/Поглед.инфо/ Победата на Владимир Путин на президентските избори не учуди западните журналисти, за разлика от участието на руските избиратели и техния общ ентусиазъм. Според аналитиците решителната външна политика на Москва като „противопоставяне срещу агресивния Запад“ сплоти руснаците около действащия лидер. Впрочем какъв ще бъде четвъртият президентски мандат на Путин е сложно да се предвиди, признават средствата за масова информация.

На 18 март в Русия се състояха президентските избори, в които победи действащия президент на страната Владимир Путин. Как премина гласуването и какво очаква Русия сега?Западните средства за масова информация споделиха своите коментари.

Неочакван ентусиазъм

„Всичко малко напомняше панаир: от високоговорителите звучаха съветски шлагери, пред московските избирателни участъци децата играеха хокей, подаряваха им балони с цветовете на националния флаг, а възрастните тук можеха да купят салам и зеленчуци по намалени цени“ - така Кристина Хебел от Der Spiegel описа изминалите избори, в които взеха участие 67% от руснаците, включително, например даже Жерар Депардийо, който гласува в посолството в Париж.

За свое учудване, отивайки в един от избирателните участъци кореспондентът на CNN Матю Чанс откри, че руснаците са настроени доста оптимистично – и това въпреки че те „ясно разбират, че няма демократичен избор“. „Ние предполагахме, че настроенията ще бъдат доста апатични. Но в действителност, поне конкретно на този участък в центъра на Москва изборите минават оживено“ - отбеляза американският журналист.

Някои издания подчертаха, че през тази година не е минало без „опити за манипулация“, които, както призна Кристоф Вернер от Die Welt, изглеждаха „направо абсурдни“, защото на победилия Путин това “в действителност даже не му беше необходимо“. Фиксираните „манипулации“ немският кореспондент обясни с това, че Кремъл си е поставил за цел 70% участие на избирателите в изборите, а това е много трудно да се постигне при условие, че „по-голямата част от населението е уморена от политиката и не беше заинтересована“.

Френският вестник Le Figaro също обърна внимание на „многобройните опашки пред избирателните участъци в Русия и в чужбина, рекордния брой гласове, близко до 75% и участието на избирателите, превишило показателите от 2012 година“. При това старшият сътрудник от Норвежкия институт за външна политика Хелге Блаккасрюд настоява, че такъв успех и голяма подкрепа на действащия президент сред населението се обяснява не с измами на изборите, а с определени условия, създадени в течение на онези години, през които Путин беше на власт. Към днешен ден „няма нито един конкурент, имащ програма, която би привлякла широките слоеве от населението или организаторските и икономическите ресурси“, необходими за да се удържи президентското кресло.

„За Владимир Путин и неговия екип това беше добре изпълнена работа. С помощта на честни и нечестни методи в неделната вечер президентът с лекота удържа оглушителна победа на изборите“ написа The Independent.

Обединяваща конфронтация

Според кореспондента на финландския вестник Helsingin Sanomat Пеки Хакала изходът от гласуването е бил определен още през февруари 2014 година, когато Владимир Путин „каза на своето обкръжение, че е дошло време да върнем Крим в родината“. Така че определянето на датата на провеждане на изборите в деня на годишнината от „завладяването“ на Кримския полуостров е много „успешна маневра“. Действително, подчертава Der Spiegel Владимир Путин беше преизбран „не въпреки, а благодарение на неговата външна политика“, в която главен приоритет за Москва остава „запазването на статута на свръхдържава“.

За кореспондента на Das Erste Удо Лилишкис популярността на Владимир Путин безусловно „е свързана с благосъстоянието на обикновените граждани“. Но въпреки, че днес в Русия хората като цяло „живеят по-зле и чувстват това“, президентът им дава „нещо друго, ценно“ - националната гордост и самосъзнание. През погледа на журналиста външната политика под формата на „постоянна отбранителна война против агресивния Запада“, която води действащия руски лидер, сплотява народа и му помага „да се отдалечи от мрачната реалност“. Но това свидетелства и за факта, че сближаване с Русия при „Путин 4.0“ също не трябва да се очаква. На изборите руснаците се мобилизираха „благодарение на военната реторика и страха от война“, реши немският Die Welt.

В разгара на кризата в отношенията със Запада руският президент „спечели бас, който не може да бъде загубен“, твърди Les Echos. И щом гласуването е минало в обстановка на „почти студена война“ , за победата на Путин може да е способствало „сплотяването на нацията под едно знаме – тоест около държавния глава“. Въпреки, че преди няколко дни Русия чуваше по свой адрес множество обвинения от страна на британските власти, със своята „безусловна победа“ на изборите Путин взе реванш – възнегодувалите руснаци решиха да изразят подкрепа на своята страна и на нейното ръководство, отбеляза британският вестник The Times.

По-силни от преди

Руснаците имат доверие в Путин и са сигурни, че той е в състояние да се справи с всякакви вътрешни и външни проблеми, предполага The New York Times. Наблюдателят на CNN Джил Догърти потвърждава: руснаците ги устройва предсказуемостта, която гарантира действащия лидер. За много жители на страната, особено за по-старото поколение, които минаха през „бурните 90-те години“, стабилността на съвременна Русия при Путин е най-важното нещо. Както подчертава La Croix избирателите са признателни на президента за първото десетилетие на 2000-та и стремителния икономически ръст. Но както показаха кризите от 2008-ма и 2014-та години „това процъфтяване беше крехко, зависимо от износа на минерали и енергоресурси“. Новото поколение, което „не познава допутинските времена и е способно само да си намери информация в интернет и да сравнява ситуацията със задграничната“ демонстрира все по-сериозни очаквания. „Президентът на процъфтяването“ знае, че от тук и нататък трябва да действа.....

В края на краищата, президентските избори бяха „най-малкия проблем“ на Владимир Путин. Пред преизбрания президент все още стоят редица вътрешнополитически предизвикателства, в това число „икономическото блато“. А също нарастващите конфликти със запада, напомня датският Berlingske.

„Какъв Путин да очакваме“ - си задава въпроса Ouest-France. - За пръв път никой не знае“. Както показа президентът в своето обръщение към нацията на първи март той е „завладян от техническата революция, която се извършва днес в света“. Освен това испанският канал Canal24 Horas TV обърна внимание на факта, че президентът обеща „да мисли за бъдещето на децата“ а не само да се ръководи от „текущите конюнктурни съображения“. И въпреки, че самият Путин явно даде да се разбере, че това е последното му кандидатиране на президентски избори, някои чуждестранни журналисти и експерти, включително британския адмирал в оставка Алън Уест, започнаха да сравняват съвременна Русия със СССР, пророкувайки за руския лидер „пожизнено президентство“.

Каквото и да се случва, според El Mudo, „тронът на царя“ на Владимир Путин е достатъчно здрав както за подготовката на предаването на властта, така и за продължаване на неговата власт в бъдеще“. След третия си президентски срок Владимир Путин стана много по-силен, отколкото беше през 2012 година е уверен The Guardian. Президентът „укрепи образа на лидера на поколението, който уплаши цялата опозиция, освен най- идейните й участници и предприе крачки за възстановяване на руското величие с помощта на толкова спорни действия, каквото беше анексията на Крим“.

Норвежкият вестник Dagbladet подчертава: широката подкрепа на Путин демонстрира, че той е избрал правилния път „със своя социален консерватизъм и култивиране на руския патриотизъм“. Той говори със своя народ така, както говорят малко лидери на западните демокрации. След тези избори, както счита CNN, Кремъл може с пълно право да заяви, че „руската система на управляема демокрация представлява истинската воля на народа“.

Превод: Магдалена Желязкова