/Поглед.инфо/ Светът стои на прага на ядрена война или начало на нова епоха, в която Китай ще поеме глобална отговорност.

За пръв път от Карибската криза през 1962 година светът балансира на ръба на ядрена война. Сега начело на Америка не е Кенеди, а Тръмп. Неговият противник не е СССР, който при цялата си жажда за власт все пак се е опасявал от рисковете, чийто мащаб е било трудно да се прецени, а севернокорейският диктатор със своите доисторически понятия. (...) За него ядреното оръжие е гаранция за сигурността на режима.

Светът изтръпва от вербалната ескалация на конфликта между Вашингтон и Пхенян. Падането в бездната все още може да се предотврати. В най-добрия случай надвисналата заплаха ще доведе до „нов световен ред“, за който толкова много се говори. Тук всичко зависи най-вече от Китай. Пекин е в състояние да намали заплахата от война посредством санкции и дипломация или пък да остави всичко на самотек и окончателно да загуби контрола върху ситуацията. В първия случай на Китай ще му се наложи да поеме глобална отговорност, във втория – ще продължи преследването на националните интереси и ще се опита да прехвърли на други стрелките за решаването на неприятните проблеми.

Пекин контролира 90 на сто от външната търговия на Северна Корея и ми могъл да накара Ким Чен Ун да се съгласи на преговори - до момента Китай не е задействал този лост за натиск. Той изчаква, за да не избира между двата кошмарни сценария. Първият ще дойде, ако режимът в Пхенян падне и Китай бъде залят от бежанска вълна. Корея ще се обедини и ще стане окончателно съюзник на САЩ.

Вторият сценарий предвижда война пред собствения праг и напълно възможно с използването на ядрено оръжие. Работата ще стигне и до икономическа криза: Китай няма да постигне показателите на растеж, необходими, за да смекчи вътрешните конфликти и да постигне благосклонността на собствения народ.

Ким и Тръмп по най-безмилостен начин играят с тези страхове на Китай. И двамата искат да придърпат Китай на своя страна.

Съществува обаче и Южна Корея, която с все сила се опитва да разубеди Тръмп от военен удар. Войната ще се води на Корейския полуостров, а столицата на Южна Корея Сеул с нейните 10 милиона жители лежи в зона, която ще попадне под ударите на севернокорейската артилерия и ракети с малък обсег. САЩ ще победят Ким, но Южна Корея ще пострада жестоко.

През 1962 година САЩ и СССР успяха да се договорят. Кубинската криза доведе до преход от оръжейна надпревара към контрол над нея и изтегляне на ракетите. През 2017 година корейската криза може да доведе до нов световен ред, в който САЩ и Китай ще трябва да си поделят глобалната отговорност. В противен случай ще се пролее много кръв.

-----------------------------

Анализът на коментатора Кристоф фон Маршал е публикуван в немския вестник „Тагесшпигел“.

Берлин / Германия