/Поглед.инфо/ "Америка се опитва да ни накаже, да ни съди, да ни дискредитира, защото ние не следваме сценария й. Схемата е ясна" - турският президент Ердоган заяви, че САЩ работят против страната му. "Всички тези нападки, лъжи, клевети служат на една цел – да поставят Турция на колене, да внесат раздор в нашето общество. Те се стараят с всички сили, но няма да постигнат успех".

Историята на конфликта започна тогава, когато в Турция не успя опита за преврат, в подготовката на който беше обвинен Гюлен. По-късно той избяга в САЩ и справедливото ердоганово възмездие до него не стигна. И до сега не е ясно дали самият Ердоган се опита да размърда страната, за да репресира неудобните и да започне да тоталитари или действително Гюлен с американските команди искаше да свали властта. Но от това време отношенията на Турция и САЩ кардинално се промениха.

Последните заявления на Ердоган не са нови. С всяко свое изказване той все повече намеква, че турците са сами за себе си и всичко американско им е чуждо. Но въпреки гръмогласните нападки нито дипломатическите отношения, нито съвместните алианси са напуснати. Тогава защо след всички скандали турците не излязат от НАТО? Ще напомня, че Ердоган се изпокара не само с американците, но и с европейците след като беше взето решение да откажат на турците членство в ЕС за неопределено време.

Отсъствието на турците от НАТО би било изгодно за самата Турция. Армията е силна и по брой и по осигуреност. Излизането от алианса би дало на Турция пълна самостоятелност и възможност да не плаща членски внос. И тогава, накрая би станало ясно, че думите на турския президент за желанието “да поставят турците на колене” не са празен звук.

Но колата е все още там, а Ердоган и до сега тресе въздуха, предизвиквайки все по-слаба реакция у своите адресати. Ако отначало той беше дързък и властен, то сега прилича на наглец, който е неспособен на реални действия.

Излизането на Турция от НАТО, точно както и скъсването на другите форми на сътрудничество с американците ще означава за турците време на революции и изпитания. Никакъв тоталитаризъм няма да спаси Ердоган, ако американците видят в него заплаха. “Цветна” или не, революцията тогава ще дойде в Анкара, а за това ще помагат опитомените от Щатите в сирийската война кюрди. Да се борят за Турция е по-рентабилно, отколкото за другите страни, защото тя е свързващо звено между Европа и Близкия Изток: потокът от бежанци, транспортирането на енергоресурсите, удачното разполагане на военните цели, Босфора – турците имат твърде много лостове за влияние. И да губи контрола над такава стратегически важна държава на никого не му се иска.

Ердоган прекрасно разбира, с какво може да плати за дързостта, за думите, за “отношенията” с Русия. За сега всичко му се разминава, даже купуването на С-400 не предизвика необходимия ефект – помърмориха във Пентагона и утихнаха. Може би онова същото ядрено оръжие, което предполагаемо беше изведено преди година едва ли не в Румъния, все пак е останало на турска територия. И в САЩ се страхуват, че активната фаза на спора с Ердоган може да доведе до непредсказуеми последствия.

А може и да разбират, че по-нататък от играта диктаторът Ердоган няма да отиде. Ще си поиска нещо под формата на дълбока обида, ще се успокои и ще продължи и нататък да убива кюрдите в южната част на страната.

Колкото и пламенни да са речите на Ердоган, какъвто и приятел да се нарича на руския президент, играта му пред публика за сега е празно дърдорене.

Превод: Магдалена Желязкова


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели