/Поглед.инфо/ Стенограма от кръглата маса на Изборския клуб, публикувана от в-к „Завтра“.

Александър Нагорний, политолог, заместник председател на Изборския клуб.

Уважаеми колеги! От началото на новата 2018 г. се случиха толкова много уникални и значими събития, особено в САЩ, че можем да говорим за нова ситуация не само у нашите американски „приятели“ но и в целия свят. Много от тези събития бяха обобщени и анализирани в труда на Владимир Овчински, публикувана във вестник „Завтра“, но, разбира се, авторът не успя да обхване всички теми наведнъж, а и плътността на потока събития през това време не намаля, а по-скоро се засили. Затова и, надявам се, ще продължим, разширим и задълбочим започнатия от Владимир Симеонович разговор – особено в светлината на предстоящите президентски избори в Русия. Предполагам, че прословутият „кремълски списък“, представен от министерството на финансите на Конгреса на САЩ, макар и безпомощен на пръв поглед, все пак оказа сериозно въздействие на умовете и настроенията на нашия „властови вертикал“ – във всички случаи веднага се състоя посещение зад океана на трима високопоставени руски разузнавачи: Александър Бортников, Сергей Наришкин и Игор Коробов, а след това започна рали – първоначално на американските, а след това и на другите фондови пазари.

Сергей Глазев, академик от РАН

Като един от героите от „кремълския списък“, аз не претендирам за съчувствие, но моля да ми се даде думата.

Намирайки се вече четвърта година под различните санкции на САЩ и на техните съюзници, не преставам да се удивявам на нашия властови елит, преобладаващата част от чиито представители и до сега мислят, че „Западът ще ни помогне“, че всичко случващо се е недоразумение, което по някакъв начин може да се отстрани. Тези хора първоначално се опитаха да дружат с Барак Обама и с Хилари Клинтън, след това ръкопляскаха на Доналд Тръмп, а сега „търсят подходи“ към американските конгресмени.

Говорят, че на Сталин са му били необходими няколко дни, за да се разубеди от дружбата с Германия след нахлуването на Хитлер. А у нас вече четири години, след като специалните служби на САЩ и отгледаните от тях неонацисти превзеха Украйна, ежедневно убивайки и насилвайки руските хора, всички „протягат ръка на приятелство“ на нашите американски „партньори“ – след като, ги зашлевиха с ръкавица през лицето. Мисля, че дори и тези хора да се намерят в американски затвор или ако им конфискуват цялото имущество – личното, а не държавното, за което не им е жал – това няма да разколебае вярата им в „американската мечта“, нали уж всичко започна толкова добре…

Най-опасната грешка във войната, както е известно е да недооцениш противника. А ако той се приема за съюзник и приятел, при това стар, подобна грешка изобщо е фатална. И макар още в по-миналия век един от руските генерали да казва, че по-лошо от война с англосаксонците може да бъде единствено приятелството с тях, нашият „властови вертикал“ не желае да отчете нито миналите, нито дори и собствените си грешки.

През ХХ това приятелство на два пъти доведе до крах на нашата държавност с разпад на страната – така Антантата погуби Руската империя, а наложеното от Вашингтон „ново мислене“ на Горбачов и Елцин унищожи Съветския съюз. Този път, може да се каже, ни провървя: Тръмп открито обяви цялото ръководство на Русия за врагове на САЩ. Членството в списъка е известяване към война, отклонявайки се от нея, заемайки известна щраусова позиция, въпреки всичко не се получава.

И не е нужно тук да се надяваме на вътрешен конфликт в американския властови елит. Колкото и да ни се иска да видим Тръмп воюващ срещу нашите врагове, срещу Русия те излизат с единен фронт.

Това се обяснява с това, че САЩ обективно губят световната хегемония в процеса на смята на технологичния и световностопански начин на живот. Те губят икономическата конкуренция с Китай, ядрото на новия вековен цикъл на натрупване на капитал се премества в Югоизточна Азия. Американският властови елит се стреми да удържи глобалното доминиране с всички средства, разразявайки хибридна световна война за контрол над периферията. А в съответствие със своята геополитическа традиция те възприемат Русия като ключ към господството над тази периферия, към господството над Евразия. Така, както британският елит на два пъти през миналия век организира световни войни, сблъсквайки ни с Германия, за да запази своето световно господство, така американската политическа система разпалва война в Европа чрез украинския конфликт, карайки своите марионетки в Киев да провокират Русия.

Не е възможно да се оцелее в тази война, просто правейки си вид, че тя не ни засяга. Да я спечелим сами против многократно по-силен враг също не става. Затова и е необходимо максимално бързо да създадем коалиция от страни, които не са заинтересувани във войната и обявяващи се срещу нея. Тази коалиция трябва да лиши нашия противник от основния източник на силата му, която е присвоеното от Федералния резерв на САЩ право на емитиране на световна валута. Получава се огромен доход, който позволява на официален Вашингтон да води толкова агресивна политика без да се съобразява с каквито и да е разходи. Доколкото ние и други страни използваме долара, ние финансираме войната срещу себе си. Време е тази самоубийствена политика да бъде прекратена. Основно оръжие за противодействие на американската агресия трябва да стане отказът на държавите в антивоенната коалиция от използването на долара във взаимната търговия, съвместните инвестиции и валутни резерви. При това ние, като атакувана от тях страна, трябва да направим това първи.

Тръмп вече направи за нас всичко, което можа. Той открито обяви за врагове на САЩ цялото правителство на Русия, а Русия и Китай за основни заплахи за американските ценности. Всъщност той ни предупреди: „идвам към вас“, а и още подсказа кой е нашият основен съюзник в тази война. Но ние самите сме длъжни да направим този съюз непобедим – Западът няма да ни помогне за това.

Владимир Овчинский. Доктор на юридическите науки.

В „кремълския доклад“ на света, според мен, дадоха едно нищо, скривайки основното от него в „секретната“ му част. А общата ситуация е къде-къде по-сложна и многоизмерна. Но в основата ѝ разбира се, лежат финансово-икономически проблеми и аз бих обърнал внимание на колегите, преди всички на две речи на Тръмп: тази от Давос и посланието му към нацията. В тези речи се откриват разминаванията между това, което прави 45-тия президент на САЩ и това, което правеха неговите предшественици и особено Барак Обама.

Същността на тези разминавания, според мен, се заключва в това, че процесът на глобализацията на съвременния свят, в този вид, в който той съществува след събитията от 1991 и 2001 г., се е изчерпал и Тръмп го премахва, предлагайки завръщане към протекционизма и към новата индустриализация. За това той измени своята данъчна политика, а сега видимо, ще се постига изменение на финансовата политика. Може би всичко това би се случило и без Тръмп но това се случи при Тръмп и в резултат от инициативите на Тръмп. ;

Разбира се, измени се и външната политика на САЩ. Обама бе смятан за скрит мюсюлманин, привърженик на ислямските кръгове. Тръмп, Пенс и Тилърсън се държат съвсем различно, декларирайки особени отношения с Израел. Други позиции заемаше и официален Вашингтон и в сферата на търговско-инвестиционните споразумения, и по климата, и по екологията, и по мигрантите, и дори във военно-политическите съюзи.

Разбира се, за загубилите президентската надпревара през 2016 г. „неоконсерватори“ се разруши цялата създадена от тях в протежение на последните четири века световна система. Те се лишиха от доходи, влияние, международни клиенти – накратко, всичко, което имаха. Затова и те повече от година се опитват да дискредитират Тръмп и ако не вземат политически реванш чрез премахването на действащия президент, то поне да защитят позициите си.

Като обобщение ситуацията в САЩ днес напомня на времената на „Уотъргейт“, дори съперничеството между „демократическото“ ФБР и „републиканското“ ЦРУ е налице. Но сега разгарянето на конфликта по-силно от тогава, защото е заложена цялата политическа, финансово-икономическа и социална система на САЩ. Под въпрос стоят дори не стотици милиарди долари, а трилиони.

Затова е поръчано Тръмп да се представи като луд, идиот, сексуален маниак, расист, политически профан и какво ли още не. Всъщност той е най-мощна фигура, зад която стоят сериозни сили в реалния сектор на американската икономика, свързани с банковия сектор, специалните служби и т.н. В Давос той говори просто и делово, над двадесет минути и без бележки и суфльори. Тръмп няма да бъде наш приятел, той ще бъде наш конкурент, съперник и дори врат. Но той е сериозен и ще остане задълго и от този факт трябва да произтичат нашите действия.

Това, че на мощната връзка на Коми от ФБР – Мюлер, устроил „Ръшагейт“ срещу Тръмп, за да го отстрани от поста, успешно бе противодействано с „меморандума на Нунес“ е ярък пример с какви средства и на какво равнище се води днес в САЩ вътрешнополитическата борба и до каква динамика достига. Мисля, че в тази борба Тръмп не само, че ще оцелее, но и ще победи. ЦРУ вече получи два пъти по-голям бюджет от очаквания – с цел максимално да се разшири работата по руско и китайско направление, срещу двата основни стратегически противници на САЩ.

