/Поглед.инфо/ Колкото повече приближават сроковете за приключването на „Северен поток-2“, толкова по-истерични и груби ставата методите за натиск на САЩ и техните сателити.
Най-цинично това се прояви в заявленията на представителя на Държавния департамент Робърт Паладино, адресирани към Германия: „Резолюцията на Европарламента от 12 декември потвърждава важността на ролята на Украйна в европейската енергийна система и осъжда строителството на поддържания от Кремъл тръбопровод „Северен поток-2“ като политически проект. Ние настоятелно призоваваме Германия да се вслуша в опасенията на многото свои съседи, чиято сигурност ще бъде подкопана от този тръбопровод“.
Нека оценим внимателно всяка дума в този писък от Вашингтон.
На първо място е възмутителен самият факт, че Вашингтон пряко сочи на голямата европейска държава, фактически основната страна от ЕС, как да изгражда собствената си енергийна сигурност. Тези демонстрации са унизителни и трябва да покажат на целия свят, че Германия и досега не е суверенна държава, а се оценява от Америка като „окупационна зона“ и васал.
На второ място, като откровена, недобросъвестна и манипулативна грубост звучи фразата „опасенията на многото свои съседи“. Много – кои точно? Практически всички съседи на Германия – Австрия, Холандия, Норвегия, Великобритания, Франция – участват в проекта за строителството на „Северен поток-2“. Може би Германия има някак други съседи в паралелни измерения и във въображението на Паладино? Е, разбира се, забравихме Полша! Полша е верен клакьор на САЩ и внезапно се раздели на множествено число и стана „съседи“, а и още толкова важни, че Берлин трябва „да се вслушва“ в техните опасения. А останалите „обезпокоени“ страни като Прибалтика не са съседи на Германия. Географията винаги е куцала на вашингтонските политици.
На трето място какво пише в резолюцията на Европейския парламент от 12 декември?
Тази резолюция е посветена като цяло на изпълнението на решението за Асоциацията с Украйна. И за „Северен поток“ там има един абзац. Той дори се намира трудно, защото е забит сред раздели, точки и подточки. Четем, четем, отново четем, всички тези безкрайно „одобряваме“ и „осъждаме“, а също така „дълбоките притеснения и накрая, в 79 точка намираме, че ЕП „Осъжда строителството на газопровода „Северен поток-2“ защото това е политически проект, който представлява заплаха за европейската енергийна сигурност и усилията по диверсификацията на енергийното снабдяване и призовава към отменяне на проекта“. Темата, както виждаме, е толкова „важна“, че е трудно да се намери в текста без микроскоп.
Вече е писано, че е глупаво да се смята появата на двата газопровода вместо един за заплаха срещу диверсификацията.
Всичко това, взето заедно ни открива такава картинка: САЩ безцеремонно натискат Германия като водещата сила при провеждането на газовия проект, на за Берлин това става сега въпрос за чест и независимост. Междувременно самите мнения в Евросъюза се разминават – „политиците“ не искат да си развалят отношенията със САЩ (особено представителите на неголемите страни, които се ориентират към Америка и движенията ѝ), а „икономистите“ отстояват реалните интереси на собствените страни.
Само по себе си приемането на резолюцията, „призоваваща към отмяната на проекта“ едва ли ще промени нещо- работата както се води, така и ще се води по план. Но той разкрива проблема с нееднородността на Европа, където изпълнителната власт е по-национално ориентирана, докато парламентарните дърдорковци се ръководят от абстрактни съображения и игнорират реалността, в която основната „вена“ на газоснабдяването преминава по критично-нестабилна страна.
„Икономистите“ осъзнават отлично, че всеки момент Украйна ще рухне в пореден пуч, Майдан или друга криза, заплашваща европейското газоснабдяване (и ние скромно ще премълчим този застарял украински проблем кражбата на газ) и какво ще стане с европейската промишленост и топлина по домовете? Поне газ тече по дъното на Северно море, то е в пъти по-стабилно в сравнение с Украйна. Но „политиците“, попаднали в Европарламента предимно от хуманитарни професии – журналисти, юристи и прочее медийни експерти, силно презират тези „неизменни сметки“ и за тях е по важна „солидарността с Украйна“, била тя и в ущърб със собствените страни.
Не е изключено „Северен поток – 2“да се превърне в пречка, която ще постави този проблем в целия му ръст: това, което е по-важно и по-ценно за Европа - фразеологията или икономическите интереси? И кои са по-важни за Европейския съюз - прагматиците или мечтателите? Съдейки по баланса на властта, прагматиците ще доведат въпроса до край и това ще бъде още една стъпка към освобождаване на Европа от диктата на Съединените щати и приближаването ѝ до Русия - първо икономически и после политически.
Превод: В.Сергеев