/Поглед.инфо/ Походът на справедливостта в Турция възроди надежда в опозицията. По мирен и демократичен начин опозиционно настроените хора „въстанаха“ срещу авторитарния режим на президента Реджеп Тайип Ердоган. Показаха на света и най-вече на себе си, че са много и силни, и че Турция не е Ердоган.

Дефицитът на минимум справедливост и неспазването на законите от управляващия елит обедини опозиционно мислещите хора в Турция по време на Похода за справедливост, който бе иницииран от лидера на основната опозиционна Републиканска народна партия (РНП) Кемал Кълъчдароглу. Огромното множество извървя пътя от 450 км от столицата Анкара до Истанбул за 25 дни.

Реакцията на президента Реджеп Тайип Ердоган към похода показва, че е бил повече от разтревожен от случващото. Походът показа, че режимът също е уязвим. Походът бе осъществен по време на наложено вече почти от една година извънредно положение. Ердоган можеше да прекъсне похода само с един декрет, но не посмя заради последиците. Отправи закани срещу Кемал Кълъчдароглу и многократно критикува протестния поход.

В началото Ердоган предупреди Кълъчдароглу, да не се изненада, „ако утре съдебните власти те привикат някъде”. А няколко дни след като похода приключи го окачестви, като „бил организиран за подкрепа на терористичните групировки“. Турският президент окачестви участниците в похода като „онези, които изминаха 450 километра за терористите”. Ердоган заплаши Кълъчдароглу, че „няма да може да излиза по улиците”, ако продължава да призовава хората да участват в подобни демонстрации.

Искането на справедливост на толкова много хора, въпреки заплахите, показва, че в репресивния режим на Ердоган няма място за справедливост. Походът бе най-голямата масова проява срещу Ердоган след протестите на парка „Гези” през май 2013 г., потушени по най-жесток начин. Продължаващата реакция на Ердоган срещу опозицията показва, че той е силно притеснен от истинска опозиция. Силата на Ердоган се дължи основно и на слабата и привидна опозиция. В това, че десетилетие наред опозицията не можеше да надмогне себе си и да се разтърси от своята идеология. Да бъде алтернатива на управлението на Ердоган и да представи платформа на избирателите, които да ги обединят. Зашитите с идеологически конци послания на опозицията помагаше повече на Ердоган да затвърди своите позиции през годините.

Без никакви условности и само с единствено искане – справедливост, критично мислещите хора към режима на президента Ердоган показаха, че могат да се обединят. Надежда за надигане на глава срещу режима на Ердоган е възродена.

Но дали Кемал Кълъчдароглу е онзи лидер, който може да обедини всички опозиционно настроени хора в Турция? Какво предстои от тук нататък?

„Това е първата стъпка от мирната съпротива в Турция“, обяви в неделя Кемал Кълъчдароглу по време на заключителния митинг, събрал, според различни източници, над 1,5 млн. души. Какво предстои след похода на справедливостта никой не знае. „Последният ден от похода ни е ново начало“, закани се Кълъчдароглу без да уточни подробности. Индикации за следващи стъпки за сега няма, а само говорене и опит да се съберат плодовете от митинга. Ако акумулираната енергия не съумее да бъде обединена, се рискува похода да остане един хубав спомен.

Кемал Кълъчдароглу успя да привлече към похода си хиляди опозиционно настроени на президента Ердоган хора, въпреки че не споделят неговите идеи. Но дали те ще успеят да го припознаят, като свой лидер?

„Ние ще разбием стената на страха”, каза пред тълпата Кемал Кълъчдароглу, но в своето изказване използва официалния език на Ердоган, за да се презастрахова от евентуални репресии.

"Вървяхме за справедливост, вървяхме за правото на угнетените, вървяхме за вкараните в затвора депутати, вървяхме за лишените от свобода журналисти, вървяхме за уволнените университетски преподаватели”, каза Кълъчдароглу. Но не можа да защити най-малко правата на етническите кюрди, както и да защити колегите си депутати от прокюрдската партия, които са в затвора. Използва етикетирането и набеждаване за лоши на т.нар. гюленисти, като използва политическата риторика на Ердоган. Ведгана се появиха коментари за „контролирана опозиция“ от разочарованите критици. Той не успя да убеди кюрдите, демократите и умерените консерватори, които не харесват авторитарния на режим на Ердоган.

По време на похода за справедливост в продължение на 25 дни Кълъчдароглу беше, като „турския Ганди” - обединител, но не успя да надскочи на митинга своите идеологически рамки и остана само лидер на РНП. Мнозина виждаха в него шанса за истинска демокрация в Турция. Кемал Кълъчдароглу имаше историческата възможност да стане обединител на цялата опозиция и да бъде шанс за Турция. Но не успя. Но Кълъчдароглу успя да затвърди своята позиция, като лидер на РНП в истинския смисъл на думата и да парира критиките към него и погреба надеждата на вътрешната опозиция в партията. Но не успя да се превърне в лидер на цялата опозиция в Турция.

Като контрапункт на похода за справедливост и митинга на опозицията Ердоган ще трябва да организира по-мащабни прояви. Отличен повод за това е годишнината от опита за преврат от 15 юли 2016 г. С мащабни прояви в цяла Турция и извън нея ще се пропагандира официалния разказ на Ердоган, в който световните лидери все по-малко вярват.

---------------------------------

Тайфур Хюсеинов, журналист.

Анкара / Турция