/Поглед.инфо/ Шеврон се нуждае от Бургас-Александруполис, а Газпром от Южен Поток 2

Богатствата на каспийския регион

В началото на Май 2016г. петролната корпорация „Шеврон” обяви експанзия на стойност 36,8 млрд. долара, подготвена за Тенгизкото петролно поле в Казахстан1. Въпреки ниските цени на нефта, от корпорацията са решени да си осигурят дългосрочно бъдеще в Казахстан и нямат намерение да се отказват от плановете си. В количество това означава нови 260 000 барела на ден, а за Тенгизшевронойл (ТШО) общ рекорд от 1 милион барела на ден. Според източници на Financial Times, инвестицията ще се осъществи дори при сегашните ниски нива от 45-50 долара на барел. Още през 2016г. вице-президентът на Шеврон заяви, че проектът е добре планиран във времето, отчитайки ниските цени в петролната индустрия2.

Големите планове на Шеврон са провокирани и от друг фактор. „Каспийският тръбопроводен консорциум”, в който Руската Федерация има 31% дял чрез руски компании, Казахстан притежава 20.75%, а Шеврон - 15%, планира да завърши разширяването на транс-каспийския тръбопровод до края на 2017г3.

Капацитетът на каспийската тръба ще се увеличи от 32 милиона тона, до 67 милиона тона суров петрол на година. Това разширение окончателно насочва ресурсите на каспийския регион към Черно Море, а оттам към световния океан. Нефтът ще се транспортира по тръба до Новоросийск и през буй във водите на Черно Море покрай Южна Озеревка ще се натоварва на танкери. Но тук възниква съществен проблем. Капацитетът на Босфора не е безкраен. Проливът вече е запълнен при сегашните 32 милиона тона на година. Ако нефтът се транспортира с танкери през Босфора, това означава огромни забавяния и загуби, които обезсмислят огромната инвестиция на Шеврон в Казахстан. Увеличението от 35 милиона тона, до планираните общо 67 милиона на година, няма да могат да напуснат Черно Море и доставките ще се бавят с месеци. Единственото възможно решение за американската корпорация е да заобиколи Босфора чрез петролопровод, който да излиза директно на Средиземно Море. Най- бързото и лесно решение е да се възроди проекта Бургас – Александруполис.

Заобикалянето на проливите е стара гръцка идея. Петролопроводът от Бургас до Александруполис съответстваше идеално на интересите на Русия и Италия, които по това време искаха да постигнат по- сериозно сближаване и да увеличат влиянието си в Средиземноморието. Тръбата щеше да се използва и за пренос на петрол от руски компании, но най-вече от „Шеврон”, която е близка до републиканската партия. Демократичната власт в САЩ нямаше интерес от това да помага на корпорации, които са близки до големият им конкурент, нито искаше да допусне дори минимално руско икономическо влияние на Балканите. Днес, обаче, Америка има нов Президент и нова власт в ръцете на Републиканците. Не съществуват пречки пред „Шеврон” да се договори с „Транснефт” за купуване на дял от петролопровода, а силната дипломация на САЩ с лекота може да окаже тежък натиск върху властта в България за бързото възстановяване на проекта. В противен случай, нефтът от Казахстан няма да може да излезе безпрепятствено във водите на световния океан, а Шеврон ще налее 36.8 млрд. долара за доставки, които ще се бавят с месеци. Голямата инвестиция е в периода 2017-2021г., а разширяването на транс-каспийската тръба ще завърши до края на 2017. Тоест, ако Бургас – Александруполис ще се възражда, това трябва да стане много скоро, максимум до две години, за да може до 2020-2021г. да се приключи строежът и да се застъпи с увеличените добиви в Тенгиз.

Голямата игра за европейския газов пазар

След визитата на Доналд Тръмп в Полша, САЩ официално обяви желанието си да се намеси на европейския газов пазар и да работи по инициативата „три морета” (Черно Море, Адриатическо Море и Балтийско Море) с държавите от източна Европа. Полша желае да се превърне в газов хъб за американски втечнен газ, който да се използва за диверсификация на руските газови доставки. Американският газ е скъп, но на Европа не и остава друг избор след успеха на руските военни в Сирия и провалените проекти за газопроводи от Катар и Саудитска Арабия към Европа.

Русия и САЩ трябва да си поделят европейския газов пазар. Това се случва чрез преговори, които се водят на високо ниво. Всяка от двете сили има своите козове. Например, Доналд Тръмп може да въведе още санкции срещу Русия и срещу западни компании, които работят с руски корпорации като Газпром, под претекст, че има твърде силен натиск от американския сенат и Демократите. Това ще провали проекта Северен Поток 2, а Полша ще получи мечтаната роля на газоразпределителен център за северна и централна Европа. Но подобен сценарии ще влоши двустранните отношения САЩ-Русия. Американският бизнес няма интерес от това.

Русия от своя страна подготвя строежа на „Турски Поток” като гаранция за заобикаляне на Украйна и доставки на руски газ за централна Европа, дори ако Северен Поток 2 се забави. Проблемът е, че Турция е нестабилна страна, а в бъдеще може се превърне в бомба със закъснител. Реджеп Ердоган е трън в очите на САЩ. Сирийската карта претърпя огромни промени. Новият инструмент на американската геополитика в региона са кюрдите, които установиха почти пълен контрол в североизточна Сирия и готвят референдум за държава в северен Ирак. Войната между Турция и кюрдите изглежда неизбежна. Рано или късно властта в Анкара ще се смени. Поради тази причина Русия бърза, но събитията в региона се развиват с по-висока скорост. Въпреки това, че „Турски поток” ще бъде в европейската част на Турция, далеч от военните действия по сирийската граница, цялостните тенденции за бъдещето на турската държава не са в полза на проекта. Южен поток остава по-благоприятен вариант и Москва все още има интерес към него.

Другият важен коз на Русия е каспийският нефт. Част от тази карта е и проектът Бургас - Александруполис в който Шеврон има желание да осъществи. Разширяването на транс-каспийския нефтопровод към Черно Море и желанието на Шеврон да увеличи добивите си в Казахстан също ще оказват влияние на американската дипломация да търси цялостна сделка с Русия. След като и двете страни имат интерес, това, което остава, е да се разберат за проценти от пазара и за възможността европейските и американските компании също да използват тръбите, които ще се построят. До този момент Русия не отстъпва за собствеността на тръбите и правата на пренос, но рано или късно ще се намери взаимно приемлив вариант. Това ще върне както Бургас – Александруполис, така и Южен Поток на дневен ред, от което в крайна сметка ще спечели и България.

________

1 https://www.chevron.com/stories/chevron-approves-next-major-tengiz-expansion-project-in-kazakhstan

2 https://www.ft.com/content/53bf815a-42a5-11e6-9b66-0712b3873ae1?mhq5j=e2

3 http://www.cpc.ru/EN/press/releases/2017/Pages/20170111.aspx


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели