/Поглед.инфо/ Всички войни, които започват при подкрепата на американския естаблишмънт – от окупацията на Ирак през 2003 г. до Втората израелска война в Ливан през 2006 г. и усилията по свалянето на режима в Сирия и окупацията на една трета от Ирак през 2014 г. така и не успяха да разпалят религиозна война между шиити и сунити в Близкия изток.

Този провал накара американската политическа система да задейства два нови варианта: на първо място да привлече медиите, за да подчертае намерението на Саудитска Арабия да нанесе вреда върху иранската икономика и да убие военните им командири Вторият да пропагандира за „арабска (Сунитска) армия на НАТО”. Накратко да направи всичко възможно, за да разпали религиозна война.

Борбата за господство между Саудитска Арабия и Иран се води от момента на падането на шаха и победата на Ислямската революция през 1977 г. Но днес може да се говори за безпрецедентно равнище на противопоставяне в различни части на Близкия изток (Ливан, Сирия, Ирак, Бахрейн и Йемен). И отчасти това се дължи на усилията на САЩ да разпалват ненавист и конкуренция между Саудитска Арабия и Иран.

Американската политическа система няма интерес иранско-саудитската борба да отслабва, защото това ще нанесе вреда върху икономиката на САЩ. Тръмп ясно даде да се разбере, че се нуждае от арабските пари в замяна на защитата, която може да предложи, иначе „арабските режими няма да издържат и седмица”. С други думи - милиарди долари от продажбата на американско оръжие за саудитците.

Саудитска Арабия разбира добре, че САЩ трябва да продават това оръжие. След убийството на Джамал Хашогджи, саудитските медии заплашиха САЩ, че Риад ще прекрати всички военни действия срещу Иран, ако Вашингтон продължи да обвинява Бин Салман, че има роля в това ужасно отвличане и убийство. Враждебността на Саудитска Арабия по отношение към Иран е оръжието, което САЩ и Кралството използват, за да постигнат своите понякога противоречащи си цели. Саудитските чиновници с удоволствие продължават да хранят Тръмп с тази сума пари, която му е нужда, а той дава на Кралството пълна свобода в региона, основно по отношение на Йемен.

Още един проблем, който стои пред американската политическа система е свързан със събуждането на Русия от дългия ѝ сън след Перестройката. Москва, като взема предвид успешната си намеса в Сирия и участието ѝ в ситуацията в Ирак и Ливан става истински нощен кошмар за Вашингтон. Планът на САЩ за смяна на режима в Сирия претърпя неуспех. А манипулацията на екстремистките джихадисти не влиза в интересите и задачите на САЩ. Това още плаши Вашингтон, защото това значи нов съюз между Иран, Русия и Китай, който явно говори за край на световната хегемония на САЩ.

Не искайки да се предаде, политическата система на САЩ предвижда създаването на арабско НАТО – аналог на Западното, за да се противопостави на Русия в Близкия изток. Такъв съюз ще способства разпалването на религиозни войни между сунити и шиити.

Този план би въвлякъл в хаос целия регион, но той също така би възпрепятствал планове на Русия да разшири влиянието си в региона. Основната мисъл на Вашингтон е, че ако САЩ не успеят да запазят изключителното си господство в Близкия изток, тогава нека той потъне във война.

Арабското НАТО ще стане сунитска армия, която трябва да се бори срещу шиитите. Но драматичният военен провал на Саудитска Арабия и на ОАЕ в най-бедната страна в Близкия изток, в Йемен предполага, че това ново арабско НАТО ще бъде мъртвородено.

Въпреки това тези действия са ярък показател докъде е готова да достигне американската политическа система и какво оръжие ще използва, за да защити своята хегемония в региона и своите пари, получавани от Саудитска Арабия. „Новият Близък изток” предложен от Кондолиза Райс през 2006 г. не успя да победи „Хизбула”. Хората около Тръмп се опитват да въведат нова вълна санкции срещу Ливан, за да води борба срещу „Хизбулла”, при това има много малка вероятност това да се увенчае с успех. Днес „Хизбулла” е по-силна от когато и да е било някога. Тя е готова да излезе от зоната си за комфорт, за да противостои на всеки опит на САЩ против нея в Ливан.

Опитът за смяна на режима в Сирия също се оказа неуспешен. САЩ се отказват да ликвидират „Ислямска държава” в Абу Кемал, предпочитайки да използват ислямистите, за да предотвратят възобновяването на търговските връзки между Леванта и Месопотамия.

Освен това САЩ използват своите медии и учени в опит да разделят Ирак на Шиистан, Сунистан и Кюрдистан. Но те не постигнаха целите си, иракското правителство успя да победи „Ислямска държава” и да запази единството на страната.

И все пак САЩ изглежда не са готови да се предадат. Те ще използват едностранните санкции срещу Иран, за да оказват натиск спрямо Ирак в близките месеци. Най-вероятно Багдад ще отклони всички искания на САЩ да съблюдава санкциите на Тръмп.

И накрая САЩ се опитват да извият ръцете на палестинците, налагайки своите идеи в Ерусалим. Също така заплашват сигурността и стабилността на Йордания, отказвайки на палестинците правото да се върнат на родна земя и предлагайки алтернативна политика за разрешаването на въпроса в Йордания. И всичко това се случва с подкрепата на Саудитска Арабия.

Политиката на Вашингтон днес е по-безразсъдна от когато и да е било. Тя цели да предизвика колкото се може повече войни в Близкия изток. Твърде е рано да се говори за стабилност в региона, докато американският естаблишмънт се стреми да поддърж нестабилност и да разпалва религиозни войни.

Превод: В.Сергеев