/Поглед.инфо/ В най-близко време Москва на безвъзмездна основа ще достави на Дамаск зенитно ракетни комплекси С-300 „Фаворит“. Компонентите на ЗРК – радиолокационните станции, транспортно-зареждащите машини, пунктовете за управление, пусковите установки – ще бъдат доставени в Сирия със самолети от транспортната авиация или с кораби на ВМФ на РФ. Това ще позволи в най-кратки срокове да се създаде ешелонирана система на сирийската ПВО.
Ние трябваше от самото начало да си изясним: къде – в Москва или в Тел-Авив се вземат решения за доставката на въоръжение в Големия Близък Изток?
Русия, ще напомня, още през 2007 година сключи договор с Иран за доставка на С-300. Но от Тел-Авив „постъпи указание“ - израилтяните се загрижиха, че ЗРК значително ще усложнят задачата за превантивен удар по иранските ядрени обекти и ще нарушат баланса на силите в региона – и Москва през 2010 година се отказа от сделката.
Същото стана и в Сирия. Но сега ми се иска да вярвам, че Кремъл ще преодолее ветото на Израел върху доставката на Близкия изток на съвременни средства за защита.
Колко бързо С-300 могат да бъдат доставени в Сирия?
ЗРК може да бъдат доставени достатъчно оперативно. Но пак това ще заеме не по-малко от 3-4 месеца.
При това комплексите в Сирия ще се наложи да се доставят от наличните във Въоръжените сили на РФ. Това значи, че в Арабската република ще се отправят комплексите, които стоят у нас на въоръжение и възможно подлежат на замяна с С-400.
Ще ги вземат от бойния състав на ВС на РФ, след това ще преминат през преддоставна заводска подготовка – регламентни дейности, проверка на устойчивост на работата на всички системи, замяна на определени агрегати и елементи. В същото време сирийските бойни разчети ще преминат подготовка в руския център, най-вероятно на полигона „Ашулук“.
Когато сирийците бъдат подготвени от нашите специалисти, ще се върнат в родината си. Едновременно в Сирия ще постъпят комплексите С-300, които веднага ще се разгърнат на бойни позиции.
Защо да не бъдат изготвени няколко комплекса с-300 специално за Сирия?
В този случай сроковете за доставка съществено ще се удължат. За С-300 и без Дамаск има опашка от чуждестранни купувачи. Освен това процесът не се изчерпва с производството, необходими са корекции и изпитания на ЗРК. Всичко това заема доста много време.
Какво ще се промени, ако в Сирия бъдат поставени нашите ЗРК?
На всички ще им бъде по-спокойно – на израелците, на турците, на американците. Те със сигурност ще знаят зоната на поражение на С-300 и няма да се пъхат там.
Наистина аз мисля, че наред с С-300 е необходимо да се доставят в Сирия зенитно ракетно-артилерийски комплекс (ЗРПК) „Панцирь-С 1“, а също високомобилния ЗРК със среден радиус „Бук-М2“ или поне „Бук-М1“. Това ще позволи грамотно да се построи системата на сирийската ПВО – с прикритие на обектите на малки, средни и големи височини.
Ето тогава сирийското небе ще бъде добре защитено – най-вече откъм планинския хребет на Ливан и от страна на Израел.
Което е принципно, сирийските зенитно-ракетни комплекси ще работят в тясно взаимодействие с руските комплекси на ПВО. Като резултат, над републиката ще бъде създадено плътно радиолокационно поле и плътни огневи зони.
Ако Сирия разполагаше със С-300, ракетно-бомбения удар от 14 април би ли бил възможен?
По-скоро, САЩ и техните съюзници все едно биха нанесли удар по Сирия. Но той щеше да има друга структура и други характеристики.
Трябва да разберем: ударът от 14 април беше нанесен с „Томахавки“, подлежащи на утилизация. Много от тях не долетяха, други без особени затруднения бяха свалени. Ако съвременните системи на ПВО бяха разгърнати в Сирия, най-вероятно американците биха използвали крилати ракети и това биха били по-съвременни образци. Такива ракети умеят да се приближават под огъня на средствата на ПВО и разполагат със системи, които ги правят слабо забележими за локаторите.
Превод: М. Желязкова