/Поглед.инфо/ Милиардерът и президент на САЩ Донлад Тръмп се различава от своите предшественици по много неща, но на първо място по това, че при него не е ясно къде завършва геополитиката и къде започва икономиката. Нахлуването в Сирия Тръмп превърна в завладяване на нефтените кладенци, а санкционната война с Русия и натиска върху Иран използва за измъкването на пазара на европейските компании, които понасят милиардни загуби. При това американският президент не се притеснява да говори за „необходимостта от „банкрут“ на китайските и европейските конкуренти и разгръща откровена търговска война, в която на първо място ще пострадат европейците. Като резултат даже послушната до сега канцлер Меркел на съвместна пресконференция с премиер министъра на Словакия Петер Пелегрини заяви, че счита исканията на САЩ за въвеждането на митнически такси върху металите за неоправдани.

Ние подчертаваме, че считаме за неоправдани всички тези изисквания за митнически такси“ - заяви Меркел. И добави: „Ние искаме да постигнем безсрочно изключване от списъка страните, по отношение на които САЩ въведоха мита“. Меркел отбеляза също, че предполагаемото въвеждане на мита за внос на стомана и алуминий от Евросъюза, а също от Канада и Мексико сега активно се обсъжда от заинтересованите страни. Самата канцлер миналата седмица вече се срещна с президента на САЩ Доналд Тръмп. Въпросът за въвеждането на мита Тръмп реши да отложи за 1 юни, въпреки че по-рано заявяваше, че към 1 юни митническите бариери вече трябва да започнат да действат.

По-рано Меркел проведе телефонни разговори с президента на Франция Емануел Макрон и премиер министъра на Великобритания Тереза Мей. Лидерите на трите страни подчертаха готовността на Евросъюза да защитава своите търговски интереси в случай на въвеждане от Щатите на мита за европейска продукция.

Впрочем санкциите против Европа и на първо място срещу Германия и Франция действат с пълна сила. Както вече разказвахме, санкциите само против Дерипска доведоха до повишаване на цените на глицина с една трета за последния месец, което увеличава разходите на производителите на алуминий. „РОСАЛ“ доставя около 6% от глицина в света, в това число от завода Aughinish в Ирландия, най-големия в Европа. „Ако глицина на Aughinish бъде загубен за пазара и Китай не може да увеличава (производството – бел.пр.) и да го изнася, тогава някои леярни заводи в Европа ще бъдат принудени да се затворят“ - счита аналитикът на Concord Resources Дънкан Хобс. Това може по веригата да се предаде на много отрасли в Европа – от автомобилните производители до производителите на алуминиеви консервени кутии и станиол. Аналитиците на Harbor Aluminum очакват възможно съкращаване до 20% на производството на първичен алуминий в Европа. „Много съм обезпокоен от потенциалното въздействие. Ако клъстерът на тази верига за създаване на стойност бъде разрушен, това ще има последствия за цялата верига от създаване на стойности“. - привежда FT думите на генералния директор на European Aluminium, отрасловата асоциация, членове на която са Rio Tinto и Alcoa на Герд Гетц. Немската асоциация WVMetalle, представляваща 665 металургически компании заяви, че последствие от ситуацията ще бъде „образуването на тапи“ при доставката на глицин, а също по-нататъшно повишаване на цените. „Немската индустрия за цветни метали и алуминий се опасява, че санкциите ще доведат до значителни размествания в икономиката на Германия, които могат да се разпространят върху цялата верига от доставки. WVMetalle изисква бързо политическо решение и изключение за европейските вносители“ - се казва в съобщението.

И ако беше само за алуминия, но загуби се появяват от всички цепнатини. Siemens, Daimler и Volkswagen пресметнаха, че санкциите през миналата година са им стрували на всички заедно 54,5 млрд. евро, което е с 11 млрд. повече, отколкото през 2016 година.

Тоест време е да се вика: „Караул!“. Те и викат.

