/Поглед.инфо/ Днес се разбра, че САЩ са прекратили напълно доставките на петрол в Поднебесната. За това с позовавайки се на големия превозвач China Merchants Energy Shipping(CMES) съобщи агенция „Ройтерс”.

Освен това журналистите са се снабдили с документ с текст на речта, която Майк Пенс трябваше да произнесе в Хъдзъновия институт във Вашингтон. Да кажем, че текстът е категоричен значи да не кажем нищо. От него излиза, че Китай е виновен за абсолютно всичко:

На първо място той уж се опитва да се меси във вътрешните дела на САЩ при това опитите са къде-къде по-сериозни от тези, за които обвиняват Русия (!). Китай уж използва скрити агенти на влияние, за да повлияе на междинните избори за Конгрес. На второ място използва в свой интерес разногласията между ръководството на страната. На трето място шантажира американския бизнес-елит.

Няма да се впускаме в тезата, че Русия, ако се вярва на Пенс, внезапно е престанала да бъде „врат номер един” за САЩ, отстъпвайки палмата на първенството на Китай. Ще зададем по-добър въпрос: кой всъщност е инициатор на търговската война, в резултат на която отношенията между Вашингтон и Пекин са в безизходица.

Не заяви ли именно Доналд Тръмп един прекрасен ден, че смята търговията между двете страни „нечестна” и започна последователно да повишава търговските мита за китайските стоки? И може ли да се обвинява Китай, че е отказал да понася мълчаливо това и е предприел ответни мерки? Предполагам, че не.

Ще дам пример за особената абсурдност на претенциите на САЩ:

Според Foreign Policy, във Вашингтон имат намерение да обвинят Пекин, че „подкопава отбранително-промишлената база”. Как са го направили това китайците? Простичко. Те уж нарочно са организирали търговската политика с обработващата промишленост така, че „да подкопава лидерството на Америка в критично важните отрасли”. Казано по-просто, установяват твърде ниски цени на своята продукция, затова и американските доставчици не издържат конкуренцията и излизат от бизнеса.

Ударението тук е на думата „конкуренция”. Конкуренция, която Щатите не издържат не само по въпроса с износа на суровини, но и по много други направления. А губейки в честната борба, те вземат на въоръжение метода на санкциите, заплахите и шантажа. Както с Китай, така и с другите държави. И при това успяват пътем да се изкарат за жертвата! Няма да кажа, че това е ново явление в геополитиката, но въпреки това то не престава да удивява.

Превод: В.Сергеев


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели