/Поглед.инфо/ Идеята ми днес е, че ако не желаем в близко бъдеще да се „залепим” или да ни въвлекат в някакъв нов алтер–популизъм, който ще си е някакво ново „попу–наци” е редно да имаме предвид някои неща. А, могат да ни въвлекат, защото често ни подхвърлят като топка за ръгби. Защото, ако някога според „кръволока” Ал. Цанков, по собствените му спомени е казал на Борис , че сме разменна монета в ръцете на великите сили, то днес, вече ни подхвърлят. . .“

Добре известно е, че човечеството си живее в заблуди. Добре известно е, че това се дължи на физиологични особености, на обикнонено незнание, на недоразвитост на научното познание, търсещо субстанциалната истина. Те, тези неща се знаят от времето на Сократ и Платон или от Древен Китай. Моралът, религиите, идеологиите в главите на хората търсят своите истини и ни насочват към тях. Водят ни към някакви абстрактни и висши ценности.

Но, днес думата ми е за обратното. Твърде често, подменяйки смисъла и същността на понятията ни водят към нови заблуди, откровени лъжи, преднамерена, понякога грандиозна манипулация на съзнанието на огромни маси хора. И те многократно се усилват от напредъка и господството на нови технологии, включително политически, произтичащи от психологията на масите и социалното инженерство.

Нека видим един пример: В оригиналния си вид популизмът е политическа идеология, появила се в Царска Русия в първата половина на 19 век. Тогава руски аристократи, представители на просветения елит правят наивен опит да научат, да обяснят на неграмотните и още крепостни селяни, на простолюдието неговите права и свободи,предимно в духа на на френския идеолог Сисмонди. Опитът за това ограмотяване се проваля и после прераства в разни леви движения, и анархизъм, и нихилизъм – предтеча на съвременния тероризъм. Този първи вариант е известен като народничество и по руски образец протича вертикално от високите обществени етажи към социалните низини. Руският популизъм е индикатор за опасността от огромната пропаст между благородници, помешчици, военни и мужиците. Той предвещава революциите от началото на 20 век, в които Русия отново ще вземе френския опит.

Вторият вариант е американски. Оттам е и терминът, думата – превръщаща руската в нова с латински корен. Популизмът в САЩ се появява в началото на 90–те гг. на същия 19 век.Огромна част от фермерите са пред фалити в разрастваща се криза. Те обвиняват за нея финансовия и политически елит. Антиелитизмът е много американски. Популистите търсят прагматично решение в допълваненто със сребро на златния еквивалент на долара. Но, като политическа партия с малко губят президентските избори. Партията се разпада, но принуждава елита строго да следи общественото мнение, а двупартийната система да е по–близо до хората.

Изобщо популизмът като идеология цели благото на произвеждащите хора, намаляването на пропастите в обществото, на немотията и неравенствата. Затова през 70 и 80–те гг. на20 век учени от САЩ се интересуваха от автентичния български популизъм на Ал. Стамболийски и БЗНС. Със същия смисъл думата навлизаевропейските езици през френския чак през 1936–38г., заради Буланже.

Известният български популист от 19 век е Г. Бенковски. Но думата популизъм бе въведена в нашия политически речник от червените Лилов и Луканов, за да нападат сините Димитров и Савов в парламентарните дебати чак през 1990–91г. Нападките си бяха „ей така” само за да се атакува опозицията на властта. Може спокойно да се твърди, че през последните тридесетина години и тук и във Франция, и в Австрия и изобщо из цяла Европа все по–често смисълът на популизма се измества към разбирането за някаква политическа технология, която е нещо зло, служи за омайване на хората. . . Изобщо популизмът не е това, което е, а просто демагогия, политическа лъжа, обещание, от което не следва и не би могло да последва резултат.

Така ние днес не се гордеем с това, че в България е създаден един от най–зрелите варианти на популизма в света. Той създава и най–многобройната партия преди 1947 г. Негови прояви са правителствата на Стамболийски и най–ефикасното българско управление на Муравиев – от втори до девети септември 1944 г. В една седмица то ни превръща от съюзник на Германия в част от антифашистката коалиция!

Сега правим обратното – оплюваме политическия противник с обвинението „популист”, схващано като технология. Технологиите са само част от човешкия напредък, но не са духовно извисяване и морален прогрес! Това разбиране на популизма позволява да се обещават ниски данъци, след това с такси, застрахователни полици и непреки налози да водим народа до бедност и оскотяване, но да се харесваме на капитала и чуждите партньори.

Така си я караме днес. Цветанов или Биков, Димов или Тодоров „бият” политическия противник /враг/ с думи. Популизмът се превърна в оръжие на студената словестна война. От страна на опозицията се отвръща със същия етикет. Но, взаимно да се обвиняват в популизъм хора, които претендират за политически елит, обслужват финансовия капитал и монополите е меко казано некоректно. Нещо повече то е и опасно! Опасно е защото беден, слабообразован и неособено културен народ неусетно приема антиутопичните състояния на обществото. И това далеч не важи само за България, а и за Западна и Централна Европа и много други краища по света. Голяма част от човечеството несъзнателно превръща в реалност визиите на Фриц Ланг от 20–те, на Оруел от 40–те години на 20–ти век. Да не забравяме и Замятин. Така антипопулизмът става популизъм, както „свободата е робство, а войната е мир”.

Тук популизмът бе само един пример, защото наричаме социалисти хора, които правят реверанси към частните съдебни изпълнители, премълчават своеволията на притискащите обикновения човек институции, монополисти или други практики. Наричаме либерали защитници на третия пол и тези които налагат политически коректен език, ограничавайки нормалните свободи на нормалния човек. И т.н. но, за тях „друг път”.

Та тази словестна каша, която ни предлагат не води до добро и до морален прогрес. Общество с такава политическа култура няма да постигне необходимия 6–10% икономически ръст. Няма да е и общество на благоденствието, защото то не е и само материален /стоков/ стандарт. И от цялото, освен впечатлението за незнание остава неприятния привкус за ментарджийство и тарикатлъци на гърба на хората.