/Поглед.инфо/ В Съединените щати има организация с непретенциозното име Фондация „Наследство” (The Heritage Foundation). От 1973 г. се занимава с изследователска дейност в политическата област. Като цяло има много подобни офиси в Америка, но този се откроява със своето ниво. От най-ранните дни на своето създаване The Heritage Fundation е работило по искане на американското правителство, Държавния департамент, Пентагона, отдела за разузнаване на Министерството на отбраната и други силови органи на страната.

Мисията на фондацията е формулирането и популяризирането на консервативни държавни политики, основани на принципите на свободното предприемачество, ограничаване на държавната власт, индивидуална свобода, традиционни американски ценности и силна национална отбрана.

Сред заслугите на The Heritage Foundation са формирането на идеята за „Стратегическата отбранителна инициатива” за администрацията на Рейгън и концепцията, която е в основата на операцията „Пустинна буря” срещу Ирак. Годишният „Индекс на икономическата свобода”, често споменаван в Интернет и цитиран от водещите западни медии, е също работа на Фондацията. Като цяло, ние говорим за организация за формиране на американската политика, която е не по-малко важна от аналитичната корпорация RAND.

Така в пресата се появи техният доклад „Шестте основни цели на американската политика в Европа за 2019 г.” Като се има предвид нивото на Фондацията, има всички основания да се очаква практическо прилагане на документа в близко бъдеще и следователно има основание да му се обърне внимание.

Анализаторите на фонда определят текущата година като ключова за цялата перспектива на американско-европейското сътрудничество. За разлика от предишните периоди, през 2019 г. в Европа ще се проведат редица избори,които в крайна сметка могат фундаментално да променят целия политически пейзаж. Специално внимание се отделя на Гърция, Молдова, Полша и Украйна. Също така се казва, че отделянето на Великобритания от Европейския съюз ще намали рязко неговата стойност за Съединените щати като съюзник. Всичко това изисква фундаментална ревизия на американската външна политика в Европа. Предвид случващото се, продължаването ѝ в предишен вид изглежда невъзможно.

В тази връзка експертите от Фондация „Наследство” определят шест ключови въпроса, от степента на чиято успешно ще зависи не само успеха на тази година, но и средносрочните външнополитически перспективи на САЩ като цяло. При вземането на решения Вашингтон трябва да вземе под внимание три основни принципа: първо, задълбочаване на сътрудничеството със съюзниците за насърчаване на общите принципи и противодействие на агресията и подривните дейности (без да се уточнява кой-кой); второ, премахване на бариерите пред растежа на общата търговия; на трето място, изпълнението на задълженията за съвместна отбрана, включително засилване на възпирането в Източна Европа.

Първият от шестте най-важни момента през 2019 г. е Брекзит, когато при всеки случай Великобритания ще се сблъска със сериозна икономическа криза. Това отваря за Съединените щати перспективата за сключване на ново широкообхватно търговско споразумение с Лондон, с което се отменят всички тарифи и квоти за Съединените щати. Идеята за някакво включване на Великобритания в споразумението USMCA, която замени предишното споразумение НАФТА за общата търговска зона между Мексико, САЩ и Канада, най-вероятно се подразбира.

Не е много ясно защо са нужни британците толкова. В индустриален план Америка няма какво да им предложи. Или да стане пазар за износа на американските стоки. В този случай Лондон всъщност ще получи ролята на класическа американска колония.

Вторият ключов въпрос е критичната необходимост да се спре изпълнението на проекта „Северен поток 2“. Авторите директно казват, че това е основната стратегическа пречка за Америка да получи политическо господство в Европа чрез организирането на критична зависимост от енергийните доставки на САЩ.

Тъй като политически възпиращите фактори вече са изчерпани, авторите на документа препоръчват разширяване на опозицията чрез организиране на всякакви санкции срещу европейски компании, участващи в проекта с Газпром. По-специално се споменават OMV (Австрия), Engie (Франция), Uniper и Wintershall (Германия) и Royal Dutch Shell (Холандия). Инициатор на санкциите трябва да бъде Министерството на енергетиката на САЩ. Целта на въздействието трябва да бъдат както самите компании, така и техните финансови инвестиции, особено в Съединените щати.

Третият въпрос е кардиналното преместване на линията на военно противопоставяне от Гърция, Западна Германия и Дания на изток. Това се отнася за Полша и балтийските държави. Препоръчително е да се разгледа разполагането в Полша на постоянна американска военна база със значителен контингент от американски военни сили там. Подобен ход би осигурил значителни предимства в сравнение с ротацията на ефективната проекция на сила. Препоръчва се въздушните патрули в небето над балтийските държави да бъдат прехвърлени от съвместните сили на НАТО към задълженията на военновъздушните сили на САЩ, разположени в база в Полша.

Следващата ключова точка е поддържането на активно участие в политическите процеси на Балканите. Особено западната им част. Твърди се, че поради нарастващата руска политическа намеса висок остава потенциалът за възобновяването на войните от религиозен, етнически и културен характер. Това изисква засилване на политическата активност на САЩ за формиране и консолидиране на западните основи на света, както и включването на балканските държави в западните международни механизми.

По-специално, да се постигне изпълнението на програмата за безвизово пътуване в Хърватия, присъединяването на Македония към НАТО и предотвратяването на споразумение между Косово и Сърбия за обмен на територии. Последното е особено забавно, тъй като подобен ход наистина е способен да намали интензивността на етническата конфронтация между Косово и Сърбия. Дори и да не помните странността на правния статут на самото Косово.

Тази година ще бъде важна за американската политика в Украйна, където се очакват президентските избори през пролетта. Трябва да се отбележи, че анализаторите на Heritage Foundation директно препоръчват правителството на САЩ да се подготви за установяване на отношения с чисто новото правителство на Украйна, където да изпрати нов специален представител. Това директно показва неизбежността на поражението на Петро Порошенко.

Съдейки по липсата на други стратегически цели, включително разрешаването на конфликта в Донбас, кукловодът възлага на Украйна ролята на обикновен дразнител за Русия, когато Вашингтон се нуждае от това. Съдбата на самите жители на Украйна изобщо не ги интересува. Както няма значение и специфичната идентичност на победителя в президентските избори.

Който и да е той, той ще трябва да продължи икономическите и съдебните реформи, както и да се бори с корупцията. С други думи, Украйна, като активен фактор, си проправи път в американската стратегическа линия. Комуникацията с нея се поддържа само поради факта на съществуването ѝ. В случай на някакви вътрешни проблеми, включително разпадане, Съединените щати просто ще изхвърлят актива в кошчето.

Последната точка от стратегическата програма на САЩ в Европа е Черно море, в което се наблюдава широкомащабно засилване на влиянието на Русия след анексирането на Крим. Това осуетява плановете на Съединените щати, както се посочва в документа, „да използват Крим като платформа за стартиране и поддръжка на военноморски операции в Източното Средиземноморие".

За нивелиране на проблема се предлага разширяване на американското морско присъствие в Черно море. Формално, в рамките на Конвенцията от Монтрьо, но, въпреки че това не е изрично казано, има смисъл да се говори с партньорите от НАТО, които имат излаз на Черно море, за създаването от тях на съединения „под наем”, което да позволява на корабите на САЩ да се намират в региона извън рамките на Конвенцията.

От изложеното следват три основни извода.

Първо, консервативните фабрики за стратегическата мисъл в САЩ очевидно изостават от действителните световни реалности и продължават да изхождат от идеята за абсолютното американско геополитическо и военно превъзходство.

Второ, макар и да се наричат консервативни, те всъщност изповядват либерален светоглед, който е част от идеологическия конфликт със сегашната администрация на Америка и интересите на значителна част от нейния бизнес. Тръмп в течение на своето президентство провежда стратегия по какавидирането на САЩ вътре в клъстера USMCA и дори разглежда перспективата за излизане на страната от НАТО.

Трето, с всички гореспоменати проблеми, текущата година все пак се счита за стратегически ключова и следователно фундаментално важна за бъдещето на Съединените щати, като по този начин води до идеята за необходимостта и значението дори на решителни действия за постигане на поставените цели. В противен случай Вашингтон няма да може да запази контрола над Европа.

И разбира се, отбелязването на „края на Украйна” е забележително. За нея американските стратегически кукловоди просто нямат задачи. Абсолютно. Дори тактически. Очевидно, че Киев също не може да разчита на съществена помощ. Който както може. И САЩ напълно са отписали Порошенко.

Превод: В.Сергеев