/Поглед.инфо/ През последните месеци със завидна бързина се завихря един международен скандал, който може да предизвика след себе си редица земеразтърсващи процеси на целия континент, че и отвъд него. Става въпрос за истеричния крясък на Великобритания срещу Руската федерация около все още неизяснените обстоятелства за опита за убийство на един двоен шпионин или по-популярно в средите на разузнаването – предател! Да не си помисли някой, че става въпрос за Литвиненко(също предател) или пък за някой от многото други двойни агенти, т.нар. предатели, станали жертва на бившите си колеги?

Не разбира се, тук говорим за Скрипал – бивш полковник от руското ГРУ на ВС на Русия, станал двоен агент и предавал години наред разузнавателна информация на британците. Предавал на Великобритания имената, телефонните номера и адресите на редица свои колеги от руското разузнаване и за своята услужливост получил любезното гостоприемство на Лондон. Цяла Великобритания се затъжи за Скрипал, бе свикана спец структурата ″КОБРА″ и на острова отново всички заговориха за ″руската връзка″ и ″дългата ръка на Москва″. Въобще антируската истерия за кратко придоби гигантски размери, които далеч надхвърлиха пределите на острова и цялата англо-саксонска общност се обедини около жертвата Великобритания.

Защо ли, когато бе убит Литвиненко или пък някои от другите застигнати от гнева на Москва, нямаше такава голяма вакханалия, защо ли тогава Великобритания реагира просто като ущипана ученичка и нищо повече? Защо чак сега се развихря толкова голям скандал с такъв голям международен отзвук, след като за всички е ясно, че нито Скрипал, нито Литвиненко са първи, а едва ли ще бъдат и последни жертви на бившите си колеги? Истината е, че съдбата на предателите е ясна дори и за самите предатели. На тези и още други досадни въпроси има няколко прости отговора: Тогава го нямаше фактора Сирия, нямаше го и фактора ″руска следа в американските избори″, а да не говорим за страховитото завръщане на руснаците на международната сцена.

Най-същественото, което тежи като ″воденичен камък на гърлото″ на Великобритания, е завръщането сред световните лидери на Русия. Просто руснаците се завръщат с гръм и трясък на световната геополитическа сцена и това в Лондон не могат да им го простят. Подобни страховити кошмари сънуват в Берлин, Париж, Отава, Брюксел, а също и във Вашингтон. Очевидно е, че Великобритания реагира доста болезнено на демонстративното и безпрецедентно унищожаване на двойни агенти от страна на Москва и то в сърцето на Кралството. Разбира се, Лондон е достатъчно любезен и гостоприемен да приюти такива чудесни господа, като двойните агенти – предатели, но, както всички добре знаем, ″Москва не вярва на сълзи″

Лондон даде срок на Москва!

Тези на острова да не би да са обезумели, това да не им е България, че да си бръщолевят и дърдорят, каквото си поискат, да командорят и размахват заканително пръст? „Любезният дипломатически натиск“ на нашите така деликатни съюзници ни застигна буквално ден, след като решихме да не гоним руски дипломати. Заизреждаха се американският и британският посланник да ни въдворяват и вразумяват, да ни убеждават и поучават, че солидарността е една от ценностите на Европа. Започнаха да намекват, че все пак сме съюзници в НАТО и ЕС, а това едва ли не изисква солидарност и подчинение. Друг е въпросът, че както президентът Радев напомни, Европа не прояви солидарност към нас, когато Турция се месеше най-нагло и безцеремонно във вътрешнополитическия процес на България. Това за ЕС бе една дребна досада и едва ли някой въобще е обърнал внимание.

Отговорът на Лавров бе кратък и отрезвяващ. Той апелира Лондон да се осъзнае, да се опомни и да спазва добрия тон и международното право! Доайенът на руската дипломация напомни, че този тон, който държи Лондон, е характерен за една отдавна отминала епоха, а колониализмът е останал далеч назад в историята.

По-важното в случая е, че Русия бе готова да сътрудничи, но никой не се вслуша в думите на Лавров и Русия. Той припомни, че съществува международна организация за забрана на химическите оръжия и в такива случаи е редно да се спазват международно установените норми и правила! Никой от т.нар. демокрации не пожела да покани Русия в едно общо разследване, което да даде ясен и обективен отговор на въпроса: Кой и с какво е отровил семейство Скрипал? Британците си провеждат собствено разследване, а политиците превръщат скандала в международен с непредвидими и неясни последици. Поголовното гонене на дипломати от двете страни идва да ни напомни една доста красноречива сентенция, че: ″Войната е продължение на дипломацията с други средства″. Точно поради това започна да мирише на барут в цяла Европа и много лидeри, включително и Б.М.Б ,закудкудякаха от страх.

Лондон заплашва Москва!

Британците заплашват, че ще блокират редица банкови сметки на руски олигарси, живеещи на Острова, ще засилят страховитите икономически санкции срещу Русия и най-страшното, че няма да участват, т.е. ще бойкотират световното първенство по футбол в Русия! Заплашват също, че ще спрат някои руски информационни агенции на острова и ще изгонят няколко дипломати на Москва. Все мерки, на които на човек от страх може да му настръхнат космите на гърба.

Някой би си помислил, че поне резилът, който се очертава за английския футбол, ще бъде избегнат. Това със спорта взе много да прилича на хибридна война и опит на Запада да налага най-нагло и безцеремонно своето светоусещане за справедливост, правота и правов ред. Зимните олимпийски игри преминаха съвсем скоро и там си пролича как политиката нагази с мръсните си крака и ръце в спорта. Западът обаче от много години извършва подобни извращения върху световния спорт, още от епохата на блоковото противопоставяне и за по-възрастните споменът е още жив. Да се чуди обикновенният човек защо МОК не наложи никакви санкции на САЩ , когато съвсем случайно небрежна чистачка бутнала и унищожила над 30 000 епруветки с допинг проби на американските олимпийски спортисти. Или пък защо никой не взе отношение по въпросите, свързани с астмата на норвежкия отбор по биатлон и хилядите епруветки кленбутерол(или някаква подобна зоб), които норвежците си носеха (официално) на последната зимна Олимпиада.

Човек разбира, че Западът мери с двоен аршин и прилага всички методи на хибридната война срещу Русия, а на нея не и остава нищо друго освен да отговори с цялия инстоментариум, с който разполага. Унищожаването на предатели, бивши разузнавачи влиза в този инстументариум и няма нужда да се чудим как така се е случило и защо така е станало? Просто това е една закономерност в шпионските среди и нещта във втората по древност професия се случват точно така.

КАКВО ДА ОЧАКВАМЕ В БЛИЗКО БЪДЕЩЕ?

″Бели каски″, ″Институт за човешки права″(съставен от двама човека със седалище в Лондон), ″химически атаки″ на САА срещу собствения си народ и безброй други измишльотини, които сътвориха болните мозъци от западните разузнавания с едничката надежда да компрометират и превърнат Асад в мишена на американскте ″хуманни″ бомби. Това родиха западните разузнавания и това е техния поглед далеч напред в бъдещето, където няма да ги има и Асад и Путин, така, както бяха отстранени Садам и Кадафи. Руснаците успяха да задържат Асад на власт, дори му спечелиха съюзници в лицето на Иран и Хизбула и това се възприема болезнено от Запада и особено от Великобритания. Боли ги и Лондон, и Париж, и Берлин, че руснаците воюват успешно в Сирия, запазиха Асад на власт и най-вече си възвърнаха международния авторитет на геополитическа супер сила.

Сега какво остава? Да се създаде демоничен образ на ″човекоядеца зад стените на Кремъл″ и да се изфабрикува компрометираща за Русия версия, целяща създаването на международна коалиция за война срещу самата нея. Затова Великобритания намесва САЩ, НАТО и другите водещи държави от ЕС ,за да придаде още по-демоничен образ на случилото се и ако е възможно, да се състави някаква по вид международна коалиция срещу федерацията. Какво ще се случи в близките месеци и години ще видим, но хибридната война е в ход, а тя е смесица от политически и дипломатически способи, преплетени с икономически и търговски, както и информационни, психологически, пропагандни и всякакви други средства, които могат да уязвят противника – разбирай Русия! Дали един подобен скандал с демонстративното убийство на двоен агент(предател) в сърцето на Великобритания ще се превърне в повод за нещо толкова голямо, като война? Едва ли, защото много подобни , направо еднакви случаи има, а Великобритания реагира нервно и с особена ярост, но реакцията и може да се използва повече за вътрешнополитическа употреба, отколкото да окаже реален ефект върху Русия и международния мир.

За Запада, разбирайте демократичния Запад, в което число влизат:САЩ, Великобритания, Франция, Белгия, Холандия, Германия, Канада, Австралия и още няколко други богоизбрани нации, борбата срещу съгрешилите държави се изразяват в ″цветни революции″, ″оранжеви революции″, ″арабска пролет ″, ″евромайдани″ и други подобни, разрешени от демокрацията методи. За политическите убийства, за превратите и безбройните мизерии, сътворени от техните – ″демократичн″ разузнавания, дискретно и дипломатично ще премълчим, защото някак не е политкоректно. Война заради Скрипал обаче няма да има, ще има само рев и други телесни течности, възмущение и публично обругаване на Русия! Защото Русия не се предава, Русия не се продава! В света на разузнаването царят някои неписани закони и те са, че предателите се унищожават, а това и на Скрипал, и на Литвиненко, и на всички други, предали родината си за няколко сребърника, е било пределно ясно.

Въобще тези руснаци са много примитивни, а прииждащите към Европа и Великобритания араби от Африка и Азия, афганистанци, маври и всякакви други само ще придадат колорит, ще я обогатят и ще я направят по-добро място за живеене.

Когато няколко нескопосани опита на разузнаването ти за инсцениране на химически атаки в Сирия не сработят и не хванат дикиш, най-добре е да пробваш на собствена територия с една и съща цел, с един и същ заподозрян. Докъде ще те отведе това? Може би война, а може и не? Добре е нашите британски съюзници да знаят, че целият свят помни изфабрикуваните оръжия за масово поразяване на Ирак и Садам, станали повод за нахлуването в Ирак и физическото елиминиране на Садам. Довели не до демократизиране на района, а до ежедневни престрелки между различни групировки, воюващи за власт, убийства, бомбени атентати и разчленяване на територията на Ирак. Изфабрикуваните оръжия за масово поразяване на Садам доведоха до големи ″добрини″ за целия регион, появата на различни уродливи по своята природа радикални ислямски терористични групировки и всяко подобно заиграване с химическите оръжия може да изиграе лоша шега на родителите на идеята.

Най-добре обаче, най-демократично и коректно би било, ако все пак Великобритания желае честно разследване, да не издава прибързани присъди, а да допусне международно и дори руско участие до разследването. Това желае и Русия, това каза и Лавров: ″Да се спазят международните конвенции за химическите оръжия и международното право″! Да се разбере какъв е произхода и състава на това вещество, а не просто ей така, от немай къде, да се обвинява някой и едновременно с обвинението да му се издава и смъртна присъда. Така се правело в демокрациите, а Великобритания би трябвало да го знае добре, нали е една от най-старите такива на континента.

* Александър Петров Йорданов - Експерт по НСО от ВОЕННА АКАДЕМИЯ ″Г.С. Раковски″