/Поглед.инфо/ Преди повече от 20 дни нашият премиер спомена, че на „този свят никой не си избира само родителите и президента на Русия“, но коментар от Кремъл не последва. Не са счели за нужно или са го приели като незначително, за да му се отдава вниманието на Москва? Но вчера говорителят на руското МВнР, Захарова, неочаквано заяви, че „Борисов може да подаде документи за руско гражданство, да го получи и да гласува на президентските избори в Русия“.
По-вещите в дипломацията знаят, че такива, дори и позакъснели реакции, никак не са случайни. Както казваме у нас по друг повод „Забавяме, но не забравяме“. Словата на Захарова безспорно се следят с внимание по цял свят, особено зад Океана. Има си причини.
След като живеем във времена на „сигнална политика“ или даже „фейсна“, няма как да се обясни реакция на думите на Захарова като „неуместна шега“ или нещо подобно, както направи нашият външен министър пред национална медия. Президентът Тръмп не случайно изразява позиции в Туитър и всички заинтересовани ги следят, дори и да са нелицеприятни. Президентът Ердоган не благоволи да постави американското знаме зад гърба си при срещата с държавния секретар Тилърсън в Анкара, която всъщност бе вчера. То и при откриването на реконструираната българска черква “Св.Стефан“ в Истанбул имаше само турски знамена. Плащат и решават кое как.
Но, който може, разчита сигналите.
Някои се питат и защо се превежда със субтитри интервю в телевизия с национален обхват на македонския външен министър Никола Димитров? Това сигнал ли е, че сме приели този език? Поне на обществеността ни никой не си позволи да обясни този въпрос, който е бил в основата на наша вековна кауза. Спор няма, че думите на министъра не само се разбират чудесно от редовите българи, а и са толкова премерени в отстояването на интересите на Скопие, че може да се завиди.
Сигнали всякакви – с брошки, с подаръци при официални гостувания на правителствени делегации, със завоалирани слова в речи, но се появява проблем, когато не се разчитат правилно или навреме.
В случая е ясно, че Москва подава сигнал, че нещо я е подразнило, че има повод да изрази по „модерния“ начин неодобрение или свое виждане за дадена наша позиция, поведение, изказване или действие.
Вместо да се определя като „шега“, защото руското МВнР едва ли се занимава с „шеги“ по такива поводи, редно е да се размисля защо се реагира точно сега. Срещите тези дни в София, дебатите в Мюнхен за европейската сигурност, предвиждани визити на важни гости у нас през март, април и май, където Русия не присъства, активната ни външна политика в региона на Западните Балкани, „престрелки“ президент-премиер или каквото там друго дали не са дали основание за сигнал, че има нещо, което не е по вкуса на Кремъл? Колкото и да си имаме нашата евроатлантическа ориентация и политика, Русия не е страна, която можем да си позволим да загърбим. Особено в ситуация, когато светът се променя и геополитиката клони към нов ред. Казват многополюсен.
Крайно време е да се научим не само да прецизираме становища, слова и действия, особено във външната политика, но и да разберем, че освен с история, трябва да сме запознати и с новите похвати в дипломацията. С похватите, които се използват, ако нещо не устройва големите. Вижте как в Гърция се спретна корупционна афера, когато протестите срещу споразумение за името на Македония създадоха предпоставки за протакане на преговорите. Не е необходимо припряно да се дават определения, които не е ясно как и кога ще бъдат отреагирани. Винаги има думи за защита на достойнство и отстояване на суверенитет, но това е въпрос на професионализъм, опит и добро познаване не само на собствена история. Който го може е наясно.