Михаил Хазин, икономист.

Започвам с това, че Тръмп е представител на една много влиятелна част от американската политическа система, която бе изолирана от контрола върху финансовите потоци в края на 90-те години. В резултат на това цялата доларова емисия за повече от 20 години, всъщност, минаваше покрай нея, изключително в банковия сектор. Съединените щати между 2008 и 2015 г. отпечатват "кеш" за два и половина трилиона долара. Защо се отказаха от толкова доходоносен бизнес - в крайна сметка Америка нямаше дори и осезаема инфлация? Факт е, че през 2008 г. САЩ имаха много висок кредитен мултипликатор, близък до 17, а паричното предлагане беше само 800 милиарда долара. В продължение на седем години тази база се увеличи четирикратно! И в същото време мултипликаторът падна четири пъти от 17 на 4. Тоест общото парично предлагане не се промени, затова и нямаше инфлация, но съотношението на наличните и кредитните пари в нея се промениха драматично. По-нататъшното намаляване на мултипликатора вече не е възможно, в противен случай в икономиката ще започне това, което в Русия бе известно като "кризата на фалитите". Тогава мултипликаторът, който имахме бе на ниво 1.2, а банковата система изобщо не работи.

Сегашната банкова система е нерентабилна по своята същност, тъй като първоначално е създадена през 1944 г. като система за легализиране на емисионните пари. Тя не получава никаква печалба от дейността си - тя рециклира емитираните пари. Това са други функции, други задачи. И когато се изправи пред ликвидна криза, тя изважда пари отвсякъде, където е възможно. От Китай те изтеглиха трилион долара, от Русия - никой не знае колко, официално виждаме 200 милиарда, нещо такова отпечатва и Европа, нещо и Япония, но повече пари, няма активи, няма откъде да се вземат. Следователно, през 2015 г. програмите за "количествено облекчаване" от Федералния резерв бяха прекратени, печатарската преса бе спряна поради безполезността на по-нататъшната му работа. С други думи, има пари, но те нямат място да се инвестират с необходимото ниво на печалба.

Всичко това е краят на десния либерализъм. Но Америка е дясна страна. Затова избра десния консерватор Доналд Тръмп, а не левият либерал Бърни Сандерс. Хилари Клинтън, между другото загуби и от двамата, но ако все пак с помощта на административните ресурси на Демократическата партия успя да зарови Сандерс, от този ресурс не ѝ стигна срещу с Тръмп. Между другото, по-нататъшното движение води до левия консерватизъм, който в историята се осъществи само веднъж - в СССР. Именно поради тази причина популярността на Русия нараства днес в света - защото тя стои зад фантомния образ на Съветския съюз. Поради същата причина популярността на Путин нараства диво в чужбина, зад който стои фантомният образ на Сталин. Оттук и антисталинистката, антисъветска кампания, водена от десните либерали в нашата страна: за тях левите консерватори са смърт, и се стремят да унищожат в зародиш всяко движение в тази посока. Но нищо не се получава. Равнището на подкрепата на Сталин в Русия сега е близо до 80% и тази цифра е стабилна в продължение на много години.

Да се върнем при Доналд и Хилари. Изборът между тях беше ограничен до проста дилема: или спасим световната финансова система за сметка на американската икономика, или спасим американската икономика за сметка на световната финансова система. Изборът беше направен от американски граждани, така че резултатът се оказа предсказуем.

Тръмп излезе с традиционна републиканска програма за намаляване на корпоративните данъци и съответно увеличаване на приходите. И в краткосрочен план, в продължение на две или три години, Америка ще се превърне в прахосмукачка, която привлича пари от целия свят. Тръмп в Давос каза едно просто нещо: колкото по-бързо ни донесете парите си, толкова повече печалби ще получите. Затова той беше посрещнат там с аплодисменти. През 1944 г., когато се създава Бретънуудската система, Съединените щати дават 52% от реалното световно производство и 52% от световното потребление. Сега те имат 35% от потреблението, а производството е почти наполовина, около 18%. Поради това те трябва или да намалят потреблението, или да увеличат производството, или и двете заедно. Капиталът, който ще дойде в Америка поради данъчните, съдебните и други реформи на Тръмп, ще отиде в реално производство и възстановяване на икономическата инфраструктура.

Ето защо Тръмп се интересува не от онези региони, които могат да продават нещо в САЩ, а тези, които САЩ могат да купят. Има само два или три такива региона в света, или по-скоро, един изцяло, това е Русия с "постсъветско пространство", а още два са половината - това са Латинска Америка и Индия. Ето и с кой Тръмп ще бъде приятел, а всички останали ще оскърбява, въпреки че думите могат и ще бъдат произнесени различно. Последствията ще са различни. Например, ако Тръмп започне да "оскърбява" Германия, като и отнема парите, тогава няма да е възможно да задържи Берлин в "зоната си на влияние". Да не говорим за разширяването ѝ. Цяла Източна Европа почувствала това, а сега вижда повече възможности в Русия, отколкото в ЕС. Между другото, поляците са готови да станат първите, които да направят "завой на изток".

Леонид Ивашов, генерал-полковник, президент на Академията за геополитическите проблеми

Според мен не трябва да забравяме, че Русия никога не е била и никога няма да бъде приятел нито за световната финансова система, нито за САЩ. Тя за нея е обект на експлоатация, започваща поне от втората половина на XVI век.

Всичко, което се случи след 1984 г., започва с идването на власт в СССР на Горбачов и до сегашната дейност на Путин, аз разглеждам в рамките на един стратегически процес, на една геополитическа операция.

Какъв е този процес и каква е тази операция? Беше ни позволено да построим тази корумпирана офшорна пирамида. Но крайната стратегическа ориентация остава същата: разчленяване и унищожаване. Ще дам пример.

През 2011 г. бях изпратен във Великобритания по линия Министерството на външните работи, където край Лондон се проведе конференция на високо равнище. И там към мен прояви интерес едни един много стар, изглежда, 84-годишен лорд, който е работил в парламентарната комисия за разузнаване. В този разговор той на практика ми предсказа как ще се развие ситуацията в Русия и Кремъл, заявявайки, че всеки долар, дошъл от страната ни на Запад, е фиксиран и всички наши служители, политици, олигарси и други "елити" седят в един капан за мишки. И те не ги "вземат", защото носят пари. Но този капан за мишки може да се се захлопне във всеки един момент, а след това Русия ще остане без пари и съответно без защита и без функционираща система за управление, т.е. хаосът ще започне.

За да разберете какво се случва в САЩ, трябва да видите какво се случва в света. В продължение на почти две хиляди години светът беше система от държави, които бяха основните политически актьори. Сега тези субекти са транснационалните общности, основани на финансовия капитал. А държавите се превръщат от политически субекти в политически обекти. По-специално, проектите от транс-тихоокеанското и трансатлантическото партньорство бяха призовани окончателно "да придобият" правосубектност не само от своите държави-членки, но и на държави като цяло, съгласно съдебната практика.

Нямаше алтернатива, защото доларът от 1913 г. се емитира от многонационалните институции чрез Федералния резерв, а понеже тези структури определят политиките на най-силната страна в съвременния свят, САЩ, а чрез него и диктуват правилата за поведение на останалата част от света.

Сега Китай и Русия, двете най-големи страни в света, предложиха различен, алтернативен начин за развитие - и към тях започнаха да се присъединяват държаваи, чиято субективност бе ограничавана от диктата на САЩ, но не и напълно унищожена. Това са Евразийския съюз, ШОС, БРИКС и други международни структури с подчертан приоритет на субективността на включените в тях държави и техния финансов център. Това е алтернатива на транснационалния глобализъм. И това би било невъзможно без Русия, тъй като единствено днес Русия може да гарантира сигурността си, преди всичко военната.

Разбира се, този фактор имаше сериозно въздействие върху тази част от американския елит, която може да се нарече "национал-икономисти". Когато видяха, че няма повече американско военно господство, което стана ясно след пускането на нашите "калибри" от Каспийско море в Сирия на 7 октомври 2015 г., те стартираха проекта на Доналд Тръмп, който стоеше "на рафта" почти от времето на перестройката насам. Това е предизвикателство към превъзходството на транснационалния финансов капитал или, както се нарича и „Финансов интернационал“. И в това отношение, да, връзката между Русия и Тръмп за „Финансов интернационал“е очевидна и не изисква никакви доказателства.

Това е същността на продължаващия конфликт в САЩ, който вече е придобил характеристиките на "студена гражданска война". Администрацията на Тръмп е единствената в историята, която още през първите осем месеца от работа си бе променена с 80%. Това означава, че почти всеки, с който Тръмп дойде на власт, е изстискано. И сега е постигнат компромисен вариант: на Тръмп изглежда са предоставени вътрешната политика и икономика, но изглежда, че той е отстранен от външната политика, образно казано – на президента са надянали белезници. Но е невъзможно да се каже, че "националните икономисти" са загубили от "глобалистите". Води се прегрупиране на силите, но резултатът от него ще зависи от това колко успешен ще бъде новият, последен удар на глобалистите срещу Русия, чиято цел ще бъде нашата система за управление, нашата финансова система и нашата система за сигурност. Няма съмнение, че такъв удар ще бъде нанесен в близко бъдеще с цел да се запрати нашата страна в гражданска война, дестабилизация и хаос, а ако това се отдаде, то и тя да бъде разкъсана на парчета.

Василий Симчера, доктор на политическите науки, директор на НИИ статистика на Росстат (2001-2010 г.)

Непрекъснато казвам, че сме принудени да живеем в някакво царство на кривите огледала, където всичко е изкривено и затова е невъзможно да се разбере какво всъщност се случва. Това важи не само за Русия - това засяга и Америка, Китай, както и всяка друга страна, и света като цяло.

Въпросът е: кому и защо е необходимо това? Необходимо е за тези, които се възползват от тази ситуация, която има власт и собственост.

В противен случай, нямаше да имаме толкова много милиардери при бедно население, и заплати в руското правителство нямаше да са в размер на един милион, седемстотин хиляди рубли на месец - с катастрофално подценяване на труда на гражданите на Русия и реална, пълна стойност на нашите природни ресурси, които се продават за износ на по-малка от половината си цена, но още и с отложени плащания, а и 40% от тези пари изобщо не попадат в руската икономика, оставайки в системата на чуждестранни банки. В резултат на това нашите реални загуби - като се вземат предвид колко пари отнемаме от бъдещите поколения, от нашите деца и внуци - всяка година те съставят почти един трилион долара. За какъв икономически растеж, за какъв растеж на населението, за какъв вид развитие можем да говорим? Но те казват , при това напълно сериозно: 1.5% растеж през 2017 г., рецесията е зад нас, ура! А днес имаме едва 40% от реалното, физическо ниво на производство през 1990 г. Това не е увеличение от 2 пъти, както се вижда от официалните данни за БВП, и спад от 2,5 пъти.

Това е едната страна. Ето я и другата. Промишлеността на САЩ произвежда стоки за 7 трилиона долара на година, селското стопанство - един трилион долара, а останалите 11-плюс трилиона от тяхното БВП са услуги, от които близо 9 трилиона са "въздух". За сметка на какво, тогава, се финансира огромния американски бюджет, включително и военния от 700 милиарда долара? Проблемът е прост, за втори клас. Не от въздуха, а не от "печатната преса", от този обмен на финансов "въздух" за реални стоки и услуги. Знаете ли каква трябва да бъде световната цена на петрола днес? Пет пъти по-висока, около 300 долара за барел. През 2016 г. САЩ внесоха 2,88 млрд. барела петрол, това е нетният внос, при средна цена под $ 45 за "барел", това са почти 750 милиарда долара само пряк скрит доход, без да се отчитат свързаните с тях финансови сделки, които носят косвен доход. А вие въпреки това питате защо им е на САЩ безнадеждно губещия „шистов петрол“.

Цялата система от сметки и салда е изключително изкривена, за да не може да се види при кого, къде, кога и как отиват реалните стойности в негова полза. Докато не поправим тази система , няма да започнем да броим всичко на пълна цена - няма да излезем от финансовата и икономическата криза и в крайна сметка ще се стигнем до катастрофа.

Сергей Белкин, писател.

Трябва да отбележа, че в нашите отношения със Съединените щати има известна цикличност. Рейгън обяви Съветския съюз за "Империя на злото", а сега Руската федерация отново е "враг номер едно в Америка". Това, разбира се, ни радва.

В глобалната икономика ние официално сме никой. Русия я няма, тъй като нейният дял в световното производство е по-малко от 2% от населението - също е по-малко от 2%, и всички намиращи се на наша територия ресурси, заедно със самата територия вече отдавна са поделени между силните на света, но тук всичко се опира върху нашия военно-стратегически потенциал, в ракетно-ядрения ни щит и меч, в новите подводници, танкове, ракети, средства за електронна борба, космическа групировка и т.н.

В кое друго измерение Русия представлява нещо? Леонид Григориевич правилно каза, че Русия не е загубила способността си да генерира нови, алтернативни модели на развитие, а Михаил Леонидович също е прав, когато каза за призраците на Съветския съюз и Сталин. Това означава, че основната борба е в сферата на ценностите. Когато приехме западните ценности, Съветският съюз се срина и никакви ядрени ракети, никакви танкове и космически кораби не помогнаха.

Именно с това преди всичко Русия е опасна за Америка и именно заради това са санкциите, „кремълските списъци“ и всичко останало. Ние със самия факт на своето съществуване като суверенна държава с военно-стратегически паритет пречим на "колективния Запад", воден от САЩ да граби с охота останалата част от света, вдигаме пред този грабеж "червен флаг." Това е нашата потенциална сила и ние я съсипахме- добре, че не изцяло - в хода на „перестройката на Горбачов и „пазарните реформи“ на Елцин. Не е изненадващо, че всички сили на Запада са имали за цел, първо, да намразим и да отречем миналото си поне от 1917 до 1991 г., за предпочитане във всички аспекти. И да загубил адекватното, обективно възприятие на света и тук всички средства бяха използвани – от разгрома на системата на образование и наука до наркотиците. Всички наши масови медии, от пресата и телевизията до социалните мрежи в интернет са пълни догоре с негативно съдържание, там просто няма друго.

Ето защо според мен за нашето общество вече е трудно да оцени публикуването на „Кремълския списък“. Някои смятат, че той е дреболия, други говорят за неговата "секретна част", която не се вижда с очите. И това вече не е дреболия. Първо, участниците в списъка реагираха на него и всеки реагира по свой начин, което дава важна информация. И на второ място, всеки мой сънародник запознат със списъка, неволно си задава въпроса какво е общото между него с тази власт, представена му като на длан и как лично се отнася към това, че изброените там ще загубят пари и власт. За другите няма да кажа, от изброените руски 210 лидери 210 само един предизвиква симпатия - този, който нищо не е приватизирал, не е реформирал и не крал, - Евгений Касперски, спрямо който американците натискат по цял свят. Един от 210! Това е "списъкът на Кремъл", не е направен за американците, а за руснаците: вижте, другари-граждани, кого защитавате там, кой е при вас на власт ...

Така че това не е дреболия, това е удар за най-слабото място на днешна Русия, по който тя наистина може да бъде разделена.

Сега по отношение на предизвикателствата.

На първо място. Сега не трябва да се страхуваме от американската ядрена програма, защото тя не е развивана от 2000 г. насам, когато се фокусираха върху стратегията на бързия глобален удар със създаването на глобална система за противоракетна отбрана и тази празнина няма да се запълни за година или две, или дори пет години. Освен това сега имаме средствата да се противопоставим на бързия глобален удар и да преодолеем тяхната противоракетна отбрана.

На второ място. Ядрените ни оръжия са единственият фактор, който ни позволява днес поне до известна степен да говорим на равна нога не само с Америка, но и с Китай. Веднага след като китайците получат достъп до нашите технологии в тази област, всичко ще бъде същото както вече бе в авиацията, космоса и ядрената енергетика. Ето защо приятелството е приятелство, ама сиренето е с пари.

Освен това, в речта си на XIX конгрес на КПК през октомври 2017 г., другарят Си Дзинпин описа като противник на Китай не САЩ, а – внимание! - световната система на капитализма. Въпросът: ние сега в Русия какво всъщност строим? Нито капитализъм, нито социализъм, а олигархична власт? Или какво?

Трето, трябва да мислим и да приемем нова идеологическа доктрина, която ще ни отведе напред както в отблъскването на американците, така и по отношение на КНР. В крайна сметка в Китай мнозина вярват, че което имаме отвъд Урал са пустеещи територии, които китайците просто трябва да населяват и облагородяват с помощта на социализма.

Четвърто, спешно се нуждаем от друг съюзник, способен в дългосрочен план да балансира нарастващото влияние на китайския фактор. Европа, за съжаление, поради редица причини в краткосрочен план отпада, ислямският свят отпада, Япония също отпада. Кой остава? Аз, след покойния Евгений Максимович Примаков, отдавам длъжната почит на неговите ум и прозорливост и виждам в тази роля Индия.

Владимир Винников, културолог.

Като говорим за Русия, ние сме склонни да слагаме знак за равенство между понятията "Русия" и "Руска федерация". Това е приблизително същото като да се смята за айсберг само видимата му част, оставяйки далеч от погледа 9/10, са под водата. И има основание да се смята, че реалната тежест на "голямата Русия" в глобалната икономика има съотношение с теглото на Руската федерация, ако не в тези класически пропорции на "айсберга", той може би три към едно.

Не става дума за това, което трябва да се смята за икономиката по паритет на покупателната способност, а не по обменния курс на долара, както и не, че експертите на МВФ са „изчислили“, че 33,7% от руската икономика е „сенчеста“ и дори не тгова, че собствеността на руските граждани в чужбина се оценява примерно на един трилион долара.

Структурата е съвсем различна и е трудно да се каже доколко тази структура е засегната от секретната част на „Кремълския списък“, по-скоро не я засяга. Но декемврийската неформална среща в Ново Огарьово на деветте лидери на страните от ОНД – видимо е свързана в това число и със замразяването на част от суверенния национален фонд на Казахстан и има някакво отношение към това, но едва ли пряко.

Ако от страната постоянно и безвъзвратно изтичат непонятно накъде в чужбина огромни пари и тя същевременно без всякакъв труд и видими усилия непонятно откъде намира средства, за да се противопоставя на санкциите или за системно модернизиране на своята армия, то, навярно, има нещо, което не разбираме – образно казано, не можем да съберем две и две. Но това изобщо нужно ли е?

Юрий Тавровский, изтоковед, професор от РУДН

Публикуването на "Кремълския списък", според мен, може да бъде сравнено с използването на тактически ядрени оръжия. Тук вече се споменава, че Русия е наречена основен противник на Америка в новата стратегическа доктрина на САЩ. Но по някаква причина не беше споменато, че тя не е наречена единствена така, а заедно с Китай. И руско-китайският съюз е напълно различна икономическа, политическа и дори идеологическа реалност, отколкото РФ и КНР поотделно.

Наскоро бях във Фондация „Карнеги“, където реч изнесе бившият министър на отбраната на САЩ Уилям Пери и той заяви,че след приемането на този документ възможността за глобална война с употреба на ядрено оръжие е нараснала значително, макар и лично той да не вярва в подобно развитие на събитията.

Струва ми се, че в този документ има нещо положително. В края на краищата ние и китайците бяхме поставени на едно и същото ниво като враговете на Америка. Това означава, че са укрепили съюза между Пекин и Москва, който САЩ умишлено унищожаваше след смъртта на Сталин и който Путин старателно възстановява от самото начало на своето президентство, а сега получи силна подкрепа и в лицето на Си Дзинпин.

Това не е въпрос на лични предразсъдъци или случайности - това е въпрос на оцеляване на двете най-големи държави (Русия - по територия и военен потенциал, Китай - по население и икономика) от съвременния свят. Си под лозунга "китайска мечта" постави акцента върху развитието на вътрешния пазар с постепенното преустановяване на износния икономически модел, върху която да се изгради цялото "китайски чудо", започващо с реформите на Дън Сяопин през 1978. Според плановете до 2035 г. КНР трябва да стане "държава със среден доход", т.е. със средната класа от почти един милиард души. Дали ще се сбъдне кошмарът на западната политическа система, където напълно разбират, че ако един и половин милиард китайци бъдат прехвърлени от велосипеди на коли, всички техни хора ще трябва да се преместят от коли на велосипеди?

Ако не беше Русия, или ако Русия по някаква причина бе недееспособна, неутрална, извън съюз с Китай – въпросът би се разрешил с нова "Опиумна война", с някаква "Буря над Яндзъ." Всеки обаче разбира, че Русия и Китай ще бъдат "ръка за ръка и рамо до рамо", както каза Си Дзинпин по време на тържествата в чест на 60-годишнината от победата в Москва. И това е ключов фактор за по-нататъшното развитие на международната ситуация.

Но и ако и след шест години след 2018 години, както някога го е каза Путин – продължим да "дъвчем сополи", ние ще престанем да бъдем от интерес за Китай като стратегически съюзник - не трябва да има илюзии за това. Нуждаем се от реидеологизация на страната, нуждаем се от мобилизационен модел на икономиката, необходим е преход към новото технологично равнище, нуждаем се от модернизация на инфраструктурата и това е разстояние, както преди Втората световна война, трябва да пробягаме за десет години – иначе ще ни смажат. Роди и не е важно кой именно ще бъде това – САЩ, Китай, ислямският свят или някой друг.

Александър Домрин, американист.

Що се отнася до ситуацията в Америка, вярвам, че не е "втори Уотъргейт", а по-скоро "Анти-Уотъргейт". Ричард Никсън на изборите през 1972 г. нокаутира съперника си Макгавърн, побеждавайки в 49 щата. Изглежда друг подобен успех не е постигал и един американски политик – нито Ейбрахам Линкълн, нито Франклин Рузвелт, нито Джон Кенеди - никой. За кандидата на "Партията на магарето" гласуват то само окръг Колумбия `( Никсън е наистина надолюбван във Вашингтон) и в Масачузетс. И тогава се случи „Уотъргейт“, водещ до оставката на 37-ия президента на Съединените американски щати, които очевидно не е готово за подобен обрат.

За Тръмп гласува по-малката част от избирателите, а той е добре запознат с това, което му предстои, какво тежка борба го чака, че дори и до церемонията по встъпване в длъжност в Белия дом няма да достигне . Така че оставката или импийчмънта на президента няма да има, а тези, които се стремят към това, могат да седнат в затвора, т.е. резултатът ще се окаже противоположен на този, който е през 1974 г., затова и говоря за „Анти-Уотъргейт“.

Бял съм в Америка 62 пъти, преподавал съм в продължение на двадесет години в десет тамошни университета и трябваше се занимавам, като правило, с поддръжници на демократите. И веднага след като август 2016 г , забележете! - публикувах във вестник "Завтра" статия, че Тръмп остава единствената надежда за Америка, аз веднага бях премахнат. Не, достъпът в САЩ за мен не е затворен, но работата вече няма да ме поканят. Това означава, че всичко се следи, разбира се.

И да, официално на междудържавно ниво САЩ и Русия днес са съперници, противници. Но вътре - тези, които в Съединените щати са за Тръмп, и тези, които в Русия са за Путин, има общ враг. Това са глобалистите, неоконсерваторите, неолибералите. И тези, които са против Тръмп в Америка, са едновременно против Путин. И тези, които са в Русия срещу Путин, са едновременно против Тръмп. Няма изключения или такива почти няма.

Между другото, какви бяхме за САЩ Обама? Изненадващо, но също врагове. Само, че не заедно с Китай, а заедно с терористи от „Ислямска държава“ и с епидемията от ебола. И кой тогава победи „Ислямска държава“ и кой победи еболата? Ще се смеете, но това беше Русия. Е, как след всичко това Обама да не е гений на световната политика?! В крайна сметка той унищожи двама от врагове на Америка с ръцете на третия враг! Може ли Тръмп да повтори този трик и да унищожи Китай с ръцете на Русия или Русия с ръцете на Китай? Просто се шегувам, разбира се...

Факт е, че Тръмп във всеки случай има по-адекватна представа за Русия и отношение към Русия, отколкото Обама, който заяви, че икономиката ни е "разбита", или сенатор Маккейн, който ни смята за "бензиностанция, която само се преструва държава ".

И последното. Предизборната кампания на Доналд Тръмп не е свършила, тя продължава - и не само до ноември 2018 г., когато ще се проведе междинните избори през, а до 2020 г., когато той отново става кандидат на Републиканската партия. Така че Тръмп - ще продължи да съществува, той дойде, като и предшествениците му в офиса, за два мандата, тоест в продължение на осем години, до 2024. През същата година, между другото, ще приключат - макар и няколко месеца по-късно - и правомощията на действащия президент на Русия.

Александър Нагорний

Искам да благодаря на всички участници в нашата дискусия. Разбира се, ние не успяхме, и не можем, нямаме за цел да разкрием всички аспекти на изключително сложна и динамична ситуация, в която в началото на 2018 г., се намират светът като цяло и страната ни по-специално.

Независимо от това, струва ми се, в резултат на дискусията достигнахме до следния кръг от проблеми.

На първо място Русия се приема от западната и преди всичко от американската система, независимо от каквито и да е промени, като враг номер едно, който подлежи на задължително отслабване и унищожаване. Как точно ще бъде постигната тази цел - директна военна агресия, използване на силови "прокси структури" като "ислямските терористи" или "цветните революционери", финансови и икономически санкции и т.н. - няма значение, на война, като на война.

На второ място, илюзиите около Тръмп като потенциален "партньор", широко разпространен във всички нива на руския "вертикал на властта", могат да се използват за унищожаване на Руската федерация по същия начин, както е бе използвана през втората половина на 80-те години на миналия век за унищожаването на Съветския съюз връзката между Горбачов и Рейгън под знамето на "новото мислене" и "универсалните ценности".

И накрая, трето, необходимостта да се признае, горчивият за всички нас факт, че в Русия, въпреки текущите си военни и дипломатически успехи, които се основават на стратегически съюз с Китай, не е сред напредналите нации на света, нито в социално-икономически, нито в научно-технологически , нито в културно- идеологически смисъл. Освен това, неолибералния модел на икономическо развитие, на който се гради целия курс на сегашното правителство на Руската федерация, консолидира ролята ѝ на "криптоколония" за глобалния капитал, който поставя под въпрос не само постигнатите успехите, но и самото бъдеще на страната ни като единен и цялостен актьор в човешката цивилизация, което означава, че тя изисква системна смяна на курса във всички сфери на държавния и обществения живот, с изключение на отбраната и външната политика. Тоест, настъпи моментът за основни промени.

Превод: Поглед.инфо