/Поглед.инфо/ На 7 септември в Техеран премина третата тристранна среща на президентите на страните-гаранти на Астанинския процес за съдействие на сирийското урегулиране, където президентът на Русия Владимир Путин се срещна с лидерите на Иран и на Турция Хасан Роухани и Реджеп Ердоган. На тези преговори бе дадена зелена светлина за решаващата операция от заключителния етап на сирийската война в провинция Идлиб.

Най-лесно бе да се постигне разбирателство с иранците. Макар и западната коалиция, а също Израел открито да заплашват с „невиждани“ удари по позициите на иранските доброволчески части в Сирия в случай на подкрепа на ударите на Дамаск по Идлиб, иранците нямат намерение да отстъпват. Твърде много е вложено от Иран в защитата на законното правителство на Сирия. Възможните загуби не смущават иранската страна. При това активното участие на иранците в идлибската операция се предполага във втората част на настъплението, когато ще се говори за освобождаването на град Идлиб и разположените редом до него шиитски градове Фуя и Кефрая, а това няма да е необходимо при разгрома на терористите при първия етап.

По-сложно е с Анкара. Турция е свързана със задължения по Сирия с Москва и Техеран, но не иска да губи контрол над бунтовниците в Идлиб, защото след поражението им ще изникне въпросът за пълното изтегляне от сирийска територия и на турската армия. Притеснения по повод предстоящото настъпление на сирийците турските власти прикриват зад страха за преминаване през тяхна територия на нови стотици хиляди бежанци. Всъщност последната операция по ликвидацията на зоната за деескалация в Южна Сирия показа, че при общо съгласие значителните потоци бежанци може да се избегнат. Освен това освобождението на Идлиб не само, че не би увеличило бягството на сирийците от страната, защото тук преобладават неголеми населени места, но и би позволило завръщането им в родината от Турция.

Въпреки това, турците предлагат нереалистични възможности за отстраняването на бойците от Идлиб „по мирен начин“. Планът на Анкара, според турската преса, се състои в доброволното разоръжаване непримиримите, включително на „ал-кайдовците“, на „Хаят Тахрир ал Шам“, с последвалото им прехвърляне към нови „буферни зони“ под контрола на подкрепяните от Турция „умерени“. Чужденците трябва да получат безпрепятствен достъп до страните си на произход. И според тях едва тогава ще бъде възможно да се определят „законните цели“ за антитерористичната операция. И всъщност – никога, защото непримиримите не са питани за съгласие, а и самите те едва ли мислят да предават оръжие. В „буферните зони“ по-скоро непримиримите ще поемат под контрол умерените, отколкото обратното. А и терористите нямат причина да се завръщат легално в своята родина, където ги очаква арест.

Очевидно по време на срещата в Техеран на Ердоган е изтъкнато подробно за тези обстоятелства от руската и иранската страна. В резултат на това крайната позиция на срещата на тримата лидери, макар и с някои резерви в духа на сдържаност, оставя възможност за настъпление на сирийската армия (ССА) в Идлиб. И това е основният успех на срещата на високо равнище. Турция може, а и ще осъди Дамаск за „несъразмерната“ употреба на сила, но няма да се меси открито и широко в хода на военните действия. Сдържаността на Анкара ще затрудни и прилагането на заплахите, с които в навечерието на настъплението в Идлиб се изказаха и САЩ и техните съюзници.

Засега подреждането на силите е както следва. С оглед на преместването от освободените анклави, включително от Източна Гута и Южна Сирия, на около 40 хиляди души, общият им брой в Идлиб може да е достигнал до 85-90 хил. Най-фанатичните екстремисти от „Хаят Тахрир аш Шам“ са около 40% от това количество и са разпръснати из цялата територия. В южната част на провинцията се намират още около 2500 от „Ислямска държава“, прехвърлили се тук от Източен Хомс. В северозападната част на Идлиб, близо до град Джиср ал Шугур, се базират пришълци от азиатските републики на ОНД ( „Ислямска партия на Туркестан“), на изток - между центъра на провинция и град Алепо – са терористите от организацията „Емират Кавказ“. Русия, както и много други държави, няма причина да помага за евакуацията им в някакви „буферни зони“, а още повече да ги завръща в родината им.

В числено отношение силите, съсредоточени от Дамаск за предстоящите боеве с малко превишават общото число на екстремистите, но това са най-добрите части, състоящи се от закалени, добре снабдени терористи – от „Силите на Тигъра“ на ген. Сухейл и Републиканската гвардия, до Четвърта механизирана дивизия под командването на Махер Асад. За тях ще бъде просто въпрос на време и политическа целесъобразност да сломят съпротивата на противника в Идлиб.

Що се отнася до заплахите на Запада да използват срещу Сирийската арабска армия (ССА) сила след провокации с химическо оръжие, тук е намерена ефективна противоотрова. С нанасянето на ударите по терористите в Идлиб ще се занимава основно групировката на ВКС на Русия. Западът, съдейки по нелепия случай със Скрипал, може да обвини за обвини в нанасяне на химически атаки и Москва, но дори още по-малко хора ще повярват в това. Освен това между водещите играчи в Сирия има строги договорености за ненападение, за техния провал са нужни истински „димящи дула“, а не евтини актьори от „белите каски“. А и руската групировка на сирийския театър на бойните действия ще има защита, включваща и С-300. Важното е, че и Израел едва ли ще поиска да участва в някакво хипотетични операции срещу руските военни, а без него западната коалиция не може да разчита на успех.

В първата фаза на предстоящата операция ще има четири основни направления.

Към Джиср ал Шугур.

Към Андан и път М-5

Към Саракеб и град Идлиб

Към Хан Шейхун.

Ако тези удари по тези направления бъдат успешни, втората фаза на операцията може и да не бъде нужна, както се случи по време на бойните действия в Дераа и Кунейтра и да се започне с преговорите. В случай на отчаяна съпротива на терористите Дамаск най-вероятно ще отиде до край, без да бъде спиран от никакви заплахи. Сирийците до смърт да уморени от продължителната война и ако за приключването са ѝ нужни нови жертви, то те ще бъдат принесени. Възможната намеса на САЩ и на техните съюзници на страна на противниците на Асад не може да промени ситуацията и единствено ще увеличи страданията на народа на Сирия.

Превод: Поглед.инфо