„Ситуацията никога не е била толкова сложна, както сега... Американците ожесточиха санкционния режим и се опитват да пречупят руската икономика. Това за съжаление трябва да се констатира... Това е катастрофа. Средният бизнес ще страда, големите компании няма да получат подкрепа от международните финансови институции. В Германия цари паника. Фирмите звънят на правителството, на банките, на юристите, бизнес-асоциациите се обръщат с тревожен въпрос „Какво да правим?“. Американците гонят европейците от руския пазар. Затова визитата на Олаф Шолц в САЩ е съдбоносна. Или той ще спре това безобразие, или американците ще си останат на своята, позиция. Тогава ще стане ясно кой е силен - кой е слаб. Германия ще се разпише под своята немощ, ще се подпише под това, че не може да защити вековния си бизнес с Русия. Това би било тъжно...“

Цифрите са толкова ужасяващи, че за сега няма да ги посочвам. Четох закрития доклад, става дума за милиарди. Целият алуминиев пазар може да рухне, той беше свързан с „Росал“. Ако ще има санкции срещу енергетическите компании на РФ, това ще удари по енергийната сигурност на Европа. Маса работни места се рушат, но най-важното – това е нова желязна завеса в Европа“ - заяви немският политолог Александър Рар

Това беше минутката на ужас за Германия, а сега ще се пренесем във Франция, където, както съобщава Форбс започва своя истерия, към която нито Русия, нито Дерипаска имат някакво отношение. „Миналата седмица Тръмп заплаши, че ще излезе от Иранската ядрена сделка, ако през май не бъде прието допълнително съглашение. Документите, за които говори Израел ще бъдат използвани за да заставят Техеран да седне на масата на преговорите и преразгледа условията за съглашението. Меркел и Макрон искат да постигнат мирно разрешаване на тази ситуация. Франция особено силно е заинтересована от това, защото нейния нефтен гигант Total инвестира в Иран огромни средства“ ни съобщава американско финансово списание. През есента на миналата година Евроноюз съобщи, че „Консорциум начело с френската Total ще се заеме с разработката на 11-тия офшорен участък от находището Южен Парс, планирайки да добиват повече от 50 млн. куб. м. газ в денонощие. Сумата на сделката състави около 4,2 млрд. евро. На групата Total в консорциума принадлежат 50,1% от акциите, 30% - на китайската корпорация CNPC, останалите са на ирaнската компания Petropars ". Всичко в Иран бяха инвестирани миналата година 13 млрд. евро, където освен Франция и Китай, свои пари са вложили и така засегнатите заради санкциите немци.

И какво прави Макрон за спасяването на френските милиарди? Правилно, най-низкопоклоннически моли да не се отменя „ядрената сделка“, която Тръмп все едно ще отмени и ще направи това близо до 14 май – пренасянето на столицата на Израел в Йерусалим, за да мислят Меркел и Макрон как да успокоят своите мигранти, а не къде са отлетели милиардите.

А все пак още не е дошло до новите руски контрасанкции. Кой ще плаща за това – ясно е: европейците и същите европейски компании. Представете си настроенията на европейския бизнес, когато от една страна го души САЩ, а от друга родния ЕС предлага да се увеличат таксите и непосилните данъци за „Единна Европа“. А там не са през морето и нови данъци – трябва да събираме пари за Гърция. И ако немците вече свирят отбой, скоро ще засвирят отбой и останалите.

Разбираемо е, че да се очакват от креатурите на глобалистите Меркел и Макрон промени в политиката е безполезно, максимумът, на който те са способни е най-низкопоклоннически да молят вашингтонския господар да намали разходите на селяните за да не се разбунтуват. Само че сериозни намалявания няма да има – един от постулатите на „Велика Америка“ на Тръмп е избавлението от чуждестранната зависимост и увеличаване на износа. При това, ако някой в Европа по пътя към неговата цел умре, това е негов проблем, а не на Тръмп. Проблемите на индианците не бъркат колонизаторите.

Недалечните плодове на такъв подход са очевидни: Меркел и Макрон ще се лишат от подкрепата си, както финансова, така и на медиите, от своите финансови групи. Та нали именно немските компании подкрепиха на изборите Меркел, заявявайки, че са в „ужас от Алтернативата“, която предлагаше да се отменят санкциите срещу Русия. А „Тотал“ поддържа Макрон за да не дойде „фашистката“ Льо Пен. Като резултат всички получиха това, което заслужиха и ще получат още. А едновременно ще си сложат обеца на ухото кого трябва да поддържат следващия път. Особено ако в Италия се задържат на власт евроскептиците, които всички ругаят, но които всички внимателно гледат.

Единственият вариант да се задържат на власт на континента за САЩ ще бъде само прякото преподчиняване, което е възможно само в случай на реална заплаха. Впрочем тук също има подводни камъни: делото Скрипал и по-нататъшната демонизация на РФ като цяло действа, но при това тя не може да се държи вечно, рискувайки да се изроди в окончателен фарс от типа на отравянията на двамата Скрипал. А значи и ефектът от нея ще бъде минимален.

Превод: М. Желязкова


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели