/Поглед.инфо/ Фрагменти от отговорите на адмирал Филип Дейвидсън на въпроси на американски конгресмени

На 17 април Конгресът на САЩ публикува любопитен документ, представляващ отговорите на адмирал Филип Дейвидсън, бъдещия командващ Тихоокеанското командване на САЩ, на въпросите на конгресмените. Зоната на отговорност на Тихоокеанското командване е следната: Китай, Индия, Монголия, Япония, държавите от Югоизточна Азия, Австралия, Антарктида, целият Тихи океан, освен прибрежните американски акватории и източната част на Индийския океан. Щабът се намира в Хонолулу, Хаваи.

В съвременните условия адмиралът и конгресмените отделят най-голямо внимание на Китай и Северна Корея. Следват най-интересните фрагменти от документа.

Въпрос. Могат ли САЩ при определени обстоятелства да загубят война в Индийско-Тихоокеанския регион?

Отговор. Да се предскаже изходът на такава война е невъзможно и аз изпитвам все по-голяма загриженост относно нашите перспективи. Китай осъществява бърза военна модернизация и се приближава към паритет с нас в редица важни области. Ние вече нямаме гаранции за това, че САЩ ще победят в бъдеща война с Китай. За да се избегне победа на Китай в такава война, ние сме длъжни своевременно да развиваме високите технологии, да укрепваме мрежата с нашите съюзници и да подготвяме най-добрите в света американски войници, матроси, летци, морски пехотинци.

В. Трябва ли САЩ да излязат от Договора за унищожаване на ракетите със среден и малък радиус (ДУРСМР), или развитието на американските средства за глобален бърз удар (ГБУ) компенсира ограниченията, наложени на САЩ от този договор? Какви са вашите препоръки по запазването на договора, или излизането от него?

О. Оръжието за ГБУ би могло да ни помогне, но аз мисля, че ние още сега трябва да намерим допълнителни системи за въоръжаване, за да балансираме голямото количество китайски ракети, които вече са разположени в региона. Ако ние излезем от ДУРСМР, това би ни позволило да получим допълнителни възможности да се противопоставим на китайския ракетен потенциал. Смятам, че сега ДУРСМР несправедливо поставя САЩ в неизгодно положение и ограничава нашите възможности да се противопоставим на Китай, тъй като той не е обвързан в тази област с никакви задължения и ограничения.

В. Какви сили са ни необходими, за да спечелим противоборството с Китай?

О. Необходим е общонационален подход към проблема. Ние сме длъжни да се готвим за продължително противоборство. Необходимо е да поддържаме постоянно нашите сили в съвременно и боеготовно състояние, в което те да са способни да сдържат китайската агресия и да защищават интересите на САЩ в региона и сигурността на страната, в случай че сдържането все пак не проработи.

Отчитайки бързите темпове на военната модернизация на Китай, възможността да се противопоставим на китайската мощ ще зависи много силно от високите военни технологии: от авиацията 5-то поколение, нашата способност да проникваме в китайските зони със закрит достъп (т.нар. зони А2/АD), превъзходството в подводната война, жизнеспособната логистика и надеждността на нашите съюзници в региона.

Днес Китай, като разширява пространството на конфронтация, успешно се конкурира със САЩ, не довеждайки обаче нещата до пряк конфликт. Ние също сме длъжни да разширяваме пространството на противоборство, внедрявайки военните технологии на бъдещето, например хиперзвуковите ракетни технологии. Същевременно трябва да разбираме, че Китай вече притежава военни възможности в космоса и киберпространството, а в някои области (например ракетите със среден радиус) се е откъснал напред и ние трябва да напрегнем всичките си сили, за да отговорим достойно на това предизвикателство.

В. Как можете да охарактеризирате текущите отношения между САЩ и Китай?

О. Нашата Стратегия за национална сигурност казва, че САЩ се обявяват за свободен и открит Индийско-Тихоокеански регион, уважение на международното право, свобода на мореплаването и свободен обмен на стоки и идеи. Китай може да избере: да подкрепи тези принципи и свързания с тях разцвет, или да ги отхвърли. САЩ остават привърженици на сътрудничеството с Китай на основата на нашите национални интереси, но Китай иска да преформатира света по своя авторитарен модел, влизащ в разрез с нашите принципи. Посредством „дипломацията на принудата”, хищната икономическа политика и бърза военна експанзия, Китай подкопава основите на световния ред.

Ние сме длъжни да сътрудничим с Китай там където това е възможно и настойчиво и безкомпромисно да му се противопоставяме, когато поведението му подкопава международната стабилност или нанася вреда на интересите на САЩ в региона.

В. Какви са целите на Китай и на неговата програма за военна модернизация?

О. Китай провежда дългосрочна стратегия за ограничаване на достъпа и влиянието на САЩ в Индийско-Тихоокеанския регион, с цел да стане безспорен регионален хегемон и на Пекин се удаде да направи много по този път. Китай вече не е развиваща се страна, той е завършена велика държава, главен конкурент и съперник на САЩ в този регион. Китай се стреми да измести и замени САЩ в ролята на основен гарант на сигурността на страните в региона.

Що се отнася до военните инструменти, Национално-освободителната армия на Китай (НОАК), използвайки бързо растящия военен бюджет, осъществява най-амбициозната в света програма за военна модернизация. Военното строителство на Китай е твърдо ориентирано към създаване на модерни оръжейни носители и ударни образци на оръжие с голям радиус на действие, включително балистични и хиперзвукови ракети, космически апарати и кибертехнологии. Тази стратегия е насочена към това да измести САЩ от прибрежните китайски морета, да изолира съседите на Китай и да предотврати намесата на САЩ във всеки конфликт в китайската периферия. Освен това, аз съм обезпокоен от опитите на Китай да разруши нашите военно-политически съюзи в региона, които той обяви за „отживелица от студената война”.

В. Какви са мащабите на заплахата за нашите бази от страна на китайските ракети?

О. Те са съществени и постоянно се увеличават. НОАК притежава растящо количество ракети със среден и по-малък радиус, които са способни да заплашат както нашите бази в региона, така и действията на нашите ВМС в океанската зона. На нас ни предстои да извървим дълъг път, за да се научим да сдържаме тези постоянно растящи ракетни възможности, отчитайки бързата поява на хиперзвукови оръжейни образци на въоръжение.в Китай.

Нужни са ни инвестиции в технологии, позволяващи прихващането на ракети на противника на стартовия участък на траекторията. Необходимо е също да се повиши ефективността на нашите противоракети и да се разшири наземният и космически ешелон на средствата за ранно откриване на ракетни пускове. Само това ще помогне за повишаване на надеждността и ефективността на системата на ПРО на САЩ.

В. За САЩ е важно да поддържат своето критично предимство в подводната война. Какви са заплахите от страна на Китай за това предимство?

О. Засега в тази област ние имаме съществено предимство, но Китай не стои на място. Там подводната война е обявена за приоритетно направление, на което китайците упорито се стремят да увеличат своите бойни възможности и същевременно да съкратят нашите. При тях се появяват все по-безшумни подводници, чието оръжие постоянно се усъвършенства. На въоръжение постъпват необитаеми подводни апарати, нови системи за откриване на подводници и нови образци на самолети за противоподводната авиация.

Нашето предимство в тази област се топи. Отсъствието на необходимите инвестиции и на постоянни иновации ще доведе до това, че ние ще загубим своето превъзходство в тази критично важна област.

В. Какви са възможностите и темповете на развитие на ВВС на Китай?

О. ВВС на Китай бързо се модернизират. Това е част от продължителните усилия на Китай за създаване на групировка сили и средства, способни да контролират и отбраняват въздушно-космическото пространство в региона, като същевременно проектират сила на далечни разстояния. Въпреки че ВВС на Китай не са така добре оборудвани, както нашите, те бързо съкращават тази разлика, като се развиват авиационни технологии от 4-то и 5-то поколения, които включват технологии за самолетоносната авиация, стратегическите бомбардировачи, високоефективните зенитни ракети и т.н. Техните самолети постоянно патрулират западната част на Тихия океан и Южнокитайско море. В резултат китайската авиация представлява сериозна заплаха не само за нашите ВВС, но и за военно-морския флот и за сухопътните войски.

В. Какви са космическите и противокосмическите военни възможности на Китай? Осъществява ли Китай милитаризация на Космоса?

О. Да, Китай осъществява милитаризация на космическото пространство. Той увеличава с ускорени темпове възможностите си да използва космоса за военни операции и същевременно да ни пречи да правим същото, увеличавайки рисковете за нашата орбитална групировка. Китай увеличава не само възможностите на своите ракети-носители на космически апарати, но и космическите системи с точна навигация, като използва нови, далеч по-съвършени спътници.

В областта на космическото оръжие НОАК развива широк спектър възможности за кинетични прихващачи, в съчетание с некинетични средства за борба, крайна цел на които е нарушаването на нормалната работа и унищожаването на спътниковата групировка на противника. Това са и оръжието с насочена енергия, и системите за радиоелектронно неутрализиране, и противоспътниковите ракети с наземно базиране, изпитания на които Китай проведе в 2007 и 2014 г.

В. Какви са възможностите на Китай в Южнокитайско море?

О. Разполагането на предни китайски бази в Южнокитайско море започна в 2013 г. Към 2015 г. стана ясно, че Китай използва морските рифове за създаване на изкуствени острови. От този момент Пекин разположи на такива острови своята обширна военна инфраструктура, включваща казарми, хангари за авиацията, подземни хранилища за гориво и вода, а също бункери за разполагане на настъпателно и отбранително въоръжение. Днес създаването на тези изнесени бази е завършено. Единственото, което не достига, е разполагането на личен състав за тяхната пълноценна експлоатация. Когато това се случи, Китай ще получи възможността да разпространи своето влияние на хиляди мили на юг. Използвайки тези бази, китайските въоръжени сили ще могат да хвърлят предизвикателство на самото наше присъствие в региона. Накратко, Китай вече е способен да контролира Южнокитайско море във всеки сценарий на събитията, освен пълномащабна война със САЩ.

В. Какви са световните претенции на Пекин и има ли такива? Какви са стратегическите военни цели в проекта „Един пояс - един път”? Какви са последствията на този проект за САЩ?

О. Засега усилията на Китай са насочени главно на регионално ниво, но в крайна сметка Пекин се стреми да получи възможност да проектира сила в целия свят. Проектът „Един пояс - един път” доказва, че Китай все по-активно се стреми да излезе извън рамките на Индийско-Тихоокеанския регион. Реализацията на този проект ще му позволи да разпространи своето влияние и да проектира военна сила на огромна отдалеченост от своята национална територия. Хищническият характер на китайските инициативи не оставя съмнение, че Пекин използва проекта „Един пояс – един път” като механизъм за въвличане на други страни във все по-голяма зависимост от Китай. Ако проектът бъде реализиран, китайската военна експанзия ще получи глобален характер за сметка на достъпа до голям брой чужди транспортни центрове, летища и пристанища. Такъв достъп ще позволи на Китай да провежда разузнавателни и военни операции от Южнокитайско море до Аденския залив. Нещо повече, Пекин ще може да използва своите нови възможности, за да принуди страните, оказали се под негово влияние, да се откажат от американското военно присъствие, от предоставяне на транзит и от всякакви други видове подкрепа на нашите сили.

В. Какви са стратегическите и военни рискове от потенциален конфликт със Северна Корея? Действително ли такъв конфликт би станал причина за огромни човешки жертви не само за САЩ, но и за нашите съюзници в Южна Корея и Япония?

О. Несъмнено стратегическите и военните рискове от конфликт на Корейския полуостров са огромни. Но определението на такива рискове и тяхното управление са част от нашето военно планиране и даденият случай не е изключение.

В. Могат ли нашите сили оперативно да евакуират от Южна Корея 250 хиляди граждани на САЩ? Въобще осъществявали ли сме някога толкова мащабна евакуация?

О. Неотдавнашните учения показаха необходимост от допълнителен анализ на този въпрос. САЩ никога не са осъществявали евакуационни мероприятия от такъв мащаб. Искам да подчертая, че в случай на конфликт САЩ ще трябва да евакуират също гражданите на нашите съюзници, а това ще изисква допълнителни сили и средства. Освен това, едновременно с нас Южна Корея също ще трябва да евакуира от полуострова огромен брой свои граждани, което още повече би усложнило операцията.

В. Какви военни възможности са ни нужни, за да повишим способността си надеждно да сдържаме Северна Корея, даже ако тя продемонстрира успешно възможност да нанесе ядрен удар по територията на САЩ?

О. Необходима е всестранна модернизация на нашите стратегически ядрени сили. Необходимо е да се разработят нови бойни глави за балистичните ракети на подводниците и да се създаде нова крилата ракета с морско базиране с ядрен боен заряд. Така ние ще изпратим на всички наши противници, включително Северна Корея, мощен сдържащ сигнал. Това ще ни осигури допълнителна гъвкавост, разнообразие на носителите, далекобойност, повишаване на жизнеността на нашите сили. По този начин модернизацията ще ни помогне да сдържаме рисковете от неочаквани ядрени сценарии. Нашите съюзници Южна Корея и Япония поддържат такъв подход.

В. Какви промени са ни необходими, за да сдържаме по-добре Северна Корея в дългосрочна перспектива?

О. Сега ние имаме достатъчно сили за сдържане на Северна Корея. Но ако говорим за перспективата на близките пет години, смятам, че сме длъжни да продължим да подобряваме целия спектър на нашите ракетни и противоракетни възможности. Това включва и противоракетните комплекси THAAD, разположени в Южна Корея и на Гуам, и морската съставна на нашата противоракетна отбрана. Необходимо е да се повишат възможностите на нашите локатори от системата за предупреждение за ракетни пускове на собствена територия, необходим е нов локатор на Хаваите, необходими са допълнителни тежки ракети-прихващачи с наземно базиране и детайлни проучвания на целесъобразността от тяхното разполагане на Хавайските острови. Накратко, необходимо е подобряване на потенциалите и възможностите на нашите прихващачи за по-нататъшно засилване на защитата на територията на САЩ и ключовите регионални възли от агресивните стремежи на Северна Корея.

В. Националната стратегия за сигурност и Националната стратегия за отбрана утвърждават дългосрочно съперничество с Китай в качеството на висш приоритет на американската политика. Може ли рискът от конфликт на Корейския полуостров да постави под заплаха нашата способност успешно да съперничим на Китай? И как да избегнем такъв риск?

О. Да, определен риск съществува. Но ние сме длъжни да имаме възможност да се противопоставим едновременно на всички наши противници в този регион, а не само на Китай и Северна Корея. Ако не успеем да сдържим Северна Корея, в хода на конфликта нашите изнесени сили ще имат решаващо значение за локализация на конфликта и за нашата победа на полуострова. Затова нашата изнесена инфраструктура, включваща комуникационни възли и горивни ресурси, медицински учреждения и транспортни възможности, трябва да бъде подобрена и разширена.

Какво следва от горното (руски коментар – заб.)

1. Америка смята Китай, а не Русия, за основна дългосрочна заплаха за нейното доминиране. Съответно, голяма част от американските ресурси в дългосрочна перспектива ще бъдат съсредоточени в азиатско-тихоокеанския регион, за действия против Пекин. Това е изгодно за нас. На нас ще бъде по-лесно да неутрализираме онзи остатъчен потенциал, който САЩ ще могат да задействат за „сдържане” на Москва.

2. Главно направление на китайската експанзия задълго ще остане регионът на Югоизточна Азия. Даже в далечна перспектива Китай смята да разширява своето влияние не на север, а на юг.Това създава условия за продължително и тясно стратегическо партньорство между Пекин и Москва, чиито геополитически интереси не влизат в противоречие.

3. Русия е световен лидер в областта на военните технологии, добива на въглеводороди, в редица области на селското стопанство (например, нашият зърнен износ е достигнал 43 млн.тона, а по хранителна пшеница сме на първо място, изпреварвайки американските фермери). Китай е лидер във финансово-икономическата област, явявайки се същевременно най-големият купувач на оръжие, вносител на нефт и газ, консуматор на селскостопанска продукция. Това обективно създава предпоставки за плодотворно и взаимноизгодно сътрудничество.

4. Уникалното географско положение на Русия я прави незаменим участник във всички китайски евразийски проекти (например, „Един пояс – един път”). Геополитическите амбиции на Китай, на свой ред, могат да станат локомотив и за икономическото развитие на Русия.

5. Здравият геополитически съюз между Москва и Пекин е обусловен от наличието на общ враг – Вашингтон с неговите претенции за световно господство. Затова може да се предположи, че Русия и Китай просто са обречени на тясно сътрудничество, като минимум дотогава, докато не се случи крушението на геополитическата мощ на Запада начело със САЩ и радикално преформатиране на сегашния световен ред.

Ние сме руснаци, с нас е Бог! Господи, благослови!

Превод: Поглед.инфо


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели