/Поглед.инфо/ През следващата 2019 година се навършва десетата годишнина от края на световната финансова криза от 2007–2009 г. По стандартите на ХХ век „спокойният” период е рекорд. Американските власти наскоро съобщиха, че периодът на икономически растеж в страната вече е достигнал 117 месеца. Ако е така, тогава около март 2019 г. Америка ще празнува десетилетие на своето непрекъснато икономическо благосъстояние.

Въпреки това, Америка може да не достигне десетгодишния юбилей. Има твърде много признаци, че финансовата криза може да застигне света по-рано. Някои експерти обаче казват, че това няма да бъде нова криза, а втора вълна на първата. Кризата от 2007-2009 беше частична, дисбалансите в световната икономика бяха само частично смекчени, сметени под килима. Кризата от 2007-2009 може да се сравни с гръмотевична буря, която изглежда е преминала, но небето не е изчистено. Гръмотевиците вече трещят. Въпреки това, през 2018 г. бурята не се разрази. Може би защото миналата година печатницата на Европейската централна банка (ЕЦБ) продължи да работи под марката „количествено облекчаване“, Японската централна банка направи същото. И двете централни банки поддържаха отрицателни лихвени проценти по депозитните сметки. Тоест, те направиха това, което обикновено се прави само в критични моменти, за потушаване на кризите. Въпреки това, те продължиха да правят това доста дълго. Такова нещо в историята на „цивилизования” капитализъм все още не е имало. За първи път водещите централни банки в света в продължение на десет години снабдяват световната икономика с огромни количества евтини и дори безплатни пари.

Странно се превръща капитализмът. По-правилно е да го наречем „паричен социализъм”, бенефициерите на който са спекулантите, свързани с централните банки. А спекулантите, за сметка на безвъзмездните пари, продължават любимата си дейност – надуване на балоните на финансовите пазари (и отчасти на пазара на недвижими имоти). Периодично финансовите пазари изпитват забележим спад в котировките и индексите, което кара всеки да потръпне. След известно време обаче стойностите на котировките и индексите се възстановяват и продължават да нарастват. На езика на професионалистите, такива падения се наричат технически корекции на пазара. Такива корекции са характеристика на всички пазари - финансови, стокови, на недвижимите имоти. Капитализмът се сблъсква с тях след началото на свръхпроизводствените кризи (в Англия първата подобна криза настъпва през 1825 г., а първата световна икономическа криза е през 1857 г.). Въпреки това корекциите все още не са кризи, те само за кратко време изравняват дисбалансите. Всяка техническа корекция може да се превърне в пълна криза с бързо и остро падение на показателите на обемите на производство, цените на недвижимите имоти, борсовите индекси, цените на акциите и др.

Трудно е да се каже колко са били техническите корекции на американския финансов пазар след края на кризата от 2007–2009 г. (някои наричат корекции намаляванията с 0,1%, други – тези от поне 1%). Но в навечерието на новата 2019 г. на американските финансови пазари започна корекция, която Америка не познава от следвоенния период. От 3 декември до 24 декември основните американски индекси (Dow Jones, S&P 500, NASDAQ) се сринаха с 15-16% и стигнаха до минимумите от 2017 година. В относително изражение, такъв силен спад на месечна база е регистриран в Съединените щати в началото на 30-те години на миналия век, когато бушува най-силната икономическа криза в световната история.

Европейските и азиатските фондови пазари показаха подобна динамика през декември 2018 година. Всеки вече се беше подготвил за това, че поредната „техническа корекция” ще се превърне в криза, но след това махалото отиде в обратна посока, индексите започнаха да нарастват. На 19 декември Федералният резерв на заседание на комисията по отворени пазари реши да увеличи основния лихвен процент с една четвърт процентни пункта (до 2.25-2.50%). Това разяри американския президент Доналд Тръмп. Повишаването на основния лихвен процент, според него, може да попречи на изпълнението на плановете му за икономическото възстановяване на Америка и да предизвика криза. На 23 декември, според информационната агенция Bloomberg, Тръмп заяви, че не изключва възможността за замяна на председателя на Федералния резерв на САЩ Джером Пауъл. След известно време през американските медии премина още една новина: казват, че Тръмп мисли за замяна на министъра на финансите Стив Мнучин. Вече се обсъжда друга версия: казват, че Тръмп не е обсъждал оставките, всичко това е фантазията на журналистите, може би на някой, който си е платил. Пресслужбата в Белия дом отрече слуховете за оставки и потвърди, че и двамата служители остават на местата си. Пазарите започнаха процес на възстановяване.

Въпреки това, историята на „техническата корекция” през декември е много тревожна. Ако една публикация на агенция Bloomberg се оказа достатъчна за толкова дълбоко потъване на пазара, това е ясен знак, че пазарът е много прегрял. И ако желаете, можете да организирате многоетапна информационна атака, която ще провокира точно такава „техническа корекция”, която да прерасне в криза.

За прегряване на пазарите може да се прецени чрез сравняване на два показателя на участниците на борсата: 1) цената на акциите, търгувани на борсата, и пазарната цена на дружеството, изчислена на тази база; 2) годишна печалба на компанията. Нека да разгледаме тази гледна точка на борсовия шампион - компанията Amazon. Наскоро, в пазарната си капитализация, тя достигна отметката от 1 трилион долара. След това цената се плъзна надолу няколко пъти и сега е около 800 милиарда долара. Това обаче е 138 пъти годишната ѝ печалба. А доскоро разлика от 10-15 пъти беше считана за допустима. Но компанията Tesla на Илън Мъск обикновено носи само загуби вместо печалба, но пазарната й капитализация вече надхвърля $ 60 млрд. В Америка, в условията на "паричен социализъм", огромният брой нежизнеспособни компании съществуват само за сметка на евтините (почти безплатни) заеми. Те се наричат „зомбита". Ужасно е да си представим какво ще се случи с тях, ако парите продължават да се покачват.

На пръв поглед е много странно, че Федералният резерв повишава основния лихвен процент. Нещо повече, Федералният резерв започва да разтоварва портфейла си от ценните книжа, които е купувал от няколко години, като прилага програми за количествено облекчаване. Преди кризата активите на ФР бяха 800 милиарда долара, а през октомври 2014 г., когато бе завършена последната програма, активите набъбнаха до 4,5 трилиона. За около година Федералният резерв разтоварва портфейла си от ценни книжа чрез продажба на ипотечни и съкровищни ценни книжа, т.е. изтегляне на пари от обръщение. Сега всеки месец се изтеглят 50 млрд. долара. Ефектът от продажбата на ценни книжа е същият като увеличението на основния лихвен процент. Правенето на бизнес в Америка е трудно, парите стават оскъдни и рискът от пълна криза нараства.

Не се съмнявам, че Джером Пауъл и Стивън Мнучин разбират риска при повишаване на основния лихвен процент дори по-добре от Доналд Тръмп. Пауъл обаче твърди, че в страната има благоприятни макроикономически условия, намаляват се рисковете, увеличава се търсенето и т.н. Това означава, че увеличението на процентите се представя като „научно обосновано“ решение. Е, председателят на борда на управителите на ФР е длъжен да говори баналности, дори глупости. Но бившият председател на ФР Алън Грийнспан вече може да си позволи да каже това, което мисли. И Грийнспан предрича колапса на фондовите пазари, призовавайки инвеститорите по света да се подготвят за най-лошото. Барон Джейкъб Ротшилд, ръководител на RIT Capital Partners, през август 2018 г.изрази своята загриженост относно възможността за криза: „Годините на ниските лихвени проценти и политиките за количествено облекчаване, които завишиха капитализацията на фондовите пазари, приключват ... Това създава рискове за следвоенния икономически ред и сигурност”.

Вероятността от криза от 2019 г. бе призната от повече от половината от анкетираните от списание Time. Останалите също са сигурни, че кризата е неизбежна, но отлагат нейното начало до 2020 година.

Парадоксално е, но към кризата се стремят именно тези, на които принадлежи печатницата – основните акционери на Федералния резерв.. Сред тях е банката Goldman Sachs, където някога е работил Стивън Мнучин. Алгоритъмът отдавна е формиран. Първо, собствениците на печатницата набиват икономиката с пари, икономиката расте, създават се нови активи. Тогава, чрез рязко свиване на паричното предлагане, се провокира криза. Започват банкрути, когато активите са по-евтини. В последния стадий собствениците на печатницата купуват евтини активи. Тогава новият икономически цикъл започва със следващото разширяване на паричното предлагане и подготовката на условията за следващия грабеж. Между другото, паниката на Нюйоркската фондова борса през октомври 1929 г. беше провокирана от Федералния резерв.

Има признаци, че финансовата олигархия съзнателно подготвя световната криза, тъй като опасните действия на Федералния резерв са синхронизирани с действията на други водещи централни банки. Така президентът на ЕЦБ Марио Драги (също работил за банка Goldman Sachs) заяви, че програмата за количествено облекчение в еврозоната се отменя, няма да я бъде в новата година. Банката на Англия, която в продължение на десет години поддържаше основния лихвен процент при 0.25%, неочаквано я повиши през ноември 2017 г. до 0.50%, а през август 2018 г. - до 0.75%.

За почти десет години всички основни субекти на икономическата дейност - държавата, компаниите, домакинствата (физически лица) - се радват на евтини, почти безплатни пари, увеличавайки дълговете си. Относителното равнище на общия дълг (във всички сектори на икономиката) сега достига 300% от БВП в САЩ. Относителното равнище на дълговете в Европа (Еврозоната) и в Китай е почти същото. Може би в Китай е дори по-високо, тъй като там статистиката почти не отразява дълговете, създадени от заемите в сянка. Нарастващите пари водят до по-високи разходи за обслужване на всички видове дълг - държавен, корпоративен, на домакинствата. Затягането на паричната политика на ФР и на другите централни банки неизбежно ще предизвика фалити във всички сектори на икономиката.

От края на последната финансова криза правилата на живота в международните финанси останаха същите. Това са правилата на така наречения Вашингтонски консенсус. Една от тях е забрана за налагане на ограничения върху трансграничните движения на капитали. Следователно, ако кризата започне в Съединените щати (или в Европа, Китай), тя ще премине по целия свят като горски пожар. И как да се справим с глобалния финансов огън, никой не знае.

При тези условия Тръмп може да бъде изкупителна жертва. Той искаше да остави следа в световната история като президент, който успя да съживи американската икономика. А може би ще влезе в историята като основен виновник за икономическата криза, която, ако се случи, ще бъде не по-малко страшна от кризата от 1929 година. Въпреки това ролята на Доналд Тръмп е преувеличена. Американските президенти, започвайки с Удроу Уилсън, са загубили способността си да управляват страната. Те я загубиха, защото на 23 декември 1913 г. Уилсън подписа закона за Федералния резерв на САЩ. И много по-късно той призна: „Аз съм най-нещастният човек. Не разбирайки какво правя, унищожих страната си ... Ние станахме най-слабото, най-подчиненото и контролирано правителството в цивилизования свят. Ние вече не сме правителството на народната воля, не правителство, избрано от мнозинството, а правителството под управлението на малка група хора”.

Превод: В.Сергеев