/Поглед.инфо/ “Доктрината “Тръмп” е САЩ да си запазят правото да използват сила, когато президентът е разстроен от нещо, което е видял по телевизията”.
Има нещо повече от простодушие, почти самохвалство, в начина, по който Доналд Тръмп обяви, че отношенията между САЩ и Русия са “на исторически най-ниското си ниво”. Изненадващо за човек, който много искаше да започне конструктивно партньорство с Владимир Путин и чийто държавен секретар едва завърши първото си посещение в Москва. Съответно “НАТО вече не е остарял”, а паралелно с това Китай, на който бе обещана търговска война, се превърна в примерен ученик, след уикенда на “положителна алхимия”, прекаран с президента Си Дзинпин на голф игрищата в Мар-а-Лаго във Флорида.
Светът на президента Тръмп определено не прилича на света на кандидата Тръмп.
Може би това е съдбата на ударните предизборни обещания, изречени от новак, който залагаше повече на своя “инстинкт”, отколкото на познанията си за геополитическите тънкости. Други виждат в това успокоителен знак за връщането на президента към реалността, повлиян от “разумните” умове в правителството, много влиятелният зет Джаред Кушнер и неговата коалиция от генерали и бизнесмени - от Матис до Макмастър и Тилърсън. Несигурността около съдбата на Стив Банън, идеологът популист, който губи скорост, също потвърждава според някои процеса на “нормализиране” на президентството на Тръмп.
Внимание обаче с миражите. Постоянството, което се смята за добродетел в дипломатическите среди, не интересува Доналд Тръмп. “Той не е доктринер и гледа на нещата от опортюнистичен ъгъл, обяснява високопоставен служител на Белия дом. Президентът вижда възможности, там където мнозина други виждат трудности”. Промяната на неговите позиции е оправдана преди всичко от ползите, които той се надява да извлече. Тръмп е “главният преговарящ”, чието основно обещание - да направи така, че американците да спечелят от най-добрите “сделки” - надхвърля всички останали.
Ако Китай избягва засега заплахата от митнически такси и обвинението, че е “валутен манипулатор”, то е защото изглежда е на път да помогне на Вашингтон за решаването на по-належащи въпроси. След като бе призован да окаже натиск над Северна Корея, президентът Си Дзинпин вече спря доставките на въглища на Пхенян. Китай се въздържа и при последното гласуване в Съвета за сигурност на ООН, след като шест пъти наложи вето. Но съгласието между тях е несигурно: ако Китай “не се погрижи както трябва за Северна Корея, САЩ ще се заемат”, повтори в четвъртък американския президент в Туитър.
С Тръмп изборът на съюзници и на силови опити обещава да се мени постоянно. По въпроса за Сирия неговата администрация изрази не по-малко от пет различни позиции през последните три седмици, стигайки до военен интервенционизъм, колкото внезапен, толкова и неочакван за шампиона на “Америка преди всичко”. Днешната му склонност да държи Русия на дистанция се обяснява отчасти с разследванията, които провеждат ФБР и Конгреса по подозренията за тайно споразумение между кампанията му и Кремъл. Но и тук нищо не е решено: “Нещата с Русия ще се оправят, написа той в Туитър в четвъртък. Когато дойде моментът, всеки ще дойде на себе си и ще има траен мир”.
Новият интервенционизъм на Тръмп
Инициирана като първи контакт с желан партньор, визитата на Рекс Тилърсън в Русия се превърна в дипломатическо предизвикателство. На държавния секретар се падна втората част от тактическата промяна на Доналд Тръмп, който изстреля залп от ракети над Сирия. След като не видя Москва да оказва натиск над Башар ал Асад, за да се откаже от химическите атаки, президентският светкавичен удар си остава внезапен изблик на интервенционизъм, лишен от последователност и стратегическо въздействие.
Доналд Тръмп ликуваше, че е изненадал всички, давайки заповед за ударите, приветствани от голяма част от общественото мнение, коментаторите и конгресмените в САЩ. Но много скоро възникнаха въпроси. Това ли беше “червената линия”, чието преминаване изисква нови действия? Ще се ангажират ли повече САЩ в Сирия? Тяхната цел сега напускането на Асад ли е? На тези въпроси високопоставени служители на администрацията дадоха различни отговори, което допринесе за объркването. Но няколко пункта се очертават.
Първо, няма засилено ангажиране: “Няма да изпращаме сухопътни части в Сирия, заяви президентът пред “Ню Йорк Пост”. Нашата политика е същата, нищо не се е променило, няма да ходим в Сирия”, където вече има 800 “военни съветници”.
Второ, Асад вече няма бъдеще в очите на американската администрация, която седмица по-рано изглежда се бе примирила с неговото оставане на власт. Ники Хейли, американската посланичка в ООН, определи заминаването му като “приоритет”. “Върховната цел си остава да победим “Ислямска държава”, заяви Тилърсън. Съветникът по националната сигурност Х. Р. Макмастър се опита да обобщи: “Трудно е да се предвиди политическо решение в следствие оставането на Асад. Но не казваме, че ние ще сме тези, които ще извършат смяната на режима”.
Тук влезе в играта натискът над Русия. Той варира между ирония, осъждане и призиви да прояви разум. Или руснаците са били измамени от Дамаск, или са съучастници на химическите атаки - което намеква все по-открито Белият дом, стигайки дори дотам да ги обвини, че са “прикрили” военни престъпления. Във всички случаи, Кремъл “трябва да се запита дали иска да се подреди до сирийския режим, Иран и “Хизбула”, каза Тилърсън. Дали това е дългосрочен съюз, който обслужва интересите на Русия, или тя предпочита да се нареди до САЩ и техните съюзници, които се опитват да решат сирийската криза?”.
Очертаване на доктрина?
Опцията за допълнителни удари “абсолютно остава на масата”, потвърди в сряда говорителят на Белия дом Шон Спайсър. “Путин подкрепя чудовище, животно, каза Тръмп. Това е много лошо за Русия и за света”. Американският президент обърна нововото си сурово лице към Северна Корея, отправяйки й заплашително послание с изпращането на тактическата военноморска група “Карл Винсън” - самолетоносач, два ескадрени миноносеца и един крайцер, оборудвани с над 300 ракети.
Но той до голяма степен е зависим от отговора на Путин на поведението му в Сирия. “Ще се изправят ли руснаците срещу нас, ако се намесим отново срещу използването на химически оръжия, които те самите са забранили, пита се Робърт Форд, бивш посланик в Дамаск. Не мисля, че Кремъл ще изостави Асад в политическия преход. Но той може да го убеди да се откаже от химическите бомбардировки”.
В този случай, новият “умерен интервенционизъм” на Тръмп би имал заслугата да е ефективен, предлагайки очертаването на доктрина. Настроен скептично по въпроса, военният историк Макс Бут припомня, че Бил Клинтън беше много привързан към метода на ракетните удари с нисък риск в Судан, Ирак или Афганистан. “Изглежда се връщаме към убиването на камили в пустинята, както казваше Джордж Буш, иронизира Макс Бут. Доктрината “Тръмп” е САЩ да си запазят правото да използват сила, когато президентът е разстроен от нещо, което е видял по телевизията”.
“Мисля, че тук се появява нова доктрина, различна от тази на Буш и Обама, смята обаче Джеймс Карафано от консервативния мозъчен тръст “Херитидж фондейшън”. Администрацията не е тук, за да промени из основи международния ред, но тя се стреми да намери баланс между причините да се дезангажира и преследването на дракони”. Нещо, което Уолтър Ръсел Мийд от Института “Хъдсън”, смята за част от “джаксъново-хамилтъновата линия: Тръмп е интернационалист реалист. Той се намесва заради усещането за заплаха, а не за да спаси установения международен ред”.
Превод от френски: Галя Дачкова
Филип Жели, кореспондент на "Фигаро" във Вашингтон