/Поглед.инфо/ Един от най-близките съседи на Русия се въоръжава стремително. Япония се готви да преправи своите сравнително безобидни хеликоптероносачи в страшни самолетоносачи. Как съответства това с пацифистката конституция на страната и с кого десетки години след Втората световна война се готвят да се сражават японците?

Правителството на Япония има намерение да построи първия си в следвоенната история самолетоносач. Корабът ще бъде създаден на основата на най-големия хеликоптероносач на Япония клас „Идзумо”. Както във вторник бе съобщено от японски медии, създаването на самолетоносача ще бъда включено в средносрочната отбранителна програма на Япония, която трябва да бъде приета декември.

Тази програма „Ръководни принципи на програмата за национална отбрана” е планирана до 2024 г. и ще стане първа крачка в отдръпването от вписаната в японската конституция забрана за пълноценна армия, заяви пред „Взгляд” ръководителят на Центъра за японски изследвания на Далекоизточния институт на РАН Валерий Кистанов. В рамките на тази програма правителството на Шиндзо Абе взе решение да купи от САЩ 42 изтребителя F-35B. Както съобщава изданието „Никей” Япония разглежда възможността да закупи още 100 такива самолета на сумата от 8,8 милиарда долара.

Целта е разбираема – американските „невидимки” пето поколение трябва да се разположат включително и на палубата на обновения „Идзумо. Японските корабостроители вече са дали препоръки по промените в конструкцията на кораба и поставянето на допълнително оборудване на него. Очаква се, че средствата ще бъдат заделени още през 2019 г.,а самото строителство ще започне през 2020 г.

Хеликоптероносачът, който ще бъде преоборудван в самолетоносач е сам по себе си нов кораб. Корабите клас „Идзумо” са приети на въоръжение през 2015 г. Засега в стой има само два такива кораба, а още два се намират в корабостроителниците. Това са най-големите кораби в състава на съвременния японски флот – дължина 248 метра, изместимост 27 хил. тона. Но самолетоносачът, създаден от „Идзумо” ще бъде малък, корабът ще може да побере едва до 10 F-35.

Отбелязваме, че корабът от нов клас в пресата често се нарича първи, все едно забравят за това, че в началото на Втората световна война Имперският флот на Япония разполага с 10 самолетоносача срещу седем американски (при това четири от самолетоносачите на САЩ се намират в Атлантическия океан). Само в нападението срещу Пърл Хърбър участват шест кораба такъв клас.

„Японците са имали самолетоносачи, но не най-модерен клас, макар и на начален етап на войната те наистина да нанасят удар по Пърл Хърбър. А след това след година, при Мидуей, американците потопяват по-голямата част от тези самолетоносачи. Оттогава японците не ги строят”, заяви пред „Взгляд” бившият посланик на Русия в Япония Александър Панов. Отбелязваме, че името „Идзумо” идва от историята. Така се нарича броненосец, участвал в битката при Цушима от Руско-Японската война.

Но сега ремилитаризацията на Япония със сигурност не е насочена срещу САЩ и дори не срещу Русия. През септември министър-председателят Шиндзо Абе увери Доналд Тръмп: „Въвеждането в употреба на военна техника с високи спецификации, включително американска техника, е важно за укрепването на японската отбрана”. Според вестник „Джапан Таймс”, правителството на Япония се надява да създаде самолетоносач, който да има решаващо значение преди лицето на „морския напор на Китай”. Няма как самолетоносачната програма на Китай да не буди притеснения сред японците.

Водещият научен сътрудник от Далекоизточния институт на РАН Василий Кашин смята, че японската програма за строителство на самолетоносачи има добра основа. „Японският флот от времената на Студената война има клас уникални кораби – ескадрени миноносци и ракетоносачи. По време на Студената война това са увеличени по размер ескадрени миноносци с увеличено количество бордови хеликоптери, а от началото на века този клас еволюира на практика до леки самолетоносачи”, смята експертът.

Според Кистанов японците са предвидили завръщането на морската мощ на Китай и строят хеликоптероносачите с ударение върху бързата им еволюция.

„По размер тези кораби съответстват на леките самолетоносачи на европейските страни, такива като Италия и Испания”, пояснява Кашин. „Още тогава става ясно, че тяхната конструкция отчита възможността в бъдеще върху тях да се разполагат самолети с вертикално или кратко излитане и вертикално кацане. Предвижда се възможността за укрепени палуби, способни да издържат въздействието на реактивна струя, самолетни кранове и друго оборудване. За преправянето им в самолетоносачи е дошло времето, защото наскоро се появи подходящ за целта самолет – изтребителят Ф-35, предназначен за корпуса на морската пехота.

Според Кашин страната не може да има пълноценен океански флот без самолетоносач, „защото разположените на борда на кораба крилати ракети са малобройни, скъпи и имат ограничения по тип употребявани бойни глави. Затова пък самолетоносачната авиация има широк набор боеприпаси и е важно допълнение към ПВО на корабното съединение. Плюс това авиацията дава повече разузнавателни възможности”, обобщава експертът.

„Всичко това, разбира се, е в разрез с японската конституция, която забранява на Япония да има пълноценна армия, в това число и настъпателни въоръжения”, отбелязва Кистанов. Хеликоптероносачите де юре не се смятат. Василий Кашин обяснява, че „измененията в законодателството, които са въведени в действие при Абе, дават на Япония „право на колективна самоотбрана”.

Става дума за бойни действия за защита и подкрепа на съюзник (Именно САЩ). Според Кашин това открива възможността Япония да участва във военен конфликт в случай, че тя не е пряко обект на нападение. Например при конфликт около Тайван или Южнокитайско море.

„С получаването на самолетоносачи японският флот ще може да действа значително по-надалеч от своето крайбрежие. В частност, обновяването на „Идзумо” ще повиши възможностите на Япония да защитава спорните островни територии, такива като островите Сенкаку (Дяоуйдао на китайски), а също така критично важните за Япония морски комуникации.

И макар Япония явно да се въоръжава срещу Китай, няма съмнение и че КНР няма да остави случващото се без внимание. „Ние виждаме негативната реакция на Китай и ръста на китайските вложения във военноморските сили”, сочи Кашин. Иначе казано, пред очите ни в Далечния изток, точно край руските граници се разгръща военноморска оръжейна надпревара. И кой знае какъв ще е резултатът от нея.

Превод: В.Сергеев


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели