е типичен европейст, поставено лице на международния европейски елит. Всичките негови програмни документи свидетелстват за това. Едновременно с това той се опитва да създаде за себе си образа на човек, който е способен след Оланд да възроди водещата роля на Франция в европейската политика.

За разлика от Фийон, който го унищожиха от самото начало и който имаше сериозни, но не и радикални проекти за реформиране на ЕС, Макрон заема традиционната чисто пропагандистка позиция: Русия уж е заинтересована от демонтажа на Европейския съюз. Което съвършено не съответства на действителността. Нужни са ни стабилни отношения със стабилен ЕС. Понякога отношенията ни се подобряват с тези членове на ЕС, чиято вътрешна политика се подлага на натиск от ръководството на ЕС. Естествено, ние сме недоволни, че ЕС следва американската концепция на антируските санкции, но това няма нищо общо с целта Европейският съюз да се разруши.

Взляд: Макрон си прави вид, че знае „мечтата на Путин“. А за какво, в такъв случая, мечтае самият френски лидер?

Наталия Нарочницкая: Едва ли е възможно да се каже, че Макрон е говорил нещо сериозно. Това са просто някакви общи заявления. Това е демонстрация на желание да стои наравно в Меркел, която се смята за основният управляващ в ЕС поради мощта на германската икономика

В сравнение с предишния президент на Франция Макрон е по-ярък. Обича да играе с този образ. Той иска да бъде посредник между ЕС и Америка. Нали отношенията между Меркел и Тръмп не се наложиха. Но скорошното посещение на Макрон в САЩ показа, че Тръмп при цялата демонстрирана любов, все пак се отнася към французина като към по-малък племенник.

Когато Тръмп публично наглася костюма на Макрон, това изглеждаше като демонстрация на снизхождение. Това не е красиво, но Тръмп е enfant terrible, от него може да се очаква всичко.

Макрон също много уклончиво говори за миграцията. От една страна признава проблема, но засега не е готов да предприеме повече мерки от обичайното.

Взляд: Събитията в Кемниц по никакъв начин ли не коригираха курса на ЕС като цяло и на Макрон в частност.

Наталия Нарочницкая: В руслото на европейската концепция този проблем не може да се реши без промяна на риториката, а Макрон не е способен на това.

Започнали са дълбоки цивилизационни, социални и демографски изменения. До какво ще доведе тази трансформация след едно-две поколения? Ние ще видим съвършено нова Европа. За това тръбят консерваторите, а те съвсем не са маргинали. Нужен е нов език и своя знакова система. Макрон действа както преди, използва предишни думи.

Взляд: По повод съдбата на сирийските бежанци, които в момента живеят в Западна Европа, Путин се опитва да намери общ език с Евросъюза – да убеди страните от Запада да помогнат с възстановяването на Сирия, за да може бежанците да се върнат у дома. С Америка е безсмислено да се договарят по този повод. Там предпочитат да демонизират Путин. Има ли шанс да се договорим с Франция.

Наталия Нарочницкая: Макрон не се занимава с демонизиране, той се държи уважително по отношение на Путин. Освен това, начинът по който Тръмп, въпреки обятията, се отнася към Макрон, го е тласнало за баланс да уреди отношенията с Путин. Защото той разбира, че това повишава акциите му вътре в ЕС.

Макрон създава механизъм за водене на делата с Путин на нормална дипломатическа основа. Ако Макрон иска да се сравнява с Меркел, то къде е полето, където може да постигне това? Само в отношенията с Русия

Що се отнася до Сирия, Франция има отделни проблясъци на реализъм. В предишната процъфтяваща Сирия управляващият елит бе много профренски. Разрушението на този елит е неизгодно за Париж. Но това са все парчета от пъзел, който Макрон се опитва да нареди. Засега неговата политика като цяло остава доста спорадична.

В САЩ всичко е парализирано от целенасочената русофобска позиция. Те претърпяха несъмнено фиаско в Сирия, което ги вбесява. За настоящия Конгрес взаимоотношенията с Русия ще бъдат срам.

А за Макрон няма нищо подобно. Затова това е едно от малкото на брой полета, където Франция може да събира точки, може да се оказва сред първите страни, които се занимават с глобалната политика, а не само със своята тясна.

Взляд: Тогава защо Макрон продължава да плаши шведите с Русия, която уж се стреми да погуби Евросъюза?

Наталия Нарочницкая: Политиците в ЕС прекрасно знаят, че няма никаква заплаха в Русия. Напротив, именно сега САЩ откровено и непристойно натискат Европа, сдържат икономическия ръст на ЕС, превръщат европейците в сателити. Но те имат собствена идеологическа схема. Това е такава идеологизираност, която парализира политиката, тя превръща брюкселските структури в аналог на отдел на ЦК на КПСС.

Европа има шанс да остане център на световната политика единствено при конструктивни взаимоотношения с Русия. Тогава те ще успеят да останат страна от триъгълника, който в средата на XXI век ще формират САЩ, Евразия и Китай. Азиатските цивилизация също променят съотношението на силите по света. Провеждат се огромни премествания.

Промени са настъпвали и преди, но не толкова бързо. Някога основните сили в Европа също са изпадали в упадък, само че това отнема 100-150 години. Например по време на „Непобедимата армада“ Испания завладява Холандия, но през XVI век младата Англия излиза напред и лишава от предимства другите водещи морски сили. В упадък тогава са Швеция и Полша, а Русия също излиза напред.

Сега промените протичат в продължение на 50 години. Виждаме, че Европа няма шанс да остане владетел на съдбите, център на силата с празната си външна политика. Мисля, че това се разбира и в Брюксел, но пленничеството на идеологията не им позволява да го формулират открито.

Нужна е друга идеология, а те повтарят само за правата на човека, свободата на сексуалните ориентации.

Превод: Поглед.инфо